Евроотбраната или голямата илюзия Фон дер Лайен

Зеленски осъзна, че на Украйна е нужен не „справедлив“, а „траен“ мир, Урсула - не

Критики от „ляво“ и „дясно“ на плана на ЕК за €800 млрд. инвестиции в оръжия

Според Матео Салвини Брюксел изправя Европа пред нова студена война 

 Дори Володимир Зеленски се вразуми и войнствената му риторика от ден-два не включва призиви за „справедлив мир“ в Украйна, а за „траен“. Казано с прости думи, това означава, че президентът вече не настоява за връщането на руските войници там, откъдето са дошли на 24 февруари 2022 г., а да спрат да натискат спусъците. И въобще да оставят оръжията да почиват, колкото се може за по-дълго, така, както ще направят едновременно с тях и украинските войници.

Защото така настоява да стане Доналд Тръмп, пред когото Зеленски склони покорно глава, обявявайки, че ще го слушка за всичко, след като миналата седмица му се изрепчи в Белия дом и бе позорно натирен. И най-вече след като усети на срещата на уж високо равнище в Лондон в неделя, че обещанията за страхотна помощ на присъстващите там няколко европейски лидери не струват и колкото мечешките калпаци на декориращите форума британски гвардейци. Така че плътно до Тръмп ще бъде занапред Заленски, особено след като чу ясно от президента на САЩ, че Владимир Путин е готов именно за траен мир в Украйна.

Володимир Зеленски, Киър Стармър и Еманюел Макрон разговарят в кулоарите на срещата на високо равнище в неделя в Лондон.

И в този момент на проблясналата далеко в тунела на кръвопролитната безизходица светлина председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен развя в Брюксел план за превъоръжаване на 27-те държави от ЕС срещу 800 млрд. евро. Който според нея щял да даде преди всичко възможност „незабавно да се помогне на Украйна“ с оръжия и боеприпаси, след като Вашингтон спря, засега временно, военните ешелони към Киев. Но който няма нищо общо с призивите на Доналд Тръмп Европа да не разчита повече на отбранителния чадър на САЩ, а да се погрижи сама за сигурността си. Просто защото планът не проектира създаването на общоевропейска отбрана, а залага на превъоръжаването на всяка страна поотделно, колкото се може по-бързо и по-яко. Логиката на Фон дер Лайен е, че веднъж набрали отбранителна мощ, 27-те ще я обединят доброволно за защита най-вече от Русия.

За редица европейски лидери, сред които е и бившият италиански премиер и стар приятел на Тръмп - Джузепе Конте, разсъждението обаче е сбъркано, не само защото въоръжила се до зъби страна може да посегне, колкото и невероятно да изглежда сега, на настъпил интересите ѝ по-слаб съсед, пак от ЕС. Както за Конте, така и за недолюбващите шефката на ЕК премиери на Словакия и Унгария - Роберт Фицо и Виктор Орбан, нейната „стратегическа визия е луда“, тъй като мотивира изискваните от нея бъдещи общи усилия преди всичко с военна помощ на Украйна до... сломяването на Русия!

Но докато тези реакции са малко или много плод на емоции, то ден преди планът на Фон дер Лайен да бъде представен на т.нар. среща за отбраната на високо равнище утре в Брюксел на 27-те страни членки на ЕС, той бе остро и аргументирано разкритикуван от влиятелния френски всекидневник „Льо Фигаро“. Иначе сдържаният и консервативен вестник го нарече с открита неприязън в заглавието на коментара си „илюзорен“, от една страна защото е трудно осъществим, а от друга - защото разчита на изпразнените почти до дъно европейски джобове. „Сумата от 800 млрд. евро напомня като ехо от миналото - пише „Льо Фигаро“ - за историческия план за възстановяване от времето на COVID кризата през 2020 г, но този път всички пари, предвидени за превъоръжаването на Европа, трябва да дойдат от бюджетите на държавите-членки, а не от европейско финансиране“.

Като за да се позволи на държавите да инвестират в своята отбрана, първият „лост“ на Фон дер Лайен се състои в това да бъдат облекчени бюджетните правила на пакта за стабилност. Простичко казано, Еврокомисията ще позволи на страните-членки да не включват военните разходи в критериите на ЕС за дефицит и ако той стане прекомерен - да не бъдат обект на предвидените наказателни мерки. Значи с чисто счетоводни хватки могат да бъдат намерени за четири години към 650 млрд. евро, но въпреки това много държави-членки, които вече са силно задлъжнели, няма да могат да поемат тези допълнителни разходи, без да застрашат устойчивостта на своя дълг. „Такъв е случаят с Франция, Италия, Испания, Белгия и Гърция“, подчертава „Льо Фигаро“, давайки да се разбере, че именно тази ситуация прави плана „илюзорен“.

Вторият основен лост в инструментариума на Фон дер Лайен за изпълнение на плана ѝ се състои от заем, който Европейската комисия ще вземе от Европейската банка за развитие и ще раздаде на страните-членки на ЕС с лихва, за да стимулира техните инвестиции във военни проекти, определени от НАТО - противоракетна отбрана, артилерийски системи, ракети, боеприпаси, дронове, електронна война, военна мобилност и др.

Но първата страна, която „Льо Фигаро“ цитира като възроптала срещу въпросния заем, е Полша, славеща се напоследък като най-подготвената за война в ЕС държава. Ами правителството във Варшава настоя поне въпросните 150 млрд. евро да бъдат осигурени от субсидии, както при COVID кризата, а не от заеми, които ще трябва да се връщат с лихвите и да правят живота на данъкоплатците още по-тежък. Полша и други страни не са съгласни също така и с предложеното от Фон дер Лайен пренасочване на средства от кохезионните, тоест присъединителните фондове, по искане на страните-членки с цел да увеличат разходите си за отбрана.

В хора на противниците на плана на шефката на ЕК се вкючи и вицепремиерът на Италия и лидер на дясната партия „Лига“ Матео Салвини, който заяви, че инициативата на Фон дер Лайен ще направи трудния сега живот на европейците още по-непоносим, приближавайки още повече призрака на войната. Със сигурност този на „студената“, ако не и този на „горещата война“.

А Ели Шлайн - лидерката на Демократическата партия и най-голяма опозиционна сила на Апенините, заяви пред римския в. „Република“: „Планът Фон дер Лайен, като се започне от заглавието му, се фокусира върху превъоръжаването и не се очертава ясна политическа посока към обща отбрана. Той посочва серия от инструменти, които биха улеснили националните разходи, но без да очертават условия за общи проекти и за оперативна съвместимост на системите за отбрана“.