Екологията като употреба

Радетелите на краха ни обезоръжават

След европейските избори екологията днес се намира в положението на социализма през ХIХ в. Внимателен към бедите на работническата класа, изведнъж той се раздели на два лагера: единият демократичен, загрижен за плурализма, другият авторитарен, довел до болшевишката революция и създаването на СССР. По същия начин, екологията се намира в повратен момент от своята история: или ще участва в демократизацията на обществата, или ще доведе до нов тоталитаризъм в името на култа към Гея.

Единствената оригинална сила на миналия половин век, тя изтъкна опустошенията на прогреса и индустриалното общество. Тя събуди нашата чувствителност към природата, страданията на животните, предусети изчерпването на изкопаемите ресурси. Върху това осъзнаване се изгради цяла сценография на Апокалипсипа, която без чувство за мярка бие шумния барабан на паниката, заимствайки от гносиса до средновековните месианства. Именно в този параклис, сам по себе си разделен, може да се роди диктаторска тенденция. „Зелените“ спечелиха в Германия, защото „умерените“ надделяха над „фундаменталистите“.

Втълпявайки отровата на ужаса в нашето съзнание, тези радетели на краха ни обезоръжават. Вместо да насърчават съпротивата - човешките общества оцеляват в най-големите бедствия и развиват интелигентност за опасностите - те пропагандират униние. Изобщо не става въпрос да отричаме сериозността на проблемите пред нас, но паниката и страхът винаги са били любимите инструменти на диктатурите. Нека отбележим, че този патос на бездната доминира най-вече в стара Европа и САЩ: сякаш песимизмът е второто жилище на старите привилегировани народи, които са се отказали да градят бъдещето. Тревогата за околната среда е универсална, страхът от края на света е чисто западен. Последният изблик на един континент, ядосан, че вече не е господар на света, който проповядва на другите мъдрост, която сам никога не е практикувал. Част от нашите елити искат изчезването на цивилизацията.

Белият човек вече не ридае. Той иска да умре, ни повече, ни по-малко.

(Със съкращения, превод „Гласове”)