Емили Блънт: Имаме огромен проблем с доброволната цензура

Искам децата ми да са нормални, а не разглезени и претенциозни

В САЩ хората са отворени и емоционални, не е като в Англия

Ако си мислите само за награди, нямате място в киното

Една от най-търсените и горещи актриси в света готви знаменито завръщане с няколко топ проекта през тази година. Това е Емили Блънт, която ще добави класа и красота на две дългоочаквани продължения, които очакваме и в българските кина - „Дяволът носи Прада 2“ и „Круиз в джунглата 2“. Освен това тя ще бъде звезда и в новия, все още неозаглавен, филм на Стивън Спилбърг. Емили блесна и в „Англичанинът“, както и с главната женска роля в историческата мегапродукция на Кристофър Нолан за „бащата на атомната бомба“ Робърт Опенхаймер. Блънт обожава зрелищните, наситени със съспенс филми и съчетава секс със стил в екшъни, трилъри и научна фантастика. Тя придава класа на повечето проекти, в които участва. Блънт произлиза от аристократично семейство от Обединеното Кралство и още в ранно детство показва артистичен потенциал. Участва в продукции като "Сикарио", "На ръба на утрешния ден", "Дяволът носи Прада", "Агенти на съдбата", "Върколакът" и др. През 2018-а година получи овации и високи оценки за играта си в "Мери Попинс се завръща4.

- Емили, вярно ли е, че за малко сте щяла да се разделите с ролята във вече култовия криминален трилър „Сикарио“?
- Така е. Сценаристът Тейлър Шеридан ми разказа, че един инвеститор му е предложил да даде повече пари за бюджета, но при условие, че моята роля се изпълнява от мъж. А това щеше да наруши цялата динамика на историята. Просто имаше нещо необикновено, че този образ в средата на такъв свиреп разказ за наркокартели и ЦРУ е женски. И това беше добре за филма. Радвам се, че го направихме по първоначалния замисъл и стана такъв хит.

- Задълбочава се дебатът за приликите и разликите между САЩ и Великобритания и съответно между англичани и американци. Вие идвате от Острова, родена сте в Лондон, но най-голям успех постигнахте в холивудски суперпродукции. Как гледате Вие на тази дискусия, която вече завладява толкова много сектори от обществения живот?
- Моите лични наблюдения са, че американците са много по-открити, по-отворени. Има нещо почти декламаторско и демонстративно в начина, по който те изразяват емоциите си. Това е един стереотип, основан на реалността. Британците сме по-затворени, сякаш потискаме вътрешния си живот в публичните си комуникации. Ние не сме толкова добри в самооценката. Не сме толкова отворени и открити, не се докосваме много по време на разговори. Има много примери. Ако прекарваш много време в Америка става по-лесно да изиграеш американски образ. Попиваш звуците и енергиите, всичко. Но акцентите са страшно трудни. Когато се подготвям за роля с американски акцент говоря така през целия ден. Постоянно съм с акцента и извън снимачната площадка. Само по този начин мога да се справя.

- Как тези разлики се отразяват на шоубизнес?
- По различни начини, но трябва да кажа, че колкото повече време работя, толкова повече тази индустрия ми прилича на тържище за месо. Такъв е характерът на нашия бизнес. Зад блясъка се случват много тревожни и мрачни процеси. В последно време просто завесата се вдигна и видяхме какво се случва. Дано да е за добро. Вижте, например, годишните филмови награди - хора се събират и те оценяват. Решават дали това, което си направил изобщо струва нещо. Не е това причината да правиш кино. Ако мислиш за наградите ще се разконцентрираш и вероятно ще се провалиш.

- Какви други проблеми сте забелязала?
- Може да звучи странно и парадоксално, но в бизнеса ни е пълно е с пуритани. Винаги някакви крайности, няма баланс. Не трябва да се подлагаме на доброволна цензура. Киното се нуждае от острота и провокация. От мръсни шеги, от смел хумор. Затова аз харесвам Рики Джървейс - - той има точно това чувство за хумор, което аз харесвам и което много хора биха определили като неправилно.

- Имате ли комплекси от миналото, от детството?
- Като малка заеквах наистина сериозно. Беше ми голям проблем. Децата ми се подиграваха, чувствах се изолирана. Но в крайна сметка се преборих със заекването. Изисква се воля и подкрепа от близките. Има експерти, които те водят по пътя на оправянето. Човек, който заеква няма от какво да се срамува. Всеки може да се справи. Уверено казвам, че 100% има светлина в тунела за всеки човек, който има проблеми със заекването.

- Как отглеждате двете ви деца с вашия съпруг и кино колега Джон Кразински, който ви режисира в „Нито звук“?
- Искаме да имат нормално детство и отлагаме до последно реалността, че имат известни родители, работещи в киното. Децата не гледат нашите филми. Дори не ме харесват с грим. Аз искам да съм тяхната майка, а не известната актриса Емили Блънт. Странно е и не винаги успяваме, но се стараем. Преди време една съученичка на голямата ми дъщеря споделила с нея, че съм звезда. И тя ме попита: „Ти известна ли си?“ Ние изобщо не употребяваме тази дума - „известен“ - в нашия дом. Не говорим изобщо за това. С Джон не искаме дъщерите ни да израснат с чувство за привилегия и да се смятат за по-специални, по-важни от другите. Искаме да са като другите деца. Моята задача като майка беше да предпазя малките си деца от ужасните неща, които станаха, особено след 2020-а и да съхраня семейна обстановка, в която те да са щастливи и да продължават да искат да играят безгрижно. Трябва да ги пазя и се посветих на това. Вече си давам сметка колко ценно е било това време на заедност. Просто всички вкъщи се грижим за щастието си.