Енергията - новата граница за развитие на изкуствения интелект

Разработват проект за поставяне на чипове в орбита, захранвани изцяло от слънчева енергия

Изграждат малки модулни реактори

Може да имат складирани чипове, които няма къде да включат

В надпреварата за надмощие в областта на изкуствения интелект американските технологични гиганти разполагат с всичко необходимо - капитали, чипове и амбиция. Но се изправят пред нова и неочаквана пречка: електричеството, съобщава информационната агенция АФП.

“Най-големият проблем, с който се сблъскваме днес, не е липсата на изчислителен капацитет, а енергията - и способността да изграждаме инфраструктура достатъчно бързо и достатъчно близо до източниците на енергия”, призна изпълнителният директор на Microsoft Сатя Надела в подкаст с ръководителя на OpenAI Сам Алтман. “Ако това не се случи, може да се окаже, че имаме складирани чипове, които просто няма къде да включим”, добави той.

Подобно на интернет треската от 90-те години днешните технологични корпорации влагат нечувани средства, за да изградят гръбнак на новата епоха на изкуствения интелект. Google, Microsoft, Amazon Web Services (AWS) и Meta планират инвестиции от около 400 млрд. долара през 2025 г., а през 2026 г. - дори повече, подпомагани от еуфорични инвеститори.

Този финансов поток вече облекчи първоначалното препятствие - недостига на чипове. На хоризонта обаче се изправя друго предизвикателство: енергийна стена.

Гигантите на Силициевата долина отдавна са видели проблема. В щата Вирджиния, където се намира най-големият център за облачни услуги в света, основният доставчик на енергия Dominion Energy още преди година имаше поръчки за нови центрове за данни с общ капацитет 40 гигавата - колкото мощността на 40 ядрени реактора. Днес заявките са се увеличили до 47 гигавата.

До 2030 г. центровете за данни ще изразходват между 7% и 12% от електроенергията на страната спрямо около 4% днес. Някои експерти обаче предупреждават, че тези прогнози може да са преувеличени. “И енергийните компании, и технологичните корпорации имат интерес да поддържат тезата за бурен ръст на потреблението,“ коментира Джонатан Кумий от Калифорнийския университет в Бъркли. “Както по време на интернет балона в края на 90-те, много от обявените центрове никога няма да бъдат построени”, допълва той.

Ако все пак прогнозираният ръст се реализира, САЩ може да се изправят пред недостиг от 45 гигавата до 2028 г. - равняващо се на електропотреблението на 33 млн. домакинства, изчислява Morgan Stanley.

В отговор някои американски щати вече забавят закриването на въглищни централи. Паралелно с това природният газ, който осигурява около 40% от захранването на центровете за данни по света, преживява нов подем, тъй като бързо може да се въвежда в експлоатация. В щата Джорджия, където центровете за данни никнат един след друг, местен доставчик е поискал разрешение да инсталира 10 гигавата газови генератори.
“Истинската екзистенциална заплаха в момента не са климатичните промени, а възможността да изгубим надпреварата в областта на изкуствения интелект, ако не разполагаме с достатъчно енергия”, заяви през октомври министърът на вътрешните работи Дъг Бъргъм.

На фона на нарастващото потребление технологичните гиганти пренаписват своите климатични обещания. Google например, която преди пое ангажимент за нулеви въглеродни емисии до 2030 г., премахна това обещание от сайта си.

Компаниите насочват погледа си към дългосрочни енергийни проекти. Amazon подкрепя възраждането на ядрената енергетика чрез технологията на малките модулни реактори, смятани за по-евтини от традиционните централи.

Google планира да рестартира ядрен реактор в щата Айова до 2029 г., а администрацията на Доналд Тръмп обяви инвестиция от 80 млрд. долара за изграждането на десет нови реактора до 2030 г. В Калифорния и Тексас големите технологични компании влагат милиарди в слънчева енергия и батерийни системи за съхранение, като само тексаският енергиен оператор планира да добави 100 гигавата нов капацитет до края на десетилетието.
Идеите не спират на Земята. Илон Мъск, чрез програмата Starlink, и Google разработват проект за поставяне на чипове в орбита, захранвани изцяло от слънчева енергия. Първите тестове се очакват през 2027 г.