Забраната за руския уран застрашава индианските племена

Това ще натовари неговия добив в САЩ с един прекомерен режим и ще създаде заплаха за коренното население, което живее близо до мините

Много жени и бебета от племето Навахо имат високи нива на радиоактивен метал в организма си

Свещените индиански места като Гранд Каньон и Мечите уши може да изглеждат далеч от разрухата, която се разгръща в Украйна. Но докато САЩ обмислят забраната на вноса на руски уран, като част от икономическите лостове за спиране на войната на Путин, местните общности, живеещи в близост до американските мини, биха могли да платят тази цена.
Джон Барасо, сенатор от Уайоминг, наскоро внесе законопроект, който призовава за забрана на всички форми на уран, внос от Русия. Уранът захранва атомните електроцентрали на Америка и около 20% от него идва от Русия, а близо 30% от него се внася от руските съюзници Казахстан и Узбекистан.

Една такава забрана би натоварила американското производство на уран в прекомерен режим. В редакционната статия на Casper Star Tribune, Барасо посочва, че САЩ разполагат с „огромни уранови ресурси“, включително в Уайоминг, но 90% от урана, използван в атомните електроцентрали, е вносен. „Вместо да държим нашия уран да лежи в земята, ние трябва да го използваме“, пише той.

Минните компании вече са в готовност, да увеличат производството в обектите в близост до Гранд Каньон и националния паметник Мечите уши в Юта и на множество места в родния щат на Барасо, Уайоминг. Много от тези операции представляват екологична и духовна заплаха за местните общности, които живеят близо до мините и се борят за своето съществуване от десетилетия.

Амбър Реймондо, енергиен директор на тръста с нестопанска цел Grand Canyon, казва, че предложението на Сената рискува да „увековечи екологичните несправедливости на нашата собствена земя“.

„Ако тази забрана е насочена към спасяването на животи, отговорът не може да бъде просто да се увеличи производството на уран в САЩ. Отговорът трябва да включва наистина уважение и изслушването на общностите на фронтовата линия на производството на уран, особено местните общности. В противен случай вече не става дума за защитата на човешкия живот, а за защитата на печалбите“, казва Реймондо.

Когато започна студената война в края на 1940-те години, федералното правителство започна бума в добива на урана в САЩ, като предложи щедри стимули на частните минни компании като гарантира изкупната цена за тази руда. До средата на 1950-те години вече работеха над 750 мини, предимно в и около индианските резервати в югозападната част, където има богати находища на уран. До 1971 г. правителството на САЩ беше основният купувач на урана, докато изграждаше своя военен арсенал. Много от индианците работеха в мините, които бяха зле регулирани и предлагаха малко предпазни мерки за безопасност на своите работници или за околната среда.

След разпадането на Съветския съюз евтиният уран от там наводни световния пазар, което на практика спря по-скъпите операции за добива на уран в САЩ. Но с покачването на цените на вносния уран след инвазията на Русия в Украйна - от $17 за паунд (0,45 кг) през 2017 г. до почти $60 за паунд през последните няколко дни, пред местните минни компании се откри уникална възможност.

Базираната в Денвър компания Energy Fuels Resources, вторият по големина производител на уран в САЩ, каза на инвеститорите в средата на март, че войната в Украйна може да подобри крайния резултат на компанията. „След последните събития в Украйна сигурността на доставките на уран в САЩ е от решаващо значение“, каза Марк Чалмърс, президент и главен изпълнителен директор на компанията. Той добави, че за първи път от години внезапно благоприятната бизнес среда направи възможното да се следват договорите за продажба на уран с „цени и условия, които ни връщат в приемливите маржове на проекта“.

Според говорителя на компанията Energy Fuels Къртис Мур, компанията има общо 6 съоръжения за добив на уран в Аризона, Ню Мексико, Юта и Уайоминг, които са напълно разрешени и лицензирани и могат да започнат производството в очакване на едно жизнеспособно споразумение за продажбата на добива на ядрените компании.

Мината Pinyon Plain (наричана преди това Canyon Mine) чака този момент от 35 години. Въпреки че компанията е изградила по-голямата част от инфраструктурата на мината и е получила всички разрешителни, тя никога досега не е била добивала нито един паунд от рудата, защото цените на урана бяха твърде ниски.

Мината заема 17 акра в националната гора Кайбаб, на девет мили от южния край на Гранд Каньон и на три мили от Ред Бът. Ориентирът с цвят на ръжда, се издига от платото Коконино, и това е духовния център на хората от племето Хавасупаи, които живеят в Гранд Каньон от повече от 800 години. 754 члена на това племе се борят срещу тази мина, откакто тя беше разрешена за първи път през 1986 г. В допълнение към опасностите за околната среда и за здравето, те имат и значителни духовни щети, причинени от мината, за които членовете на племето казват, че са опустошителни, но са били пренебрегнати от федералните власти, съдилищата, минната компания и държавните регулаторни агенции.

„Ние имаме система от вярвания, която те не разбират“, казва старейшината на Хавасупай Карлета Тилуси, която е участвала в борбата с мината от десетилетия и също така е член в Консултативния съвет за екологично правосъдие на Джо Байдън в Белия дом. „В нашите истории районът, където се намира мината, е белият дроб на майката Земя. Така че, когато изкопаха минната шахта, те пробиха белия u дроб“.

През 2016 г. компанията Energy Fuels завърши изкопаването на минната шахта с дълбочина 1400 фута. Операцията поради невнимание прониза водоносния хоризонт, който оттогава непрекъснато наводнява шахтата. Около 40 милиона галона вода с високи нива на уран и арсен са управляват на мястото на обекта, където в едно облицовано езерце се задържа водата, преди тя да се изпари във въздуха. Еколозите и племето Хавасупай твърдят, че токсичната вода в крайна сметка може да си пробие път до дълбокия водоносен хоризонт, от който се доставя питейната вода за племето и се захранват изворите в националния парк Гранд Каньон. Ако мината започне да добива уран, възможността за замърсяване ще стане експоненциално по-голяма.

Реймондо посочва, че дори ако Energy Fuels в момента не нарушава разпоредбите на Департамента за качеството на околната среда на Аризона, водата, излизаща от шахтата, все още съдържа нива на уран и арсен, които са около 30 пъти над количеството, считано за безопасно за питейната вода от Агенцията за безопасна среда. И винаги остава възможността езерцето, което съдържа цялата тази вода, да доведе до теч.

Рудата, извлечена от мината Pinyon Plain, ще бъде транспортирана с камиони до мелницата White Mesa на Energy Fuels, преработвателно съоръжение в югоизточната част на Юта в съседство с общността Ute Mountain и близо до националния паметник на Мечите уши. Като единствената работеща фабрика за уран в САЩ, бизнесът за преработката в White Mesa вероятно ще се увеличи значително повече вътрешното производство на уран, а 40-годишната мелница също произвежда уран, като го извлича от промишлените отпадъци и съхранява този остатъчен радиоактивен материал на място.

Подобно на Хавасупай и в Ute Mountain се притесняват, че питейната им вода може да бъде замърсена от мелницата. Те се страхуват да събират традиционните растения от този район или дори да оставят децата си да играят навън, когато въздухът мирише лошо. През август 2021 г. племето прие резолюция, с която обяви, че White Mesa трябва да бъде затворена, за да се защити здравето на общността. Но това искане не е изпълнено от държавни служители на Юта.

„Как можем да гарантираме, че членовете на племето ще могат да получат чиста питейна вода, когато радиоактивните отпадъци са само на няколко мили?“ пита Мануел Харт, председател на племето от планината Уте.

Представителите на тази индустрия възразяват, че опасенията относно операциите за добив на уран са погрешни и се основават на лоши практики от ерата на Студената война, а не на съвременните технологии, използвани днес.
„Заплахата от урановата мина не свършва, когато тя се затвори. Всъщност това може да е началото на истинската заплаха, защото вече никой няма да е там“, казва Реймондо от тръста Grand Canyon.

Стотици изоставени уранови мини са оставени в резервата на племето Навахо след операции, обхващащи 1950-те до 1980-те години, когато американската армия изгради своя арсенал от времето на Студената война. Ракът, причинен от замърсените подпочвени води, е често срещан в резервата и текущото скорошно проучване от Университета на Ню Мексико установи, че много жени Навахо и техните бебета имат високи нива на радиоактивен метал в организма си.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)