Зад фикцията “либерален свят” се крие диктатура

Френското издание на Atlantico публикува интервю с експерта по международните отношения Бенджамин Адад. В него той твърди, че либералният световен ред, за който се говори толкова много, всъщност е фикция, която е произлязла от амбициите на американската външна политика. Верни ли са думите на Адад и как се промени световната система за управление?

Въпреки широко разпространената заблуда, че глобализмът е обективен процес на развитието на света, фактите говорят за обратното.

Глобализмът и системата на наднационалните институции са създадени от хора, които виждат в развитието на тази система своята лична изгода. Използвайки методите на манипулация и машинации, те успяха да създадат илюзията за това, че глобализацията е исторически оправдана. Но каква всъщност е тя?

Човек може да се съгласи с твърдението, че подобна система е изградена с цел да се увеличи обогатяването на елитите, на САЩ. Известният политолог Емануел Валерстейн казва: „САЩ бяха един от стълбовете на икономическото и политическото развитие след Втората световна война. И те след 1945 г. до 70-те години, почти бяха хегемон. Хегемонът има способността да създава световен ред, в който капитализмът набира скорост и печалби“.

Всъщност, Америка, създаде системата Бретън-Уудс за организацията на паричните отношения, която унищожи системата на „златния стандарт“, която осигуряваше суверенитета на националните държави и не даваше на разрушителните сили на глобализацията да унищожат традиционните идентичности. В резултат на тази конференция бяха създадени институциите като МВФ и МБРР. Тези организации и досега продължават да работят изключително в логиката на глобалистичния неолиберализъм, в чиято основа е заложена идеята за универсализирания свят с цел създаването на идеалния потребител. Унищожаването на идентичността трябва да служи само за една цел - вечното обогатяване на елита. Но, можем и да кажем, че либералният световен ред може да се смята за мит, само ако тръгнем от теорията, че той може да работи в интерес на една единствена държава, или по-скоро на хората, които стоят зад него. Ако започне да мутира и да придобива чертите на истински нов феномен, който едва ли можем да наречем мит.

Сега можем да наблюдаваме трансформацията на системата на световния ред. Тя навлиза в по-американската фаза на своето развитие, а именно в онази фаза, когато носителят на вируса вече не е нужен, а епохата на глобализацията вече е преминала. Сега тя навсякъде се е разпръснала така, че националните държави вече са ненужни в качеството си на посредник на системата.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп направи редица изявления за това колко противен му е глобализма и че свободната търговия не е абсолютно благо. В действителност обаче, не виждаме никакви реални промени, въпреки различните търговски мита. Всъщност това е следствие от трансформацията на световната система.

Философите Негри и Хард в съвместният си труд „Империята“ описват тази промяна на полюсите на периферията и на центъра, така: „Пространствено разделение на страните на три свята стана толкова сложно, че ние постоянно откриваме третия свят в първия, а първия в третия, а втория свят на практика престана да съществува“.

Днес, имаме промяна в устройството на световната капиталистическа система, според която света е разделен на център, полупериферия и периферия (терминът е въведен от Емануел Валерстейн). Епохата на контролираното заразяване е заменена от епохата на контролирания глобален хаос, чиято основна цел е да ускори процеса на унификация.

Глобалната система е създадена с много удобни условия за свободно мигриране на капитала, който по своя път изтрива всички прегради, независимо дали са национални държави (създаването на ЕС), и хората не са готови да играят по определените от него правила на подчинение на империализма (Кадафи, Кенеди) или по традиционните форми на колективната идентичност (нацията - възраждането на космополитизма, унищожаването на институцията на семейството и т.н.).

Глобализмът създава изцяло нова култура или по-скоро анти-култура. Изтриването на националните и другите традиционни форми на идентичност създава такава среда, в която капитала, който в този случай може да използва като синоним глобализма, става абсолютно тотален. Появи се системата за контрол над хаоса, която ускорява унищожението на човечеството. В същото време се променят и методите за управление на общността.

Вместо обичайните методи, имаме диктат на собствената воля чрез едни и същи държавни глави и те започват да използват методите за политическите манипулации, като „промиват” съзнанието на ментално ниво чрез пропаганда на идеи и ценности на масовата култура и реклама.

Изгражда се напълно уникално състояние на самоунищожение. Самите хора отричат своите традиции и забравят родствените връзки. Самите те унищожават обичайните йерархии, които са неизгодни за глобалния елит. Контролът на „Империята“, именно така се нарича тази система, става всеобхватен и не оставят място за свободни действия.

Резултатът е политически контрол

Наблюдаваме процес на промяна на тактиката на глобализацията. Нейната всеобхватност започва да се изразява в нови форми. Преустройството се извършва при нова система на политически контрол, в която всички класически форми и институционални промени започват да губят своя смисъл, и са подложени на ускорено унищожение. Това е диагнозата на съвременния свят. Въпросът е дали е възможно да се унищожи болестта, преди тя напълно да унищожи тялото?

(Превод за „Труд“ Павел Павлов)