За мутациите на тоталитарния вирус

Днес сме свидетели на безогледна цензура, преследване и изличаване на „политически некоректните" (cancel-култура), подмяна на религиозната свобода с монопол на атеизма, расизъм спрямо белите

Няма мъж и жена, а „цисджендър", който е само един от десетките измислени джендъри

Едно общество е здраво и способно да гради благоденствие (материално и духовно), само ако е свободно. Ако обществената дискусия се основава на плурализма на мнения и никой не е преследван заради своите убеждения, раса, пол, религия. Това е аксиома. 

Десетилетното господство на неолибералния глобализъм – токсичната симбиоза от неолибералните икономически принципи, неоконсервативната концепция за еднополюсен свят и либерал-прогресистките джендър-идеология и критическа расова теория – произведе най-голямата заплаха за свободата след края на Втората световна война. 

Днес сме свидетели на безогледна цензура, преследване и изличаване на „политически некоректните" (cancel-култура), подмяна на религиозната свобода с монопол на атеизма, расизъм спрямо белите. И още цял каталог повече или по-малко перфидни крипто-тоталитарни политики, които разяждат „старите демокрации". И голяма част от обществата там, от които преди време се учехме на демокрация, прегръщат тези идеи и се стремят да превърнат несвободата в социална норма, живеейки в дълбоката морално-етична заблуда, че всъщност така отстояват свободата. Нямат социалните сетива да разпознават мутациите на тоталитарния вирус.

Управлението на Тръмп, слава на Бога, вкара в мейнстрийма мощна идеологическа алтернатива. Но битката е в начална фаза.

При тоталитарните режими в Източна Европа дори и в готварските книги трябваше да има някой цитат от Маркс-Енгелс-Ленин (първоначално имаше още едно тире и след него подреждаха „бащата на народите" Сталин, но после се отрекоха от него). Или поне сочно хвалебствие за „мъдростта“ на локалните "вождове и учители" на пролетариата. Шегата настрана, но тези позовавания изобилстваха във всякакви форми и жанрове.

Независимо дали наистина отразяваха авторовото убеждение или пък се слагаха по задължение, за да премине съответната книга през социалистическата цензура. Бяха нещо като лиценз за идеологическа правилност. И свидетелство за идеологическия монопол.

Ако партията с главно „П“ кажеше, че Слънцето се върти около Земята, а не обратното, всички трябваше с ентусиазъм да ръкопляскат на това „откритие“ и безмозъчно да го рецитират. В противен случай ставаха „политически некоректни" с всички произтичащи от това санкции и ограничения. Не бива да се забравя, че в Източна Европа всичко това се напласти върху незасъхналите рани от другите мутации на тоталитарния вирус – германския националсоциализъм и италианския фашизъм.

След вдигането на Желязната завеса този социален опит, освен пораженията върху гражданската и политическа култура, допринесе и за нещо добро. Формира обществени сетива, които разпознават тоталитарните нагони и ограничения, независимо под каква модерна дегизировка се лансират. Създаде, макар и недостатъчно, антитела и имунитет към тоталитарния вирус и неговите мутации.

Подобна реалност е непозната на нашите приятели от Запада. Те не са преболедували тоталитарния вирус (нито съветската, нито германската му мутация), поради което обществената им имунна система се затруднява да разпознае днешните му симптоми. Именно поради това, агресивните опити за налагане на джендър-идеологията, като „единствено правилна" и „политически коректна" срещат днес много по-мащабна интелектуална, обществено-политическа и гражданска съпротива в Източна Европа, отколкото в „старите" демокрации на Запад.

Да припомним за пореден път - джендър-идеологията е ненаучната теория, че човешкият е пол е личен избор, а не генетична детерминанта. Ние носим колективната памет за идеологическия монопол и репресия срещу другомислието. Не сме забравили как все в името на „равенството" бяха унищожавани хора, съдби, поколения. Затова можем по-добре да разпознаваме тоталитарните проявления дори и в зачатъчна форма. За хората на Запад това са преди всичко пожълтели страници от романите на Оруел и Хъксли. За нас в Източна Европа – изстрадана и преживяна история.

Един от най-важните тоталитарни инструменти за налагане на идеологически монопол е т.нар. „политическа коректност". Тоест подмяната на установени и обективно верни термини, факти, събития, с оруеловски новговор. Това се прави особено фрапантно по линия на джендър-идеологията. Примерно, няма мъж и жена, а „цисджендър", който е само един от десетките измислени джендъри. Няма бременна жена, а „бременен родител", защото видите ли имало и „мъже" (разбирай жени, изживяващи се като мъже), които можели да раждат и „жени" (мъже, изживяващи се като жени), които не можели.

Мнозина се заблуждават, че понятието и практикуването на „политическа коректност" е съвременно изобретение на либерал-прогресистите в тяхната битка с консерваторите. Нищо подобно. Те са творение на идеологическата преизподня на Ленинова Русия след революцията през 1917 г., когато с терор и насилие е ликвидирана свободата и е установен свиреп тоталитарен режим, придобил завършен вид при Сталин. После е проведена в нацистка Германия под наименованието „глайхшалтунг" (уеднаквяване).

Днес, целта на проповедниците на новия тоталитаризъм е дълбоко ценностно преформатиране на обществото около техните лисенковски идеи за джендъра, расата и атеизма. И естествено, като всеки тоталитаризъм, прокарват всичко това чрез социално инженерство - т.е. силова държавна и регулативна намеса, чрез репресия и чрез стремеж към монополизиране на ценностното и идеологическо възпитание на децата от най-ранна възраст.

Само за пример – джендър идеологията днес не се бори срещу дискриминацията на трансджендърните и хомосексуалните хора. Борбата срещу дискриминацията е общодемократична кауза – никой не трябва де бъде бит, унижаван и потискан заради цвета на кожата си, своя етнос, религия или сексуална ориентация. В тази борба и преди, и сега сме заедно всички демократично мислещи хора. Джендър идеологията обаче днес иска се превърне в универсална догма, в идеологически монопол, който да бъде не просто признат, а празнуван и акламиран от всички. Монопол, към който обществото трябва да се приспособи, а историята да бъде пренаписана. Въпреки науката, въпреки обективните факти. Неслучайно стремежът е да се промият мозъците на подрастващите чрез ранна сексуализация и извеждане пред скоби на хомосексуалния начин на живот. Както и расисткото втълпяване на чувство за вина по рождение на белите хора. 

Писах преди време в „Труд" подробно по тези теми в статиите „Ш" като шарлатани", „Глобалистите в атака: нормализация на педофилията" и „Сори, Микеланджело не е африканец". Ежедневието непрекъснато потвърждава тези тенденции. Като онзиденшната случка в Пловдив – сказка за хомосексуалния начин на живот в Пловдив, предназначена за невръстни дечица. Или пък забраната на йога занятията в един канадски университет, защото представлявали „западно приспособяване" на традиционни практики, с което били унизявани индийците.

Битката срещу този нов тоталитаризъм е основният идеологически разлом на нашето съвремие. И който не го разбира, вижда само отделните дървета, но не и гората.