Идеологията на тръмпизма ще промени САЩ и целия свят - II

Александър Дугин е руски философ, политолог, социолог и публицист. Идеолог е на неоевразийството - течение в руския консерватизъм, което призовава към създаване на свят с повече политически полюси, обединяване на евразийското пространство в противовес на англосаксонските страни.

“Труд news” предлага на читателите си статия на Дугин в РИА Новости, която ще публикуваме в три последователни части.

Тръмпизмът изисква строги ограничения на миграцията и пълна забрана на нелегалните мигранти чрез тяхното депортиране. Тръмпистите изискват единна национална идентичност: предполага се, че всички, които идват в западните общества от други цивилизации и култури, са длъжни да приемат традиционните ценности на последните, а не да бъдат оставени на произвола, както настоява либералният мултикултурализъм. Тръмпизмът е особено остър срещу нелегалните имигранти и потока от мигранти от Латинска Америка, които очевидно променят етническия баланс в цели щати, където латиноамериканците стават мнозинство. Освен това безпокойството им е предизвикано от ислямските общности, които също непрекъснато се разрастват и категорично не приемат западните нагласи и искания (особено като се има предвид, че либералите не са изисквали това от тях, а напротив, угаждали са на малцинствата по всякакъв начин). От друга гледна точка, предимно икономическа, тръмпистите имат изключително негативно отношение към Китай и активността на китайците в САЩ. Мнозина настояват за директно отнемане от китайците на териториите и индустриите, които притежават в Америка.

Афроамериканците не предизвикват голямо отхвърляне, но когато започнат да се обединяват в агресивни политически общности като BLM (Black Lives Matter) и превръщат престъпниците и наркоманите в герои (както в случая с Джордж Флойд), тогава Тръмпистите реагират сурово и решително. Очевидно историята на Флойд и неговата “канонизация” скоро ще бъде преразгледана.

Тръмпизъм срещу ляволибералната цензура

Консолидирано и обединено тръмпистите се противопоставят на ляволибералната цензура. Под прикритието на политическата коректност и противодействието на екстремизма, либералите изградиха цялостна система за манипулиране на общественото мнение, ефективно премахвайки свободата на словото, както в основните медии, така и в социалните мрежи, които контролират. Всеки, който дори малко възрази или се отклони от ляволибералния дневен ред, незабавно биваше етикетиран като “крайнодесен”, “расист”, “фашист” и “нацист” и ставаше обект на изключване, деплатформиране и юридическо преследване чак до затвор. Цензурата постепенно придоби тотален характер, а самият тръмпизъм - заедно с други течения на противници на глобалистите (предимно в Русия), както и европейските популистки движения или концепции за многополярност - се оказа непосредствената є цел.

Либералните елити открито разглеждаха обикновените граждани като слабоумни и несъзнателни елементи на обществото и предефинираха демокрацията не като “власт на мнозинството”, а като “власт на малцинството”. Всичко, което не съвпадаше с ляволибералния дневен ред, биваше наричано “фалшиви новини”, “путинска пропаганда”, теории на конспирацията и опасни екстремистки възгледи, изискващи наказателни мерки. Така зоната на приемливото беше рязко намалена, а всичко, което се различаваше от догматиката на woke, ултралевия либерализъм, биваше признавано за неприемливо, преследвано и блокирано. Това се отнасяше за всички положения на либералния глобализъм - пол, миграция, критична расова теория, ваксинация и т. н. Всъщност либерализмът стана тоталитарен и напълно нетолерантен, а под “приобщаване” се разбираше само превръщането на човека в либерал.
Тръмпизмът радикално отхвърля всичко това и настоява за връщане на свободата на словото, която през последните десетилетия постепенно беше напълно премахната. Не трябва да се дават предпочитания на никоя идеология, а самата защита на свободата на мнението в целия спектър от възможни идеологии - от крайнодесните до крайнолевите - формира основата на идеологията на тръмпизма.

Тръмпизъм срещу постмодернизма

Тръмпистите отхвърлят и постмодернизма, който обикновено се асоциира именно с “прогресивните” ляволиберални движения в културата и изкуството. При това тръмпизмът все още не е разработил свой собствен стил и се ограничава само до изместването на постмодерната култура от нейния пиедестал и призовава за разнообразяване на културните търсения.

Като цяло тръмпистите се противопоставят на постмодернизма и присъщия му активен нихилизъм с традиционни ценности - религия, спорт, семейство, морал и т. н.

В по-голямата си част привържениците на тръмпизма не са големи интелектуалци и по-скоро изискват релативизиране на постмодерната диктатура и преразглеждане на принципа за превръщане на изроденото изкуство в норма.

Но някои идеолози на тръмпизма, напротив, предлагат постмодернизмът да бъде взет от левите либерали и да бъде изграден алтернативен постмодернизъм - условно “десен постмодернизъм”. Те призовават да се използва принципът на иронията и деконструкцията, който да бъде обърнат срещу ляволибералните формули и канони, въпреки че преди това е бил използван специално срещу традиционалисти и консерватори.

Още по време на първата предизборна кампания на Тръмп, неговите поддръжници се обединиха в платформата 4chan, започвайки серийно производство на иронични мемета и абсурдистки дискурси, които осмиват и умишлено провокират либералите. Някои от тях (например Къртис Ярвин или Ник Ланд) отидоха дори по-далеч и издигнаха тезата за “Тъмното просвещение”, предлагайки неговия контралиберален прочит и дори призовавайки за въвеждането на монархия в САЩ.

В известен смисъл постмодернист е вторият човек в екипа на Тръмп, който до голяма степен осигури победата му - Илон Мъск, който съчетава традиционни ценности и дясна политика с футуристично хвърляне в бъдещето и акцент върху развитието на технологиите. В същия дух разсъждава и Питър Тийл - един от най-големите бизнесмени в Силициевата долина.

От Хайек до Сорос и обратно

От гледна точка на левите либерали, политическата история на човечеството през последните векове се движи от класическия либерализъм към неговите леви и дори крайнолеви екстремни версии. Ако класическите либерали са допускали извращения, но само на индивидуално ниво, и никога не са ги издигали в норма, още по-малко до закон, то прогресивните либерали направиха точно това и точно по същия начин като старите либерали: те започнаха да изкореняват всякакви форми на колективна идентичност, довеждайки индивидуализма до абсурд.

Този процес може да бъде проследен чрез примера на три емблематични фигури на либералната идеология на ХХ век.

Фридрих фон Хайек, основателят на неолиберализма, смяташе, че трябва да отхвърлим всякакви идеологии, които предписват какво трябва да мисли и прави човек. Това все още беше старият класически либерализъм, възпяващ пълната индивидуална свобода и неограничения от нищо пазар.
Неговият ученик Карл Попър разви критика на тоталитарните идеологии на фашизма и комунизма, пренасяйки я и върху Платон и Хегел. При Попър вече ясно се забелязват тоталитарни нотки. Той нарича либералите и поддръжниците на либерализма “отворено общество”, а всички, които мислят различно, нарича “врагове на отвореното общество” и дори нарежда съзнателно да им се сложи край - дори преди да могат да навредят на “отвореното общество” или да забавят неговото развитие.

Ученикът на Попър - Джордж Сорос, прави още една стъпка в тази посока, като призовава за свалянето на всякакви нелиберални режими, подкрепа за най-радикалните - често терористични - движения, които се противопоставят на тези режими, и безмилостно наказване, криминализиране и елиминиране на противниците на “отвореното общество” в самия Запад. Сорос обяви Тръмп, Путин, Моди, Си Цзинпин и Орбан за свои лични врагове и започна активна борба с тях (използвайки огромен капитал, придобит чрез спекулации). Именно той стана организатор на цветни революции в Източна Европаа, в постсъветското пространство, в ислямския свят и дори в Югоизточна Азия и Африка. Той напълно подкрепи бруталните мерки за ограничаване на личните свободи по време на пандемията, като насърчава задължителната всеобща ваксинация и жестоко преследва всички COVID-дисиденти. Така новият либерализъм става откровено тоталитарен, екстремистки и терористичен.

Тръмпизмът предлага да се обърне тази последователност Хайек-Попър-Сорос. И да се върнем към началото - тоест към позволяващия всичко антитоталитарен и донякъде класически либерализъм на Фон Хайек. Някои тръмписти отиват дори по-далеч и призовават за връщане към коренния американски традиционализъм, който предхожда Гражданската война в САЩ.

Противоречия в рамките на тръмпизма

Нашият обзор дава представа за най-общите контури на идеологията на тръмпизма. Но вече в този общ контекст постепенно се очертават специални, отчасти антагонистични полюси. Всички тръмписти в една или друга степен споделят горните точки, но поставят акцентите по различен начин и понякога дори по ултимативно-антагонистичен начин.

Една от разделителните линии е това, което неотдавна бе наречено “конфликтът между десните технократи и десните традиционалисти”. Безспорният лидер и символ на десните технократи е Илон Мъск. Той съчетава технологичния футуризъм - знаменитото обещание за полет на човек до Марс, развитието на нови технологии с прокарването на консервативни ценности и активна подкрепа за десния популизъм. Позицията му е известна и сега целият Запад я следи.

Дори преди встъпването в длъжност на Тръмп, Мъск започна активно да промотира в своята социална мрежа “Х” нов десен консервативен, фактически претендирайки да замени дневния ред на Сорос. Последният активно плете ляволиберални мрежи на глобално ниво, подкупвайки политици и сменяйки режими, както във враждебни, така и в неутрални и дори приятелски държави. Сега с това се зае Илон Мъск и вероятно ще бъде подкрепен в това от Зукърбърг - създателят на Meta, който неотдавна се присъедини към тръмпизма и обеща да премахне woke цензурата в своите мрежи инстаграм и фейсбук.

Мъск, създателят на PayPal Питър Тийл и Зукърбърг представляват полюса на “десните технократи”.
Но вътре в САЩ сред тръмпистите вече се формирала група на техни опоненти, представена преди всичко от Стив Банъна - бивш съветник по националната сигурност на Тръмп (през първия мандат). Банън и неговите поддръжници са наречени “десни традиционалисти”.

Конфликтът възникна около предоставянето на разрешения за постоянно пребиваване на законни имигранти, което Мъск подкрепи и на което Банън остро се противопостави. Последният формулира позициите на американския национализъм, чиито привърженици са и най-важната електорална опора на Тръмп, настоявайки за усложняване на процедурите за получаване на американско гражданство и издигайки тезата “Америка за американците”. Мнозина подкрепиха Банън, който посочи на Мъск, че едва неотдавна се е присъединил към консерваторите, докато американските националисти се борят за тези ценности от десетилетия. Така в тръмпизма се появиха противоречия между десния глобализъм, футуризма и технокрацията от една страна и десния национализъм от друга. Това противоречие неотдавна беше остроумно подчертано от американския анти-woke комик Сам Хайд.

Появи се друга линия на конфронтация между произраелските и антиизраелските тръмписти. Известно е, че самият Тръмп, вицепрезидентът Ванс и Пийт Хегсет, номиниран за поста министър на отбраната на САЩ в новата администрация, са безусловни поддръжници на Израел. Вероятно избирането на Тръмп е отчасти следствие на произраелската му позиция и пълната му подкрепа лично за Нетаняху. Еврейското лоби е изключително силно в САЩ.

Но в същото време редица реалисти, като Джон Миършаймър, Джефри Сакс или известният неконформистки журналист и изследовател Алекс Джоунс категорично не приемат тази страна на тръмпизма, настоявайки САЩ да възприемат по-трезво отношение към баланса на силите в Близкия изток и да провеждат политика на своите преки интереси, които най-често изобщо не съвпадат с интересите на Израел.

Тръмпизмът и теорията за поколенията

Струва си да кажем няколко думи за теорията за поколенията, разработена преди време от двама автори - Уилям Щраус и Нийл Хау. Та донякъде ще ни помогне да обясним какво място заема тръмпизмът в американската политическа и социална история.

Според тази теория в САЩ може да се проследи система от постоянно променящи се цикли - големи (около 85 години, условна продължителност на човешкия живот) и малки. Всеки голям цикъл (saeculum, век) се състои от четири части или завои (обръщания). Четирите обръщания могат да се разглеждат като четири сезона. Първият се нарича “Височина” и съответства на пролетта. Вторият е “Пробуждане” и съответства на лятото. Третият - “Разплитане” - отговаря на есента. Четвъртият - “Криза”, съответства на зимата. Всеки завой продължава приблизително 21 години. На всеки завой съответства определено поколение. Ето защо теорията се нарича “теория за поколенията”. На нея обикновено се позовават, когато използват изрази като “най-великото поколение” (1900-1923), “мълчаливото поколение” (1923-1943), “бейби бум” (1943-1963) и “поколение X” (1963-1984), “Поколение Y” (1984-2004) или “Поколение Z, милениали”. (2004-2024 г.).

В теорията на Щраус-Хау 40-50-те години на ХХ век се описват като първото поколение на голям цикъл. Това е първият завой от “големия цикъл”, който авторите наричат “Височина”. Този период се характеризира с мощна мобилизация на населението, социален подем и укрепване на социалните институции. Това е ера на ентусиазъм, оптимизъм, солидарност и възход на ценностите.

Следва вторият завой: 60-70-те години на ХХ век - “Пробуждане”. Това е епохата на фокусиране върху вътрешния свят - времето на хипитата, психоделиците, духовните търсения. Успоредно с това има преминаване към (духовен) индивидуализъм и започва корозията на социалната солидарност. Това е период на рок музика и разкрепостяване на нравите.

След това идва епохата на постепенното разложение - 80-90-те години на ХХ век. Завой, наречен “Разплитане”. Има преход от духовен индивидуализъм към битов, материалистичен. Социалността е разядена, навлиза в упадък. Хипитата и класическият рок са заменени от пънк (без бъдеще), техно и индъстриъл.

От 2000-те до 2020-те години се случва последният завой - “Криза”. Негов маркер е терористичната атака на ислямските фундаменталисти срещу Световни ятърговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Това е последвано от интензивни намеси на САЩ в различни части на света, след това пандемията и войната в Украйнаа. Социалната тъкан се разлага напълно. Оптимизмът избледнява. Обществото стремително деградира. Това е агресивната агония на завършващия цикъл. На власт са напълно некомпетентни републиканци или демократи с изключително ниско умствено ниво - Буш-младши, нарцистичният Обама, много старият човек с деменция Джо Байдън.

Индивидуализмът се превръща в легализация на извращенията. Това е ерата на woke с нейната джендър политика, постхуманизъм, тъмна екология.

Така се оказва, че изборите от 2023 г. в контекста на теорията за поколенията не са нищо повече от смяна на века (saeculum). Тръмпизмът тук представлява навлизане в Новия век и влизане в неговия първи завой - нова “Височина”. Всички тенденции от миналия век и особено от “Кризата”, изчезват. Либерализмът под формата на woke е напълно отхвърлен.

Следващият цикъл започва с нови настройки, принципи и правила. Тръмп завръшва “Кризата” и бележи прехода към “Височината”.

По времето, когато е създадена теорията за поколенията, критиците са имали доста благосклонно отношение към нея. Но когато либералите разбраха колко сериозно тази теория подкопава техния авторитет и идеология, те се опомниха и є се нахвърлиха с яростна критика, опитвайки се да докажат нейната ненаучност. По ирония дебатът дали е научна или не определи изхода от изборите през 2024 г. и допускането на победа на Тръмп над Дълбоката държава. Вероятно някои звена на Дълбоката държава са се запознали с теорията на Строс-Хау и са сметнали за напълно реалистична. А щом е така, то не бива да се учудваме на бързия демонтаж на левия либерализъм и неговите структури, няма смисъл тръмпизмът да се разглежда като нещо преходно и временно, след което ще започне връщане към предишния курс. Най-вероятно това завръщане никога няма да започне отново, тъй като се е сменил голям цикъл. Поне ако тази теория е вярна. А засега тя изглежда доста убедителна.