Изложбата „150 години „Славейков“ превод на Библията“ завърши обиколката си във Виена

Истински възраждащо и повдигащо духа на българската общност във Виена беше откриването на тази уникална по съдържание, исторически корени и дух изложба, посветена на 150-годишнината от издаването на Славейковата библия през 1871 г. в Цариград.

Събитието е и част от програмата на осмата Международна интердисциплинарна конференция „Измерения на свободата. Българската история и култура през вековете“ за студенти и докторанти, организирана всяка година по инициатива на проф. Румяна Конева – директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“, Виена.

„Два пъти в историята ни, първо през IX век и хиляда години по-късно, през 1871 г., Библията е изиграла ключова роля за формирането на езика ни и е отворила духовните хоризонти на българина“, каза във встъпителното си слово проф. Конева.

Поздравително обръщение към присъстващите отправи и Албена Гетова, временно управляващ посолството на Република България в Република Австрия. Тя изрази удовлетворението и щастието си от възможността да присъства на символичния повод за възраждане на духовния и културен живот на българската общност в Австрия след отмяна на пандемичните ограничения.

Изложбата, посветена на историята за ролята на Библията в духовния и книжовен живот на българите през вековете от ранното Средновековие и по-късно по време на Възраждането в България, откри проф. Валери Стефанов. Той запозна накратко публиката с историческите данни за най-ранните преводи на части от Библията още от Константин Кирил Философ и брат му Методий, както и учениците им Климент, Наум и Ангеларий, по-късно приносът на Патриарх Евтимий, Неофит Рилски за книжовността, както и на манастирските обители през вековете. Тази обобщена история може да се види и в плакатите на експозицията, като той пожела на посетителите да отделят време, за да прочетат фактите, които проследяват източниците за преводите и текстовете, включени в Цариградската библия от четиримата й създатели – преводачите Албърт Лонг и Илайас Ригс, Петко Славейков и книжовникът и издател Христодул Костович Сичан-Николов, които са привлечени, като преводачи и редактори, както и Константин Фотинов, който работи по нея, като преводач до смъртта си. Уникална снимка на първите четирима може да се види на един от постерите с подробна информация за тях и всеотдайния им многогодишен труд.

Експозицията е наситена с интересна документална и историческа фактология и снимки от целия този период. Една от авторките на историческата част на изложбата, проф. Аксиния Джурова, присъства на това уникално духовно събитие във Виена. Другата съавторка е проф. Вася Велинова от Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“.

Във фоайето на Културния институт интерактивна стена предлагаше на посетителите да научат интересни факти и сентенции от Библията. За всеки посетител беше предоставена, като подарък, специално издадената от Издателството на Софийския университет книга „150 години „Славейков“ превод на библията“.

На откриването във Виена присъстваха и още двама от инициаторите: г-н Михаил Гърков, създател на дружеството „Извор на бъдеще“, управлявало проекта, и известният пианист Маестро Орлин Димитров, който също е от инициативния и организаторски екип. Накрая Маестро Димитров зарадва публиката с виртуозните си изпълнения на роял и подари на директорката на Културния институт екземпляр от новоиздадената в оригиналния си вид Цариградска библия.

В обръщението си г-н Михаил Гърков, който пристигна от Лондон за събитието, подчерта изключителното влияние, което е оказало издаването на първия пълен превод на Библията, отпечатана преди 150 години от печатницата на арменеца Агоп Бояджиян в Цариград, върху установяването и утвърждаването на литературния български книжовен език, както го формулират и колосите на българската литература Иван Вазов, Пенчо Славейков и Стоян Михайловски.

Г-н Гърков направи една обнадеждаваща за българския народ съпоставка за значението на извиканата за нов живот и издадена луксозно в оригиналния си вид Славейкова библия, която е ускорила Възраждането на българския дух и книжнина за десетилетия, а не за векове, както при другите Европейски народи. Той направи аналогия с възможността изложбата и книгата да изиграят същата роля и в днешно време, когато българите  по целия свят и в страната имат нужда от ново пробуждане и Ренесанс на българската духовност, култура и самочувствие.

Проектът е финансиран от дружеството с идеална цел „АСИ България“.