Ирина Флорин: Последно се влюбих преди 4 години

Красивата певица Ирина Флорин изгря ярко на музикалния небосклон през 1996-та година с албума й „Цвят лилав“, в който е включена и едноименната песен, превърнала се в тотален хит. Преди това, тя има издадени още два албума, като първият от тях – „Краят на началото“ излиза през 1990 г., а голяма част от песните в него са дело на музикантите от ФСБ. След големия успех на „Цвят лилав“, почти всяка песен на Ирина се превръща в хит, а дуетът й с Мариус Куркински - „Пътуване“, ремиксиран от „Тибетски сърца“, добива популярност и извън границите на страната ни. Ирина не се страхува да експериментира в музиката и прави интересни колаборации с Азис и Миро, а съвместното й парче с рапъра Homelesz – „Шшшт“, става част от саундтрака към филма „Ятаган“. Освен множеството музикални отличия, стилната изпълнителка прави и впечатляващ дебют като дизайнер и през 2006-та година печели наградата „Златна игла“ .

- Ирина, как посрещна Великден и успя ли да се заредиш с по- оптимистично настроение, покрай тези светли празници? 
- Великден, както обикновено посрещнах със семейството си. За мен е традиция да съм с най-близките си хора на трапезата. Приготвям агнешко, а заедно с една моя приятелка правим козунаци - е, през повечето време главно гледам и й подавам каквото трябва... (Смее се.)  Напоследък се опитвам да мисля по-оптимистично, особено след като за ковид пандемията вече почти никой не говори и почти я забравихме. Въпреки това, сега е изключително тежко на всички покрай  тази братоубийствена война между Украйна и Русия – дано тя да приключи по-скоро.

- През тази година се очаква да излезе  твоят нов албум, а представянето му пред публика е планирано за октомври. Има ли някоя от песните в него, която е вдъхновена от твое лично преживяване?
- Надявам се албумът да излезе доста по-рано  от октомври, когато ще бъде представен с концерт в София. Бих казала, че всичките ми песни са свързани с лични преживявания и във всяка една съм вложила емоционален и личен заряд. Няма песен, която съм изпяла и да не е вдъхновена от нещо, което съм преживяла лично.

- Новата ти песен се казва „Носталгия“. Носталгично ли си настроена в момента и каква емоция искаш да предадеш на почитателите си с нея?
- Не бих казала, че съм носталгично настроена – напротив, самата песен е изключително позитивна, независимо че е с това име. Носталгията по-скоро идва от това, че забързани във времето, уплашени от ковид и войната, малко позабравихме за нежността, приятелството и красивите моменти. Това е една много спонтанна песен, която ми е подарена от Георги Георгиев от „Остава“. Георги е един от основните ми автори, както и Благослав от „Hayes & Y“ и Крум Георгиев, който има пет песни за новия ми албум, а Десислава Софранова написа два текста, вкл. и този на „Носталгия“.

- Към кой момент от детските и ученическите ти години изпитваш носталгия?
- С умиление си спомням за детските и ученическите години, когато имахме страхотни преживявания около манифестациите за 24 май. Спомням си ярко, защото много рано отивахме в училище, а преди това минавахме по дворовете и обирахме божурите – тъмно червени и свежи от сутрешната роса. Миришеха прекрасно и с тях правехме страхотни венци, а на обяд беше манифестацията под съпровода на песента „Върви, народе възродени“. Това беше страхотна традиция, която е запечатана в съзнанието ми от ученическите години в нашето училище „Васил Левски“.

- А какви са спомените ти от студентските години, когато си била в един випуск с други бъдещи звезди на родната сцена? С кои от тях беше най-близка?
- Бяхме страхотен випуск - с Жоро Христов, Кристина Димитрова, група „Трик“, Фънки и други музиканти. Живеехме много задружно - събирахме се, правехме си купони. С Руми, Снежи и Етиен от „Трик“ бяхме в поп отдела и си бяхме по-близки, но аз още първата година прекъснах Академията, защото Стефан Димитров направи „Домино“ и станах част от тази група, с която изпяхме „Нека да е лято“ на „Златният Орфей“. Две години имахме концерти с тях, а после се върнах да си довърша Музикалната академия, но изпуснах хората, с които бях заедно преди това. След като пях с „Домино“, се явих и на конкурс за „Тоника СВ“, който Стефан Диомов провеждаше в ГУСВ. Той много ме хареса, но ми каза: „Ирина, ти не си за група, имаш индивидуален глас, а аз търся гласове, които да звучат в хармония, ти си прекалено индивидуална.“

- Според теб, дали сега ще се приеме този закон за 50 процента българска музика в ефира?
- Това е много труден въпрос и не мога да отговоря, но бих желала да има по-голям процент българска музика, защото по този начин тя ще може да се развива. Като има повече възможности за ефир, по-голяма продуктивност, производство на музика и конкуренция, така ще се появят повече качествени песни и ще оцелеят добрите неща. Не знам дали ще приемат този закон, но се надявам наистина да се вдигне процента на българската музика в ефира. Много пъти съм подкрепяла тази инициатива, но в  края на краищата, най-важното е човек да прави качествени продукти. Разбира се, радиата също са важни, но музиката отдавна е прехвърлена в стрийминг платформи и ютюб, а младите хора не гледат телевизия и много малко слушат радио. Да, добре е да звучиш по радиата, но не се знае докога ще съществуват те. 

- Илон Мъск вече купи „Туитър“. Мислиш ли, че покрай тези социални мрежи, всички живеем малко като в „Матрицата“ и често се поддаваме на влияние, без дори да го осъзнаваме? 
-О, това е една голяма игра, един голям бизнес и хората, които са податливи по някакъв начин да бъдат зависими от тези неща - те ще страдат, че са се поддали на това манипулиране. Аз съм много внимателна с платформи като фейсбук и туитър, даже понякога са ми досадни, но трябва да влизам, защото работата ми го налага. За мен са важни социалните контакти, но за жалост тези платформи изрязаха тази пъпна връв, която ни свързва и направиха хората самотници и зависими от тях.

- А какво е мнението ти за предложението на премиера – всеки българин да дари по една заплата за закупуване на боеприпаси за Украйна?
- Какво да кажа – просто премиерът не е преценил достатъчно добре това предложение, може би доста спонтанно го е казал. Той е добронамерен като цяло, виждам го от изявленията му, но наистина това е лека изцепка. Може би щеше да е по-добре да предложи – да даде кой каквото може, защото в края на краищата не е преценил, че много хора у нас изнемогват и няма как да дадат цялата си заплата. В сутрешните новини чух, че ние даваме оръжие, но го продаваме на трета държава, която го дава безвъзмездно на Украйна. Според мен, не трябва да се намесваме като въоръжаване, а само хуманитарно да подкрепяме. Доста големи натовски държави не се намесват и е нелепо малка държава да прави такива опити да се включи във войната. Трябва вече да спре тази братоубийствена война, защото Украйна вече е твърде разрушена.

- Смяташ ли, че от толкова фалшиви новини и пропаганда и от двете страни до нас достига истината за войната в Украйна? Ти успя ли да си изградиш ясна позиция?
- Много трудно е да си изградиш ясна позиция там, където има медийно затъмнение. Фактът, че спряха руските канали говори, че не трябва да се знаят доста неща за войната. Ако демократично бяха поставени нещата, защо се спряха руските канали – не можеш да се информираш само от позицията и медийната обосновка на една държава, или само от това, което ни казва Америка, а да не знаем какво казва другата страна! По принцип хората спряха да гледат телевизия, защото медийната дезинформация е много голяма и се информират от чужди сайтове.

- Видеоклиповете днес също се гледат най-вече в интернет. В едно от най-артистичните ти видеа към песента „Три“, участват Койна Русева и Касиел Ноа Ашер.  Защо избра точно тези две известни актриси за клипа и последно коя театрална постановка успя да те заинтригува?
- Много добре се познавам с тях. Имало е периоди, когато сме били по-близки  и сме се виждали често. Покрай двете години на изолация заради ковида, а и сега, когато записвам албума, съм ограничила вижданията си.  Но обичам театъра, ходила съм на много техни представления. Напоследък гледах два пъти „Веселата карета“  – с Мая Бежанска, Димитър Баненкин, Тончо Токмакчиев, Фънки…  Мисля да отида и на трето представление, защото ужасно много ми хареса и даже водя страшно много приятели с мен. Много добра драматургия на Елин Рахнев, той е изключителен съвременен творец. С него успяхме да станем близки приятели и той стана автор на една прекрасна балада „Невъзможната аз“ за новия ми албум по музика на Момчил Колев. 

- Тази седмица беше рожденият ден на незабравимата ни поетеса Петя Дубарова. Ти намираш ли време за поезия в това напрегнато ежедневие? На теб самата посвещавали ли са ти стихове?
- Аз често се обръщам към поезията – има много красиви стихове на Маргарита Петкова, Добромир Банев и на Елин Рахнев, който ми е любимец и пише много дълбоки неща. Мария Лалева има интересна поезия с чисто женска емоционалност. Има и други прекрасни съвременни поети. Човек винаги може да намери време за една добра поезия и да я открие, стига да иска. Иначе, има стихотворения и поеми, посветени на мен от фенове. Песни също са ми посвещавали. Аз съм като муза на Момчил Колев, Жоро от „Остава“ и на Крум Георгиев – всички песни от албума ми са писани специално за мен.

- Ваня Щерева признава, че част от случките в една от нейните книги са вдъхновени от времето, когато сте живели заедно. Ти какви спомени пазиш от тогава – сигурно сте си изкарвали незабравимо?
- Близки сме с Ваня и сме имали дълъг период, в който сме споделяли живота си, дори и децата ни израснаха заедно. Много неща сме преживели с нея и Елена Бозова и много луди неща сме правили! Най-силният ни период с Ваня е свързан с текстовете, които тя ми е писала. Двете сме си разказвали любовните истории и трагедии, така че много неща знаем една за друга. Имали сме много красиви и щастливи мигове заедно и разбира се и споделени трагедии, покрай мъжете и любовите и работата. 

- Кога последно се влюби истински?
- Когато се влюбя, винаги се влюбвам истински - никога просто ей така! Последният път, когато ми се случи истински беше преди четири години, така че – това е фактологията! 

- А какво трябва да притежава един мъж, за да привлече вниманието ти - важна ли е визията и това да е реализиран в професията?
- За мен е важно един мъж да има чувство за хумор, да е интелигентен, съобразителен, грижовен. Разбира се, външността не е чак толкова важна, но има някакво значение. До колко е реализиран един мъж също има значение, защото няма как да срещна в обкръжението си хора, които не са реализирани, въпреки че за една голяма любов нищо няма значение!

- Кой е най-нетрадиционният начин, по който някой те е ухажвал?
- Различно е, общо взето съвременните мъже нямат много начини за ухажване – или ще те заведат някъде на вечеря, или ще те изненадат с подаръци, или екскурзии. По традиционни начини са ме ухажвали - не се е въртял някой на глава пред входната ми врата и не е скачал да речем от някакъв по-висок етаж, за да му обърна внимание. (Смее се.) По повод един мой рожден ден, бащата на сина ми беше затрупал входната врата на апартамента ми до горе с букети от рози!

- Освен певица, ти си и дизайнер. Кои твои колежки би отличила като стил и присъствие на сцената?
- О, като цяло рядко ми допада имиджа (поведение и облекло) на хората, които се появяват в публичното пространство. Има големи пропуски в това отношение, а дори при младите колеги забелязвам липсата на отношение към този детайл и понякога изглеждат нелепо на сцената. Може би Лили Иванова се облича най-добре. Уважавам я много като артист и изпълнител – тя притежава и една естетика, която предизвиква респект. 

- Често получаваш комплименти за перфектната ти визия. Каква е твоята тайна?
- Не знам колко е перфектна визията ми - не отричам (смее се.), но тайната е в здравословното хранене, в спорта и в това, че правя това което обичам и се срещам с хора които обичам и уважавам, а те ми отвръщат със същото. Избягвам лицемерието и лошотията, вкл. и в гилдията, има много неща, които съм игнорирала по някакъв начин. Старая се да тренирам поне 2-3 пъти седмично. Една моя тренировка обикновено включва четири серии по 50 клякания, лицеви опори и упражнения с малки гирички, или ластици, понякога правя и кросчета в парка. Не консумирам млечни храни, захар и хляб и честно казано не ми липсват. Ям повече люто, риба, зеленчуци и плодове и си лягам сравнително рано – преди 12 часа. 

- Коя е най-вдъхновяващата история, която си гледала, или чела напоследък?
- Бих казала, че много неща ми грабват вниманието, но много ме впечатли един материал, който преди време гледах по телевизията, направен от български репортер. Ставаше въпрос за един мъж гей-италианец, който си беше осиновил момиченце със синдром на Даун. Толкова добре беше направен материала, толкова човешки и силно като идея, също и като послание за връзката между бащата и болното момиченце. Трябвало е дори църквата в Италия да разреши на бащата гей да осинови това дете. Всъщност, никой не е пожелал да осинови това момиченце и затова казусът е отишъл до църквата и е разрешено на този баща да го направи! Тази история ме вдъхнови и разтърси. Толкова щастлива бях и толкова много плаках и се вълнувах, като гледах материала, че после веднага го препоръчах на мои приятели да го гледат. Посланието беше, че щастието дебне отвсякъде и ти не знаеш от какво и кого можеш да направиш щастлив.