Истории от бележника на д-р Емилова - Гаро Шехирян: Забравих за болката и тръгнах нагоре

За 30-те дни, в които гладува и се захрани в клиниката, Гаро си върна момчешката усмивка, енергията и надеждата да кара отново ски

Може ли някой да му даде 72 години? Гарабед, Гаро Шехирян е от онази жилава порода мъже с лъвски сърца, които не се страхуват да рискуват, да се борят до край, да започнат от нулата, да падат, да стават и да приемат всяко едно предизвикателство, които им поднася животът. Преди повече от 30 години той емигрира с жена си в САЩ, където живее и до днес. Зад Океана е бил принуден да работи какво ли не, докато намери компания, която да признае дипломата му и да го наеме по специалността му – инженер химик. В клиниката идва с наднормено тегло, високо кръвно налягане,  болки в коленете…  И с мисълта за предстояща операция на едното коляно и как всичко това ще промени живота му. На 15 ден от гладуването отива на екскурзия до Петрич кале – останки от византийска крепост близо до Варна, разположена на висока каменна тераса, до която се стига по стръмна скала. В скалата е вкопана стълба, по която дори човек със здрави колене трудно се изкачва.

Екскурзията се води от Веско Василев, който в клиниката отговаря за физическата активност. В подножието на стръмния път Веско приканва групата пациенти: „Хайде, да вървим нагоре“. „Отначало си казах: аз това не мога да го изкача. Но болката беше толкова намаляла, почти изчезнала, че реших да приема предизвикателството. И тръгнах нагоре! Изкачих тази стръмнина. Чувствах се толкова горд. Сякаш си върнах онова енергично момче с маратонките, което обича всякакъв спорт и най-вече ските“, казва Гаро. Ето какво още разказа той:

„Два пъти съм изпадал в паника в живота си. Първият път, когато ме уволниха от една компания в САЩ. Ние с жена ми изградихме живота си там сами, започвайки от нулата. Живяхме в мазе. Четири години работих всякаква работа и учех, четях нощем, ходех по библиотеки, за да успея да се вградя в тяхната система, в техния манталитет и правила на работа. Преборих се да признаят дипломата ми на инженер химик в една компания. После смених няколко компании, създадохме собствен дом, имаме две деца, вече и внуци. Пенсионирах се преди десетина години и оттогава животът ми забави своя ритъм. Вероятно заради това започнах да трупам килограми. Появиха се болки в коленете, тръгнах по лекари и изследвания. Работата вървеше към операция. И тогава изпаднах в паника за втори път – че ще окуцея. Не бях и не съм готов да се разделя със ските, с динамичния живот, в който има спорт, пътувания, удоволствия. Исках да открия къде изчезна младежката ми енергия.

И точно тогава една позната ми даде да прочета интервю на д-р Емилова. Гладуването не е непознат метод за мен. Гладувал съм няколко пъти на вода, по десетина дни, но не успявах да се захраня правилно, нито да поддържам добър режим на хранене след това. Килограмите се връщаха, че и отгоре. Но аз не исках операция, инжекции и патерици. Затова взех билет за самолета и дойдох във Варна. С идеята да остана две седмици на вода. „Виж, моето момче (колко мило ми се стори това обръщение!), няма да издържиш на вода повече от 10-12 дни. Какъв ефект ще постигнеш? Не този, който можеш да постигнеш с 20-дневно омекотено гладуване с 10 дни захранване. Направи го както трябва“, това ми каза д-р Емилова. И аз се съгласих. И съм й дълбоко благодарен. Тя е изключителна жена. Възхищавам се на клиниката, която е създала, на екипа, който е мотивирала да дава всичко от себе си. Това са висок клас лекари, отлични професионалисти. А атмосферата в клиниката е наистина уникална. Усещаш синергията на хора, които гледат в една посока, борят се за своето здраве и имат силата да променят живота си. Всички си помагат, всички се прегръщат като приятели. Това буквално ме хипнотизира, завладя ме, тази енергия ме понесе на крилете си. Гладувах 20 дни на плодове, свалих 10 килограма. След захранването интелигентната везна показа, че съм махнал от тялото си 10 кг мазнини, в тях се складират токсините. Болките в ставите ги няма, кръвното ми е 120-130 на 75-80. А преди това бях с кръвно 160/90, постоянно с хапчета. Видях и говорих с хора, които дойдоха в тежко състояние, на инсулин, а си тръгнаха след месец леки и весели, без инсулин, съвсем променени.

Истинският тест за промяната в мен беше изкачването на Петрич кале. Пътят беше хлъзгав, две жени се подхлъзнаха и паднаха. Аз се страхувах не толкова от изкачването, колкото от слизането – тогава можеше да се появи болката в ставите. Но слязох без болка и бях толкова горд със себе си! Сега вече мога да планирам ски ваканция, както и пътешествие по море с жена си. Планирам и да се върна в клиниката на 1 юли 2023 за един месец, а след това през октомври отново, за дълго гладуване. Такъв екип, атмосфера и медицинска грижа не мога да намеря никъде в САЩ. Решил съм и да се храня вегански два месеца, за да видя дали мога да се справя без месото, което присъстваше много в менюто ми. Решил съм да правя периодично гладуване – в дните на новолуние и пълнолуние. Да приложа рецептите за храна, които научих от Веско Станков, да намеря магазин за био храни близо до нас, да сменя ритъма си на хранене – до обед да приемам само чай и плод. Да приложа съветите на д-р Емилова, чиито лекции промениха светогледа ми. Изобщо, изпълнен съм с оптимизъм и желание за живот – това е също резултат от лечебното гладуване. Не е важно колко пъти падаш от коня, важно е колко пъти се изправяш и пак го яхаш.

Визитка

Д-р Емилова завършва медицина през 1962 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали 49 439 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Паста с веган кюфтенца

Продукти за „каймата“:

сварен фасул или леща, настъргано цвекло, накълцани гъби, праз, зелен лук, фини овесени ядки, тофу.

подправки: хранителна мая, чубрица, кимион, черен пипер, слънчогледови семки, смлени в кафемелачката.

Добавете в сместа един бакпулвер. Ако тя не стане хомогенна, може да сложите малко слепващ агент – 1 лъжица смляно ленено семе, разбъркано с 1 лъжица вода.

Оставете сместа да отлежи една нощ в хладилника.

Направете топчета и ги печете на 180°C , в предварително загрята фурна, без вентилатор, за да не изсъхнат.

Прибавете към сварената паста, заедно с малко доматен сос или накълцани пресни домати, босилек и хранителна мая.