Дачата на Сталин се смята за паметник (условно, разбира се) от епохата на СССР. Тя се намира на река Студена в Абхазия, а изграждането й е засекретено и представено като строеж на сграда за почивка на хора от Централния изпълнителен комитет.
Йосиф Сталин е енергичен човек, но и болен, затова почивката на юг му е препоръчвана за медицински цели. Той не обича лекарите, но не отказва да посещава дачи по южните брегове. Ето защо са построени достатъчен брой, където "бащата на народите" да подобрява здравето си. Между другото, когато лидерът не е в дачата, там въпреки това се приготвя храна и се подрежда масата, създавайки впечатление за присъствието на Сталин, защото конспирацията е над всичко.
Вилата е на 3 етажа с площ около 500 кв. м. Построена е така, че да не се вижда от сушата, а зеленият цвят на сградата също е отлична маскировка. Фенерите в двора са много ниски, въпреки че формата им е същата като на обикновените улични лампи. Оказва се, че това също е направено нарочно, за да не може светлината от тях да се вижда от магистралата и по този начин да се открие тайното място за почивка на другаря Сталин.
Вътре дачата е облицована с дърво, защото Йосиф Висарионович много обича миризмата на естествено дърво, а не на изкуствено (и това е полезно за здравето му). Дървена декорация на помещенията и "шпионски" огледала позволяват на собственика да наблюдава тайно присъстващите. Интересна е трапезарията и историите за това как подозрителността на Сталин го кара да измисля хитри ходове, за да избегне покушения срещу себе си. Например, никога не се знае кое място ще избере собственикът, защото се страхува от опит за убийство и всеки път сменя мястото си. Винаги започва да се храни последен, след гостите - страхува се да не го отровят.

В къщата има цяла лаборатория с токсиколози, които проверяват храната и "вкусват" въздуха в стаите на вилата, така че никой да не пръска нищо. Продуктите са доставяни от отделна кухня от къщата в Москва, където също първоначално са подлагани на сериозни изследвания за откриване на отрови и други вещества, които биха могли да повлияят неблагоприятно на здравето на Йосиф Висарионович.
В допълнение към трапезарията и хола, има кино зала и билярдна зала, където гостите и самият собственик прекарват времето си. В билярдната зала, в която седи Сталин, има камина (той не е играл билярд). Докато вождът си почива край камината, на гостите е забранено да се приближават на по-малко от 3 метра. Това правило се спазва безпрекословно, както и всички останали. Вилата разполага с няколко спални. Всяка вечер Висарионович избира стаята си за нощувка и никой в къщата, с изключение на началника на личната охрана, не знае къде сънува ръководителят на Съюза.

В киносалонът, любителят на гледането на комедии, се обгражда с малки деца, за да се отпусне. Той вярва, че децата не могат да лъжат и тяхната среда го спасява от опит за убийство. В такава компания първият човек на страната се отпуска и се чувства комфортно.
Страхувайки се, че някой ще се осмели да изстреля куршум в гърба на Йосиф, за да се защити този човек, столовете в къщата са покрити с конски косми, което предотвратява преминаването на куршуми, а плафоните на осветителните тела са увити в специална мрежа. Това е направено така, че в случай на пръсване на електрическа крушка, фрагменти от нея да не падат върху главата на скъпоценния собственик на къщата.

Но най-мистериозното място е стълбището, състоящо се от 870 стъпала, водещо от главния вход към тунела, който е специално "изкопан" към морето по желание на вожда. Стълбите са обикновени, но е изненадващо, че след като слезе до морето или по-скоро до тунела, Сталин се качва в колата, която вече го чака долу, и се връща обратно в дачата.
Защо да копаете тунел и да правите стъпала към морето, ако не можете да плувате? Да, плуването не е сред уменията на Сталин. Той обича да се плицика в морето, но нарежда на пазачите да не го гледат, а да се обръщат, и един ден едва не потъва. Излиза, разбира се, но след това плува само във ваната или басейна, които по негово нареждане са пълни с морска вода.
При пристигането на лидера цялата територия и маршрутът са „пълни“ с охрана, която трябва да е невидима и ако някой бъде хванат от строгия лидер, той отива да копае в мините в Сибир. Дали това е вярно или не, старите хора казват, че по време на пристигането на другаря Сталин охраната наброява до 1000 пазачи.