Как Магелан откри Филипините

Преди 500 години капитанът се сприятелява с един от местните владетели, който месец по-късно е убит в битка

Преди 500 години европейците за първи път влизат в контакт с жителите на Филипините. На 28 март 1521 г. мореплавателят Фернандо Магелан е първият от европейците, който се среща с тях. Генералът капитан се побратимява с един от местните владетели, но месец по-късно той е убит в битка с войните на друг владетел. Смята се, че преди 500 години испанците са открили Филипините. Но китайците и арабите са били там много преди тях.

Известният откривател Фернандо Магелан е португалец по рождение. В колонизацията на Индия и военните действия в Северна Африка в началото на XV век той участва под истинското си име де Maгалияниш, което по-късно променя по испански маниер. След конфликт с краля на Португалия заради отказа му да го повиши, конкистадорът предлага своите услуги на испанците. Той е уверен, че има пролив между Атлантическия и Тихия океан и предложи да се стигне до богатите на подправки Молукски острови, движейки се в западна посока, а не около Африка, като португалците. Тази информация му била предадена от неговия спътник , астронома Руй Фалейро, който в последния момент отказва да участва в експедицията.

Испанският монарх Карл I се съгласи да оборудва пет кораба и да плати за двугодишните запаси от провизиите. Над 300 човека се отправиха на първото околосветско пътешествие. Освен испанците и португалците, сред екипажа имаше над 10 националности. Флотилията отплава от Испания на 20 септември 1519 година.

Магелан вдигна своя флаг на кораба ''Тринидад''. Най-важните източници за историята на епохалното пътуване са от записките на помощник-навигатора на този кораб Франсиско Албо в бордовия дневник, както и от дневниците на италианеца Антонио Пигафета.

„Никой освен него не беше толкова мъдър, и не притежаваше толкова силна воля и толкова обширни познания, че да се реши да предприеме пътуване около Земята“, пише той за Магелан, вярвайки, че в бъдеще никой няма да посмее да повтори пътя му.

До края на януари 1520 г. пътуването през Атлантическия океан по нищо не се различаваше от това, което беше извършвано и преди. Но всичко се промени, когато корабите влязоха в Тихия океан през пролива край южното крайбрежие на Южна Америка, и който оттогава носи името на Магелан.

Гладът и скорбутът се превръщат в най-ужасното изпитание за моряците. Те се измиваха с морска вода, от която кожата се възпаляваше, и често се появяваха абсцеси и лишеи. Моряците трябваше да спят на голата палуба, а при нужда отиваха на платформата, окачена зад борда.

„В продължение на 3 месеца и 20 дни в Тихия океан, никъде и никога ние не успяхме значително да попълним своите запаси от провизии или да вземем нещо прясно на борда. Хранехме се само със стари сухари, които гъмжаха от червеи и се превръщаха в трохи. Плъховете се смятаха за изключително лакомство. В допълнение към това мъчение от глад, почти всички хора бяха измъчвани от поредното зло: долните и горните венци на мнозина бяха толкова подути, че не можеха да дъвчат“, спомня си Пигафета.

Моряците бяха психически и физически изтощени от продължителното пътуване. Някои се опитаха да направят заговор срещу Магелан и да постигнат завръщането си у дома, но генералът капитан потуши грубо всички опити за бунт, без да се спира пред екзекуцията на подбудителите.

Проливът, който Магелан откри, никога не се превърна във важна корабна артерия поради неговата отдалеченост от европейските маршрути. Самата идея да се пристигне в Изтока от западна посока обаче се оказа много актуална. Построеният в началото на XX век, Панамски канал се превръща в най-краткия морски път от Атлантическия до Тихия океан.

На 6 март 1521 г. испанците откриват Марианските острови и възнамеряват да останат на котва близо до Гуам, за да попълнят запасите си от прясна вода. Плановете им бяха неочаквано осуетени от местните туземци, които се качиха на корабите и откраднаха всичко попаднало в ръцете им, а моряците не успяха да ги спрат. Наред с други неща, от един от корабите бе свалена и една лодка. Възмутен от набеза на аборигените, Магелан нарече новооткритите територии ''Островите на крадците''.

От предпазливост експедицията на 17 март 1521 г. се дебаркира на необитавания остров Хомонхон (Филипинския архипелаг) за почивка. Дружелюбно настроените жители на съседния остров им доставиха плодове, кокосови орехи и палмово вино. Испанците забелязаха златни бижута сред знатните от местните и това веднага привлече тяхното внимание. В качеството на ответен жест Магелан нарежда огледала, дрънкалки и мъниста от слонова кост да бъдат раздадени на аборигените.

През март 1521 г. членовете на експедицията картографират и дават имена на островите, непознати дотогава за европейците - Лейте, Бохол, Себу и.т.н.

Тези събития се считат за откриването на Филипините, макар че много преди испанците тези острови са били посещавани от китайците и спътниците на Магелан се срещнаха с китайски порцеланови съдове в местните села.

В Себу Магелан предложи на местния владетел приятелство и военна помощ, ако той признае себе си за васал на испанския крал. В началото аборигените бяха доста дружелюбни към новодошлите. Така че владетелят на Себу дори бе покръстен заедно със своето семейство и няколкостотин поданици. Арабските търговци, с които се срещнаха спътниците на Магелан, разказаха и за другите острови на архипелага. Испанците научиха и записаха новите имена - Лусон, Минданао, Суду. След това флотилията на Магелан продължи на югозапад между малките острови Сенало, Хюнанган, Ибусон и Абариен.

На 28 март 1521 г. кораби спират на остров Масава (днес Лимасава). Скоро лодка с 8 туземци се приближава до флагманския кораб ''Тринидад''. С тях говори робът на Магелан, който е роден на Суматра. Разбрал, че аборигените не се доверяват на испанците и се страхуват да се качат на борда, генералът капитан заповядва да им хвърлят червената му шапка и други неща, вързани за парче дърво. Местните хора охотно приеха подаръците и отплаваха, но два часа по-късно се върнаха с две големи лодки заедно със своя владетел, който седеше под навес от рогозки. Испанците общуваха с него чрез роба преводач на Магелан и това е първият регистриран контакт между европейците и жителите на Филипинските острови.

„Генералът капитан обърна голямо внимание на местните жители, които се качиха на кораба, и им даде някои неща, за които техният владетел пожела да подари на капитана голям слитък злато и кошница с джинджифил, преди да си тръгне. Капитанът обаче отказа да ги приеме, и искрено благодари на владетеля. Привечер нашите кораби се приближиха по-близо до брега и спряха недалеч от селището на владетеля“, уточнява Пигафета.

На следващия ден Магелан изпратил своя роб с лодка до владетеля, със задачата да се осведоми за възможността как да се снабдят испанците с провизии. На владетеля бе съобщено, че пътешествениците са се появили като приятели. След това владетелят се качва на кораба и прегръща Магелан, подавайки му 3 порцеланови кани с несварен ориз, 2 големи риби и други продукти. На свой ред генералът капитан му подарява дрехи от червен и жълт плат в турски стил и красива червена шапка, а на неговата свита - ножове и огледала. За да впечатли местните жители, Магелан заповяда да се стреля с оръдията. След това той демонстрира предимствата на испанските доспехи, които уплашиха и възхитиха владетеля. Генерал-капитанът му каза, че един облечен в броня войник може да устои на 100 противника. На всичкото отгоре Магелан и владетелят си признаха едни на друг братските си чувства.

Но не всички владетели имаха толкова дружелюбно настроение. До известна степен генералът капитан надцени своето влияние и стана жертва на собствените си амбиции, като подкрепяше един владетел в борбата му срещу друг.

„В ролята на покровител на новите християни, Магелан се намеси във вътрешната война между владетелите на остров Мактан, разположен срещу град Себу, - пише известният съветски историк по география Йосиф Магидович. - През нощта на 27 април 1521 г. той отива там с 60 души на лодки, но поради рифовете те не успяха да се доближат до брега. Магелан, оставя в лодките войните с арбалети и с мускети, и с 50 души тръгва към острова. Там, близо до селото, го чакат и нападат 3 отряда. От лодките започва да стрелят по тях, но стрелите и дори куршумите на такова разстояние не можеха да проникнат през дървените щитове на атакуващите. Магелан нарежда селото да бъде опожарено. Това вбесява мактанците и те започнали да обсипват непознатите със стрели и камъни и да хвърлят копия по тях".

Пигафета свидетелства, че по-голямата част от испанците са избягали обратно и при Магелан остават  само 6-8 човека, които приемат битката. След като разпознаха предводителя на непознатите, аборигените се опитаха да атакуват него, но той беше заобиколен от всички страни от свои войни, и продължи да се държи храбро.

„Опитвайки се да извади своя меч, Магелан успя да го направи само наполовина, тъй като беше ранен в ръката. Един от нападателите го рани и в левия крак. Капитанът падна с лице надолу, а след по него бяха хвърлени копия, а след това започнаха да го удрят с мачете, докато не го убиха. Той през цялото време продължаваше да се обръща, за да провери дали всички сме имали време да се качим в лодките”, казва Пигафета.
Покрай Магелан бяха убити още 8 испанци и 4 съюзника от туземците. Много от оцелелите моряци бяха ранени.

Екипът продължи да плава без своя командир и на 6 септември 1522 г. завърши първото по рода си морско околосветско пътешествие. От петте кораба три не се върнаха в Испания. 34 члена от експедицията на кораба "Виктория" под командването на Хуан Себастиан Елкано, включително 4 местни жители от Молукските острови, успешно достигнаха до островите Кабо Верде. 13 от тях бяха арестувани от португалците. И затова само 17 испанци триумфално пристигнаха в Севиля. Те предоставиха неопровержими доказателства, че Земята е въртящо се кълбо, а моретата представляват неделимо водно тяло. Благодарение на оцелелите моряци картографските произведения на древните гърци и римляни бяха окончателно отхвърлени като несъстоятелни.

Филипините получиха своето съвременно име през 1543 г. - в чест на крал Филип II. Испанската експанзия в архипелага продължава до края на XIX век. През първата половина на XX век американците управляват архипелага. И накрая, през 1946 г., Филипините получават своята независимост, съгласно Договора от Манила.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)