Труд
Автор:
Труд онлайн
Молдова е изправена пред най-решаващия тест за бъдещето си: да продължи напред към Европейския съюз или да се върне в орбитата на Кремъл.
Това е залогът на парламентарните избори на 28 септември 2025 г., когато избирателите ще гласуват за нов парламент. В страна, стояща на екзистенциален кръстопът, политическата ситуация едва ли може да бъде по-сложна.
Изборната система
Парламентът на Република Молдова се състои от 101 депутати, избрани за четиригодишен мандат чрез пропорционална система с различни избирателни бариери: 5% за партии, 7% за коалиции и 2% за независими кандидати.
Въпреки че президентът има ограничени изпълнителни правомощия – като представяне на държавата в международен план, наблюдение на външната политика и някои функции за защита на конституционния ред – Мая Санду все пак ръководеше страната до предсрочни избори през 2021 г., след две години конституционна криза.
Ролята на диаспората
Молдовските граждани ще гласуват в 2 274 избирателни секции: 1 973 в страната, включително 12 за жители на Приднестровието, и 301 зад граница. По-голямата част от тези секции са в Европа (75 в Италия, 36 в Германия, 26 във Франция, 24 в Обединеното кралство, 23 в Румъния и 15 в Испания). В Русия ще има само две секции, а по една в Азербайджан и Беларус, докато в САЩ ще работят 22 секции и 7 в Канада.
От 3 299 396 регистрирани избиратели около 8% се очаква да гласуват извън страната. Тъй като проучванията не включват тези избиратели – нито хората в Приднестровието – диаспората отново може да изиграе решаваща роля. Както беше и на президентските избори през 2024 г. и на референдума за ЕС, резултатът може да остане неизвестен до самия край.
Конкурентите
За парламентарните избори през 2025 г. са регистрирани 23 кандидати: 15 партии, четири коалиции и четирима независими кандидати.
Партията на действието и солидарността (ПАС) – управляващата партия, представляваща и президента – се ръководи от Игор Гросу и ще се яви самостоятелно на изборите. Въпреки че през 2021 г. ПАС спечели мнозинство (62 от 101 места), сега пътят изглежда по-труден. Според проучванията партията вероятно ще получи между 34% и 48% от гласовете, което няма да е достатъчно за управление без коалиция. През последните три години ПАС е напреднала с европейската програма, но критиците твърдят, че е направила твърде малко, за да облекчи икономическите последици от войната в Украйна и не е изпълнила обещаните реформи.
Основният съперник на ПАС е Патриотичният блок (BEP), съставен от Партията на социалистите (PSRM), Партията на комунистите (PCRM), „Сърцето на Молдова“ (PRIM) и „Бъдещето на Молдова“ (PVM). Воден от бившия президент Игор Додон, този левичарски съюз подкрепя по-тясно сътрудничество и стратегическо партньорство с Русия, търси ребалансиране на отношенията с ЕС и застъпва „неутралитет“ на Молдова. Според проучванията той може да спечели мнозинство с около 36% от гласовете, въпреки че някои анкети го поставят зад ПАС с 21%.
Лявата, прокремълска популистка формация „Нашата партия“ (PN), водена от бившия кмет на Бълци Ренато Усати, вероятно ще получи между 8% и 12% от гласовете.
Центристкият „Алтернативен блок“ (BeA) – в момента проевропейски – има лидери с връзки към Патриотичния блок, включително кмета на Кишинев Ион Чебан и Александру Стояного (които се състезаваха срещу Санду на президентските избори през 2024 г.).
Партия „Победа“, близка до беглеца олигарх Илан Шор, сега руски гражданин в Москва, не е допусната до изборите. Бившата прокурорка Виктория Фуртуна, подкрепена от Шор през 2024 г., ще се състезава с партията си „По-голяма Молдова“ (PMM).
Възможни резултати
Политическата обстановка е изключително несигурна. Проучванията показват, че над една трета от избирателите все още не са решили. Ако тенденциите се запазят, ПАС може да загуби мнозинството в парламента, което ще наложи търсене на подкрепа от други партии или външна подкрепа за ключово законодателство.
Дори и Патриотичният блок да не получи абсолютно мнозинство, е малко вероятно новото правителство да се оглави директно от Додон. Съставът на всяка коалиция – включително възможното включване на „Алтернативния блок“ или „Нашата партия“ – ще е решаващ, а президентът Санду може да се съгласи на експертно правителство, подкрепян от прокремълската левица.
Такова управление няма да спре процеса на присъединяване към ЕС, но вероятно ще отвори възможност за диалог с Кремъл, докато преговорите за членство продължават.
Руска намеса
Молдова играе ключова роля в подкрепата за Украйна. Въпреки че е една от най-бедните страни в Европа, страната е приютила над 1,5 милиона украински бежанци и все още осигурява подслон на над 100 000. Молдова подпомага и транспортирането на зърно през Дунав, облекчавайки натиска върху черноморските коридори, блокирани от Русия.
Поради стратегическата си роля – и желанието на Кремъл да възстанови влиянието си върху бившите съветски републики – Молдова е основна цел на руската пропаганда. Както и през есента на 2024 г., дезинформационни кампании се усилиха значително преди изборите на 28 септември.
Независими експерти предупреждават за многостранни руски тактики: ботове разпространяват анти-ЕС послания, фалшиви новинарски сайтове имитират легитимни източници, а във фалшиви държавни укази се твърди, че интеграцията застрашава „традиционните ценности“. Има и схеми за подкуп на гласоподаватели, понякога с криптовалути, както и фалшиви официални документи.
Сигурността е застрашена и от около 1 000 руски войници в Приднестровието, сепаратисткия регион на украинската граница. От обявяването на независимостта през 2006 г. региона засилва връзките си с Москва. Когато Газпром спря доставките на газ през 2024 г., единствената помощта от ЕС предотврати енергийно бедствие.
Връзката с ЕС
На 3 март 2022 г., седмица след началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна, Молдова подаде молба за присъединяване към ЕС. На 23 юни 2022 г. Европейският съвет одобри препоръката на Комисията за предоставяне на статус на държава кандидат. На срещата на Съвета на ЕС на 14 декември 2023 г. беше дадена зелена светлина за започване на преговори.
Първата междуправителствена конференция се проведе на 25 юни 2024 г. в Люксембург, а целта е първата група от преговорни глави да бъде отворена през 2025 г. Основният фокус е върху икономически критерии, функционирането на демократичните институции и реформата на публичната администрация.
