Краят на войната или борбата с емисиите на CO2

Трябва да изберете кое е по-важно

Страховете от затоплянето на климата позволяват на няколко от най-големите държави да печелят пари от това

В света има две основни политически линии. Първата е насочена към защита на бъдещето на човечеството чрез отказ от съвременните войни, главната причина за които е достъпа до находищата на въглеводородите. Втората е защитата на планетата чрез ограничаване на емисиите на CO2 от изгарянето на въглеводородите. Тези две линии са несъвместими, така че трябва да се избере по-важната от двете.

В изявление, разпространено от Белия дом на 23 октомври 2019, администрацията на президента Доналд Тръмп съобщава, че САЩ са се отказали да водят войни с цел завладяването на петрола. Приключва се с „доктрината Картър“, която беше отговор на престъпленията на ЦРУ, войната на САЩ във Виетнам, аферата Уотъргейт и световната петролна криза от 1974. За да помогне на своите съграждани да укрепят своята вяра в себе си, президентът Джими Картър излиза с важно телевизионно обръщение, и след това с реч за състоянието на Съюза през 1980. Той заявява, че снабдяването на американската икономика с енергия изисква разглеждането на достъпа до петрола в Близкия Изток да се счита за въпрос на националната сигурност. Неговият наследник президентът Доналд Тръмп създава ЦентКом - военното командване на централния регион, сякаш Близкият изток внезапно е станал провинция на американската империя.

В продължение на 21 години цялата световна политика е обвързана с тези невероятни претенции на Вашингтон. Районът, обхванат от ЦентКом, се променя няколко пъти. Отначало той включва Африканския рог чак до Египет, Леванта, с изключение на Израел и понякога Йордания с Ливан, Арабския полуостров и Югозападна Азия. Всички войни от 1980 до 2001 година се водят главно за овладяването на природните източници на енергия (с изключение на Балканските войни, които бяха „лаборатория“ за разработване на методи за изпълнение на последващи операции).

След 2001 г. снабдяването на американската икономика с енергия отива на заден план. Капитализмът се променя и приоритет става снабдяването с енергия и суровини за цялата глобализирана икономика (в ущърб на неглобализираните региони). Това е доктрината Ръмсфелд-Цебровски. Сега армията на САЩ защитава не интересите на американския народ, а интересите на транснационалните корпорации.

Въпреки че, САЩ играят водеща роля в петролната криза през 1974 г., тази криза не ги засегна. Но те не могат да избягат от втората криза. По тази причина Едуард Лютвак, Лий Хамилтън и Хенри Кисинджър замислят „доктрината Картър“. И тримата също изиграват решаваща роля в развитието на доктрината на Ръмсфелд-Цебровски: Лютвак замисля терористичните атаки на 11 септември, Хамилтън разпространи мита за тях, че тези атаки са извършени от радикалните ислямисти, а Кисинджър поръчва на своя асистент Пол Бремер да ограби Ирак чрез частна компания - Временната администрация на Коалицията.

Изтегляйки войските от Сирия, президентът Тръмп не търпи поражение. Напротив, той печели политическа победа. Ръководен от идеите на Джаксон и своята предизборна програма от 2016 г., той слага край на доктрините на Картър и Ръмсфелд-Цебровски. Погубвайки хиляди животи, след неговата реч за състоянието на Съюза през 1980 г., главният източник на войната в света най-накрая прекратява своето съществуване.

Като се отчете, обаче натискът, който упражняват върху президента демократите, комюникето на Белия дом изобщо не отчита тези аспекти на неговата политика. Тя се фокусира предимно върху растеж в производството на петрол и газ, което след няколко години ще изведе САЩ по тези ресурси на първо място в света.

Няма съмнение, че тези резултати, няма да бъдат дългосрочни. Според Международната агенция по енергетика производството на шистов петрол и газ в САЩ ще спадне, като започне от 2023 или 2024 година. Вече посочихме, че стратегията, разработена от Майк Помпео, цели постигането на максимални ползи преди тази рецесия, така че на този етап САЩ възнамеряват да запазят своята водеща позиция на световния пазар на въглеводороди.

Белият дом предизвикателно напусна Парижкото споразумение за климата. Защитата на човечеството е в противоречие със защитата на планетата. И всеки трябва да избере кое е по-важно. Това е философски въпрос и ние насърчаваме читателите да го обсъдят. На първо място, припомняме, че климатът не е стабилен, а температурата на планетата поради естествени причини или се повишава, или пада.

- Земята се намира под влияение на три циклични въздействия. Един от най-известните астрономи на нашето време, сърбинът Милутин Миланкович, още по време на Втората световна война доказа, че три са факторите, които оказват влияние върху климата и определят положението на земята спрямо слънцето: ексцентрицитетът на земната орбита, наклонът на оста на въртене на земята и нейното въртене около тази ос. Тази теория бе потвърдена от изследванията на ледените ядра.

- През 1967 Емануюл Леруа Ладюри (преподавател в колеж във Франция) публикува известната „История на климата след 1000“.

Но горепосоченото не отрича влиянието на човешкия фактор върху изменението на климата, но най-вероятно той не е основния. Днешният спор е лъжлив поради две причини:

- Първо, „науката“ и „научния консенсус“ са смесени. Науката е конструкция, създадена на базата на логическите разсъждения и е доказана на практика. А научният консенсус е просто духът на времето в науката. Така че, това не е едно и също нещо. В древни времена Аристарх от Сомос излага хипотезата, че земята се върти около слънцето. През 16 и 17 век Николай Коперник разработва хелиоцентричната теория, а Йоханес Кеплер я потвърждава, но когато Галилей отново я потвърждава, той се сблъсква с научния консенсус и в резултат на това бива осъден от Католическата църква.

- Второ, създаването на климатичната борса предполага система за разпределение на квотите за емисиите на CO2. Но тук става дума за борбата срещу затоплянето на климата, въпреки че въглеродният диоксид не е единственият, който оказва влияние върху климата. Климатичната борса е създадена най-напред в Чикаго, след това в Лондон, Монреал, Тянцзин и Сидней. Оказва се, че климатичната борса е замислена от бившия управляващ директор на банката Goldman Sachs и вицепрезидент на САЩ Ал Гор. Техните харти бяха съставени от неизвестния тогава адвокат, който по-късно става президент на САЩ Барак Обама. Накратко, страховете от затоплянето на климата позволяват на няколко от най-големите държави и само на една от тях да спечелят допълнителни пари от това.

В заключение отбелязваме, че ползите от изтеглянето на американските войски от Близкия изток са благоприятни, както за американската икономика, така и за мира в този регион. Що се отнася до ефекта от емисиите на CO2 върху затоплянето на климата, не е точно установен и във всеки случай е вторичен.

Превод за “Труд” - Павел Павлов