Краят на кризата: Телериг, Кардам и загадъчният Теодор

През 775 г. Телериг прави опит за присъединяването на Куберовите българи и славяни от днешна Македония към България

Възможно е между царуването на Кардам и Крум да е управлявал още един владетел, познат с християнското си име Теодор

След 765 г. в България започва процес на стабилизация на централната власт и военните ресурси. През следващите години няма византийски наказателни походи, което се дължи както на предишните неуспехи срещу българите, така и на подновения през 770-773 г. двубой с арабите. В крайна сметка Византия запазва надмощието си в Мала Азия, което е следствие и от преместването на центъра на властта в Арабския халифат от Дамаск в Багдад. Геополитическите промени позволяват на Константин V отново да насочи поглед на север и да планира нова серия походи срещу северните съседи на империята. По същото време владетел на България е Телериг (около 766-777), който се оказва способен политик и държавник.

През май 774 г., Константин V изпраща срещу България 2 хиляди кораба (!), с които елитната ромейска конница е транспортирана до Месемврия/Несебър и Анхиало/Поморие. Самият василевс с част от флота продължава военоморската акция към Варна. Очевидно цел на удара е столицата Плиска, но императорът изненадващо приема предложението за мир от страна на Телериг. Преговорите са продължени в Месемврия, като дори е сключен мирен договор. Според Теофан необяснимото поведение на императора се е дължало на внезапен пристъп на страх, който обаче не е бил чужд и на българите... Константин на място се убеждава в нарасналите военни сили на България, а базираната в района на Месемврия и Анхиало ромейска армия е спряна от силната отбрана на старопланинските проходи.

Само няколко месеца по-късно - през октомври 774 г.,- императорът получава сведения от своите „приятели“ в Плиска, че Телериг подготвя 12-хилядна войска, „... която да превземе Берзития и да пресели жителите u в България...“ Берзитите (бърсяците) са смятани за една от т. нар. „Славинии“ в днешна Македония, разположена в района на Охридското езеро. Не е лишено от логика мнението, че името се отнася не за племе от славини, а за част от Куберовите българи, в основата си ираноезични барсили/берсили, познати от Северен Кавказ. Техен „архонт“ в края на столетието е Акамир. Така или иначе, вниманието на Телериг към този наглед отдалечен район надали е случайно. Същевременно е възможно да не става дума за „преселване“, а за присъединяване към България, при това със съгласието на самите берзити.

Осведомен за българските планове от тайните си „приятели“ и шпиони, Константин V прехвърля на Балканите значителни военни сили. Пред пролетта на 775 г. ромеите пресрещат и разбиват българската войска при неизвестната като местоположение Литосория. В някои епархийски списъци е спомената крепостта Литопросопо, намираща се нейде между Вероя/Стара Загора, Филипопол/Пловдив и Сердика/София. Очевидно маршрутът на българския поход е минавал в близост до Сердика. И съвсем не е случайно, че успешните действия към Македония се развиват след превземането на днешната ни столица от кан Крум през 809 г., който явно извлича поука от провала на похода през 774 г.

Както е известно, Телериг разкрива и наказва със смърт агентите на „петата колона" в Плиска. Нека накратно припомним тази почти анекдотична „история» - според нея българският кан тайно изпраща писмо до императора, молейки за политическо убежище с помощта на ромейската агентура в Плиска. Впрочем, предвид провала през 775 г. напълно възможно е авторитетът и властта на Телериг да са отслабени. Константин наивно разкрива имената на тайните си „приятели“, които българският владетел арестува и наказва със смърт. Изиграният император в пристъп на безсилна ярост скубе побелелите си коси и за да накаже своя противник през август 775 г. предприема своя последен, девети по ред поход срещу българите. Преди да достигне границата василевсът прекратява действията поради влошеното си здраве - инфекция от т. нар. синя пъпка (антракс), а смъртта го застига на 23 септември 775 г. България си отдъхва, спасявайки се от заклет противник, надминат едва от Василий II Българоубиец след повече от две столетия.

През 775 г. приключва един период, в който българската държава е подложена на безпрецедентен военен натиск. Много вярна е оценката на проф. Веселин Бешевлиев, която си струва да припомним: „Походите на Константин V са имали и положителна страна. Те не само допринесли извънредно много за сближаването на българите със славяните, но показали, че българите вече били здраво заседнали на Балканския полуостров и че тяхната държава, която по този начин добила право на съществуване, била в състояние да се противопостави успешно в продължение на 20 години на всички и дори на най-могъщата държава в Югоизточна Европа (...) под предводителството на един от нейните най-способни императори, и да им устоява, въпреки вътрешните раздори и размирици (...) Кървавите двадесетгодишни византийски походи представляват славна страница в историята на българите, незабелязаната и невъзпята епопея на героични дела, на саможертва, на патриотизъм и на непреклонна воля за свобода на българите в тяхното ранно минало...“

По ирония на съдбата през 777 г. самият Телериг е принуден да търси убежище в империята! Неслучайно в Плиска са открити тайни подземни коридори, позволяващи на поредния владетел беглец да спаси живота си... Телериг е приет с почести от император Лъв IV Хазарски (775-780), приема християнството и получава ръката на Ирина, братовчедка на императрица Ирина. Удостоен е с високата титла „патриций“, която се чете и на неговия печат: „Христе, помагай на твоя раб Телериг Теофилакт патрикий“.

От 777 г. до края на столетието (със сигурност до 796 г., включително) начело на България е кан Кардам. За него разказахме в броя на „Труд“ от 19 юни 2020 г.

През 791 и 796 ж. г. Кардам побеждава ромейската армия, водена от младия император Константин VI. България си връща областта Загоре, нещо повече - почти век след Тервел българите отново се намесват във вътрешните борби във Византия. Докога е управлявал Кардам и дали Крум идва на власт директно след него, както най-често се приема, е трудно да се отговори със сигурност. Напротив, напълно е възможно между царуването на Кардам (споменат за последен път през 796 г.) и съответно на Крум (посочен за първи път през 807 г.), да е царувал неизвестен владетел.

Интригуващо е обстоятелството, че през първите десетилетия на IX в. в Константинопол е живеел българинът патриций Теодор, известен от едно писмо до самия него от знаменития византийски монах и светец Теодор Студит, датирано през 815/816 г. Знатният българин, както пише Студит, „... избягал от неблагочестието на многобожието и българското идопоклонничество...“ Впечатляващо е, че Теодор Студит, който влиза в конфликти с трима поредни византийски императори (!), се обръща към своя български съименник с ... „господарю“! Както знаем, понятието „кириос“ е използвано например за Кубрат и Тервел. Такова е обичайно обръщение и към византийските императори, така че в случая надали е просто проява на учтивост. Макар и хипотетично, можем да допуснем, че „господарят“ и патриций Теодор е поредният избягал във Византия български владетел, в случая предшественикът на Крум.

Така или иначе, вътрешнополитическите колизии в България не са приключили лесно. И никак не е случайно, че през 813 г. Крум предлага на Византия да бъде подновен договорът от 716 г., в който има изрична клауза двете страни взаимно да си връщат политически бегълци, т. е. да не дават убежище на личности от рода на Юстиниан II, Сабин, Телериг и въпросния Теодор, който очевидно е смятан от Крум за опасен. Така или иначе, независимо от позитивните процеси, за трайна стабилизация на централната власт в Плиска можем да говорим едва при управлението на самия кан Крум - владетелят, поставил основите на „Българската империя“, една от трите велики сили в ранносредновековна Европа.