Лужишките сърби срещу канцлера Бисмарк

Националните корени на този народ, бяха изсечени от тевтонския меч, не дават нови свежи издънки

Сръбският институт в Бауцен, ФР Германия, Саксония и Съюзът на лужишките сърби "Домовина" ("Родина") изразиха в отворено писмо протест срещу плановете за вдигането на паметник на канцлера Ото фон Бисмарк на най -високата планина в Лужица, Чорнебог, за заслугите му при обединението на Германия през 1870 г. ...

Лужичаните напомнят, че Германия се обединила чрез така наречената Kulturkampf (културна борба), която е политика на потискане на националното съзнание на националните малцинства и на тяхната германизация.
Лужишките сърби (те също така се наричат лужичани, а на немски Sorben (Сорбен)) са най-малкият славянски народ, който е не повече от 60 000 души. През VII век част от лужичаните отиват на Балканите и се превръщат в балканските сърби - един от най-русофилските народи в Европа. Лужишките сърби също са русофили. Флагът им има същите цветове като руския и сръбския флагове. Лужишките сърби си спомнят, че през 2009 г. заместникът на Ландтага на федералната провинция Саксония Гайко Козел, е етнически лужичанин, който протестира срещу плановете на САЩ да милитаризират Централна и Източна Европа.

В обкръжението на немците, лужичаните живеят около 1 500 години. През това време техният брой е намалял стотици пъти заради политиката на репресии и асимилация. Днес Лужица, районът на тяхното компактно пребиваване, е административно разделен на две части: едната е във федералната провинция Саксония, другата е в Бранденбург, така че този малък народ също е разделен народ. Много селища на лужичани отдавна са получили немски имена. Будишин е станал Бауцен, Бранибор е известен като Бранденбург, Дрежани - като Дрезден, Липск - като Лайпциг, Любиц - като Любек, а самата Лужица често се нарича Лаузиц (Lausitz).
„Като научна институция, разположена в Будишин, която си сътрудничи с много партньори у нас и в чужбина, ние определено се дистанцираме от това решение да се издигне паметник на Бисмарк. Според нас това свидетелства за нечувано историческо невежество“, се казва в писмото на Сръбския институт.

Членовете на „Домовина“ посочиха, че демократична Европа вече се е сбогувала с „бисмарковския начин на мислене, според който войната е част от политиката“. И трябва да се каже, че протестът на Сръбския институт и на „Домовина“ влезе в действие и общинският съвет на Бауцен реши да продължи обсъждането на проекта на паметника.

Това събитие напомня за неудобното положение на лужишките сърби в съвременна Германия и изчезването на тяхната култура. Асимилационният натиск на немците върху лужичаните никога не е спирал, преминавайки от тоталитарните форми, когато Хитлер ги обявява за славянизирани немци, и обявява тяхното връщане в лоното на тевтонската култура и ги призовава във Вермахта, до пълзящите методи на съвременността.

Миграцията на лужичани към големите немски градове, притока на немци в Лужица като служители и техници, допринесе за ерозията на идентичността на лужичани и тяхната германизация. Адмирал Тирпиц (това е немската версия на сръбската фамилия Тирпич), нацистките командири Браухич и Рендулич са най-известните примери за асимилацията на славяните, населявали някога една трета от територията на днешна Германия.

Правата на лужичаните върху развитието на езика и тяхната култура са закрепени във Федерална република Германия със закон, и той излиза в няколко лужицки вестника и списания - Serbske Nowiny, Nowy Casnik, Lětopis и други. Няколко радиопрограми се излъчват на лужишки, а на местата с компактно местожителство на лужичаните, табели на немски се дублират и на лужишки. За популяризирането на лужишкия език и култура е пуснат проекта „Лужичанин? Разбира се!”, като има няколко предучилищни групи за изучаване на лужишкия език, но всичко това не спасява лужишките сърби да не станат немци. Националните корени на хората, изсечени от тевтонския меч, не дават нови свежи издънки.

Въпросът е, че принципът на държавното устройство на съвременна Европа е концепцията за националната държава, която е враждебна към етническото многообразие. Такава държава създава политическата нация, дава приоритет не на националната, а на политическата и правната идентичност (на гражданството). Националната държава почива на бюрократичното единство, а необходимото условие за нейното благосъстояние е отчуждението на нейните народи от техните етнокултурни корени в полза на консуматорската идеология на буржоазното общество.

Окситанците и бретонците за френската национална държава са французи, защото са френски граждани. Същото е валидно за германската национална държава на фризите, където лужичаните са немци.

Политическото единство се прокламира като единствения приемлив начин за консолидиране на гражданите, а етническото единство се разглежда като заплаха, защото противоречи на политическата и правна идентичност и я разцепва отвътре. Притокът на мигранти от Африка и Азия към Германия допълнително допринася за разпадането на националната идентичност на лужишките сърби. Финансирането на лужишките организации периодично се съкращава. „В държавните служби в Лужица, те често не знаят, че тук можете да се говори и на немски, и на лужишки. Поради тази причина много хора в Лужица не смеят да говорят на родния си език“, коментира Вернер Фроцка от „Домовина“.

За да влошат още повече нещата, самата история на Германия в своите ключови етапи противоречи на националните настроения на лужишките сърби. Събитията, които немците смятат за епохални за своя народ (делата на император Карл Велики, политиката на Ото фон Бисмарк и други), представляват кървави страници на геноцида за хората от Лужица. Карл Велики е първият от германските императори, който удря с безмилостен меч лужичаните, а Бисмарк довършва неговото дело с други методи.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)