Македонистите откраднаха и Ефрем Чучков

В Скопие излезе фалшификат, където не е етнически българин

През Балканската война с четата си Чучков освобождава Кочани, Щип и Щипската област, пленявайки стотици турски войници

Eфрем Чучков е забравен у нас. Само една улица в София носи неговото име, а при анкета на случаен принцип никой не е отговорил кой е той. Македонистите не пропуснаха това безхаберие. С пословичната си клептомания веднага го откраднаха. В Скопие излезе фалшификат от 300 страници за него, където не е етнически българин.

Роденият на 21 ноември 1870 г. в Щип Ефрем Чучков е най-близкият другар на Гоце Делчев. Двамата са изключени заедно от Военното училище в София заради социалистически убеждения. Гоце Делчев е имал безрезервно доверие в него. В писмата си до желаещите да се включат в революционната дейност (например до Павел Шатев), Делчев пише: „Искаш да се присъединиш към борбата ли? Тогава отивай при Ефрем Чучков. Той, ако те одобри, ще ти даде оръжие и пари, и ще те приеме в Организацията.“

През 1894 г. Гоце и Ефрем стават български учители в Щип, където създават първия активно действащ революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). В него са още Даме Груев, Тодор Лазаров и Мише Развигоров.

Щипският комитет е основата на същинската нелегална мрежа на българското национално-освободително движение в Македония. Под ръководството на Гоце Делчев, Даме Груев и Ефрем Чучков Щип се превръща в най-голямото бунтовническо огнище, в истинска революционна лаборатория. Тук се разработват и изпитват похватите за посвещаване на новите членове, изобретяват се конспиративни начини за кореспонденция, създава се мрежа от бомболеярници, куриери и водачи. Ценен опит, който по-късно се прилага навсякъде в Македония.

През следващите години Ефрем Чучков участва в организирането на множество други нелегални революционни комитети в Македония, а на 12 април 1898 г. повежда първата чета на Организацията, в качеството си на пръв войвода на основания от Гоце Делчев Четнически институт на ВМОРО.

Турската власт обявява Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табури обкръжават цели градове (включително Щип) и села в Македония, за да ликвидират Чучков и неговите четници.

Някои офицери от тогавашното турско военно разузнаване окачествяват Ефрем Чучков като „един от най-големите врагове на Империята“. Един от тези офицери - Галиб Вардар, пише в спомените си: „Едно име караше по онова време всички ни да губим и ума, и дума от страх. Това име бе Ефрем Чучков - най-издирваният от нашата полиция и аскер български комита в Македония - енергичен, с червендалесто лице и бръснати мустаци. Наричахме го „Огън Ефрем“.“

След Младотурския преврат от 1908 г. и обещанията на младотурците за реформи в Османската империя, сближилият се с новата власт в Цариград Яне Сандански се опитва да повлияе на четите на Организацията да повярват на младотурците и да им предадат оръжието си. Ефрем Чучков нарича обещанията им „фарс, целящ задържането на Македония под турско робство“. Заедно с Тодор Александров успява да накара четите от Скопския и Битолския революционни окръзи да не предадат оръжието си и да го укрият, за да могат да продължат борбата срещу поробителя.

По време на Балканската война през октомври 1912 г. с четата си, вече наброяваща няколкостотин души, Ефрем Чучков освобождава Кочани, Щип и Щипската област, пленявайки стотици турски войници. Тогава отправя писмена молба към българските управляващи да изпратят там поне малко българска редовна войска като подкрепление, за да не бъде окупирана областта от сърбите.

Докато чака отговор от нашите управници, знаейки че сръбската армия се придвижва към Щип, той установява импровизирана форма на временна българска власт и решава да приложи заблуда, като праща свои хора до Царството, за да донесат триста български военни шинела. С тях Чучков „облича“ триста щипяни, и когато сърбите наближават Щипската котловина, за да я окупират, те спират настъплението си, защото от околните възвишения с биноклите си виждат в града хора, чието облекло наподобява униформите на българската армия.

За да подсили тази измама, Ефрем Чучков изпраща писмено „уведомление“ до сърбите, че в Щип са влезли български редовни военни подразделения и е установена българска военна комендатура. Чучков обаче, естествено, не разполага с никакъв български печат, а трябва по някакъв начин да „официализира“ уведомлението си. Затова нагорещява сребърна петолевна българска монета, която притиска върху подписа си. Така в писмото му до сръбското командване се появява мъгляво подобие на печат, което свършва работа.

Всичко това забавя за известно време сърбите, но не може да ги откаже да окупират Вардарска Македония. А пък очевидно българското правителство е имало някакви тайни договорености с тях - договорености, които са предателски спрямо македонските българи. Ефрем Чучков тогава не знае това. Той не знае и че властниците в София умишлено са излъгали българския народ, че ще водят война за освобождението на македонските българи, а всъщност ламтят да завладеят Солун, Одрин и Цариград-Константинопол (градове, които практически никога не са били част от българската държава).

Истината лъсва, когато Ефрем Чучков най-после получава отговор на писмото си. В този отговор българските управници му съобщават, че няма да изпратят като подкрепление нито един войник, а вместо това той „да изпрати хората си на Чаталджа“...

Интересен е и следният епизод от дейността на Чучков през Първата световна война. На 28 ноември 1915 г. той, в качеството си на щипски околийски управител, отправя запитване до щаба на Действащата армия. Дали да мобилизира и изпраща в Допълняющия македонски полк българите от Македония, които са на възраст от 25 до 48 години и са избягали от сръбската армия или по друга причина не са включени до този момент в българската войска, а имат горещо желание да сторят това.

Писменият отговор на командира на 11-а пехотна македонска дивизия полковник Кръстю Златарев гласи, че ако бъдат повикани всички категории, за които пише в телеграмата си Ефрем Чучков, „би се събрала цяла армия от хора, която дивизията не ще може да приеме“.

По-късно, след поредната национална катастрофа, Ефрем Чучков, заедно с Тодор Александров, възстановява Организацията. Макар да са отминали младежките му години, Чучков отказва предложения му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците.

Продължава пътя на нелегалната борба в планините на окупирана Македония, която вече е превърната в така наречената Южна Сърбия. Новосформираната му чета е разбита и почти унищожена след поредица от неравни сражения с многочислени подразделения на редовната сръбска армия. Само през 1922 г. той води 7 сражения със сръбски военни части.

Тежко болен от получените рани, Ефрем Чучков умира в София на 1 октомври 1923 г.