Труд
Автор:
Труд онлайн
В организма му се получавало нещо като ферментация, която довежда до алкохолно опиянение
Английски изследователи разкриват тайната на „мартенските зайци”
Наистина трябва ли да има такова понятие? По какво се различава заекът през март от съществуването му през останалите месеци от годината? Някои ловци твърдят, че през март заекът има не особено нормално поведение. Едни го оприличават с някаква своеобразна лудост, а други - с нещо като пиянство. В организма му се получавало нещо като ферментация, която довеждала до алкохолно опиянение - в този смисъл чуждестранни биолози са правели изследвания. Например в Англия съществуват доста пословици и поговорки, свързани със зайчата лудост през март.
Неслучайно и световноизвестният писател Луис Карол /истинското му име е Чарлз Доджсън/ в забележителната си книга ”Алиса в страната на чудесата” също разказва за мартенския заек. Безспорно авторовата фантазия е подхранвана и от множество английски народни умотворения в този дух. Но и самият Карол, по професия математик, прекарал почти целия си живот в Англия, е твърде интересна личност. И до днес психоаналитиците се опитват да я разгадаят. Книгата му „Алиса в страната на чудесата” освен, че става доста популярна сред млади и стари читатели, решително способства и за развитието на науката.
Двама английски изследователи се заели да разкрият тайната на „мартенските зайци” на Луис Карол, които били едни от най-безрасъдните персонажи в книгата. В продължение на 1500 часа те наблюдавали поведението на дивите зайци в края на една обширна ливада. Устроили си наблюдателен пункт на височина 5 метра от земята. Въоръжили се с далекогледи, телескопи и прибори за нощно виждане и почнали да наблюдават игрите на зайците.
До какви изводи стигнали? Според изследователите през март зайците не проявяват никаква лудост, но действията им наистина са с повишена възбуда още от януари, та чак до август /твърде дълъг период/- поради любовните им приключения. Наблюдателите се заинтересували и от зайчите боеве, които доста отдавна привличат вниманието на етолозите. Тези странни схватки, където победата се обезпечава от дължината и ловкостта на лапите, напомнят ситуациите на боксовия ринг. Считало се е, че мъжките зайци съвсем ”по мъжки” решават конфликтите, възникващи на любовна почва. Но се оказало съвсем друго: от „бокс” се увличат главно женските екземпляри ,защитавайки се далеч не „по женски” от най-настойчивите ухажори.
Такова е мнението на експертите. Дали е меродавно - може би други ще го потвърдят или отхвърлят? Дали наистина ще се ликвидира понятието мартенски заек?
Кинология
Наименованието е чисто унгарско и затова ги наричат унгарски птичари. У нас те поизчезнаха, много малко ловци са стопани на такива кучета. А иначе породата има интересен произход. Унгарската късокосместа визла е създадена в тази страна още през 18-ти век на миналото хилядолетие чрез кръстосването на древното унгарско ловно куче /отличаващо се с особен начин на работа - вървене по следа/ и жълтото ловно куче на турците. Съвременните си форми визлата е получила през 19- ти век, когато е била облагородена чрез кръстосване с няколко чужди породи ловни кучета.
Унгарската твърдокосместа визла произлиза от късокосместата си роднина като спонтанна мутация. /този термин означава внезапно, трайно, наследствено изменение на някои признаци на организма под влиянието на различни причини/. По-късно в 30-те години на миналия век тя е усъвършенствана чрез кръстосване с германския твърдокосмест птичар.
Визлата е интелигентно кротко куче с жив темперамент и голяма подвижност. Така казват експертите. Тя е привързана и послушна, но е чувствителна към груби обноски. Много е възприемчива и лесно се поддава на дресиране. Има отлично обоняние, търси грижливо, със сигурност открива дирите на дивеча, прекрасен апортьор. Това куче е изключително издръжливо на дълги ловни излети, работи успешно при различни терени, а и във вода. Особено е пригодно за работа в месности, където се изисква да върви по дирите на дивеча. По принцип визлата е разпространена твърде много в Югоизточна Европа.
Идеално време за черната мряна
Въпреки всичко зимата е сезон, вледеняващ риболовните страсти. Малко са любителите, които независимо от студа и снега упражняват този спорт. Но затова пък настъпващата пролет разгаря емоциите.
През пролетта рибите са доста изгладнели и активна си търсят храна. Това ги прави по-непредпазливи, а за риболовците се откриват добри шансове. Най-много се търси естествената стръв - червеите, ручейниците. Речните кефали не пренебрегват и блесните. Най-сполучлив е риболовът на скромните уклеи и кротушки. Особено интересна за ранния пролетен риболов е черната мряна, която е почти неуловима през топлите летни дни. По това време рибите предпочитат плитчините.
Готови ли сме за пролетните излети край реките и язовирите? Трябва да се направи основен преглед на всички принадлежности за риболов, да се отстранят повредите, да се провери годността на риболовните уреди. Особено важно е да се подменят ръждясалите от зимната влага кукички. Необходимо е също така да се познават Законът за рибното стопанство и някои други условия за успешен риболов. Ето защо тук ще разгледаме тези въпроси по-подробно, за да не помръкне ведрото ни пролетно настроение от неуспешния риболов.
За ловния дивеч
В Британска Колумбия /Канада/ на територия около 985 000 кв. километра се намират може би най-богатите запаси в Северна Америка от различни видове ловен дивеч. Тук живеят 250 000 лосове /три пъти повече отколкото на Аляска/, 60 000 елени вапити /два подвида/, 7000 мечки гризли /две трети от всички кафяви мечки в Канада/, 90 000 черни мечки и 3500 пуми.
Редки видове
Етиопският чакал е рядко животно - броят му не е повече от 1000. Живее в провинциите Аруси и Бала /Етиопия/ на около 3000 метра надморска височина. Той е изключително хитро животно. В състояние е да лежи и да се прави на мъртъв повече от десет минути, а след това с ловък скок хваща някакъв гризач, който му е основната храна. Но напоследък се е изменил съставът на високопланинската фауна и доста се е намалила числеността на гризачите. Това ще окаже сериозно влияние и върху съдбата на етиопския чакал.
