Труд
Автор:
Труд онлайн
България на кръстопът в енергийната си политика и може да се превърне в ключов енергиен хъб. Това заяви Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията, по БТВ.
Той обясни, че страната ни има участие в терминала за втечнен газ в Александруполис и може да внася гориво и през турските пристанища, въпреки неизгодния договор с „Боташ“.
„Изградените през последното десетилетие газопроводи могат да транспортират около 30 млрд. куб. м газ годишно. Не е задължително този газ да бъде руски – количествата могат да идват от глобалния пазар“, подчерта Владимиров.
Според експерта, ако страната успее да организира регионална коалиция за внос на втечнен газ от САЩ и Близкия изток, може реално да се превърне в газов хъб за Централна и Югоизточна Европа. „Днес Турски поток транзитира само руски газ. Но в бъдеще по тези тръби може да тече и втечнен газ от Катар, САЩ или други доставчици. Така ще има конкуренция и повече приходи за България от транзитни такси“, допълни Владимиров.
Според него въпросът за ядрената енергия остава отворен. Анализ на Центъра за изследване на демокрацията, публикуван преди дни, показва, че до 2040 г. няма да има нужда от нови ядрени мощности, но след това 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще трябва да бъдат заменени. „Строежът на нови блокове отнема десетилетия, затова трябва да започне още сега, но на пазарен принцип и с участието на инвеститори, а не за сметка на българските данъкоплатци“, обясни Владимиров.
Той коментира и новината, че френски власти са задържали руски танкер от т.нар. „Сенчеста флота“ в Ламанша или Северно море, по подозрение, че от него са били изстреляни дронове, навлезли в датското въздушно пространство.
„Не е първи случай – танкери от тази флотилия вече са били заподозрени в саботаж на подводни комуникационни кабели между скандинавските страни, което засяга киберсигурността на цяла Европа“, заяви Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията. По думите му, решителната реакция на Франция показва, че Европа осъзнава необходимостта от радикална промяна в политиката си спрямо Русия, включително чрез енергийна независимост.
