Между Шенген и Крива паланка

Реалността - смог в Скопие, спорове между управляващи и опозиция и нарастваща безнадеждност

Новата 2025 г. в Северна Македония започва така, както завърши предишната

Сърце не ми дава, както казват в родния ми Петрич, в първата седмица на новата година да се хвърля в лабиринтите на политическата ситуация в Северна Македония. Времето при съседите е празнично, специфично, макар и противоречиво, дори лицемерно. Чакай сега, чак пък и лицемерно, въпреки, че е празнично? Защо така?

Не са виновни хората, а календарът на тяхната Македонска православна църква, който те следват. Той повелява Рождество Христово да е на 7 януари, а Бъдни вечер предишната нощ. Няма лошо, така са решили, така са се обвързали в годините, така ще я карат - заедно със Сръбската и Руската православна църква.

Противоречието идва от това, че при посрещането на Нова година се правят масрафи, трапезите се огъват от ястия и напитки, веселбата стига до небесата, но пък точно тогава, според църковните канони, е време за строги коледни пости. Не съм убеден, че вярващите устояват на изкушението тъкмо за Нова година да си хапнат и пийнат така, както само те си знаят. Виждал съм го, бил съм и свидетел, а и участник в известен смисъл, та ми е ясна картината. Е, познавам хора оттатък границата, които тъкмо в дните от 1 до 7 януари прекарват в пости, но по-скоро за разтоварване от тежките новогодишни трапези. Всичко това си е един вид лицемерие, което едва ли е угодно Богу.

Имал съм доста разговори, а и спорове с приятели и колеги, които са се хвърляли да твърдят, че колкото по-скоро държавата им се освободи от сръбското влияние като отзвук на югославското време, толкова по-добре. Като наивник на средна възраст съм им предлагал като първа стъпка в тази еманципация да се опитат да направят така, че Македонската православна църква да започне да празнува според Григорианския календар, както България и Гърция, да речем. И Рождество Христово да е на 25 декември. А не всеки път, когато разберат, че ние в България празнуваме Коледа на 25 декември, да ми казват неподготвени: „а, значи сте с католиците?“ - с намек, че едва ли не сме предали православието.

От време на време в средите на свещеничеството на МПЦ се чуват гласове за промяна, но те са толкова плахи, че бързо биват заглушавани. Когато наближават коледните празници, тук-таме се задават въпроси защо цялата обредна система е пълно копие на тази на Сръбската православна църква. Но и тези гласове утихват, притиснати от мнозинството.

Тази година на преден план излязоха и екологическите съображения. Никак не е приятно в град като Скопие, чийто замърсен въздух го класира сред най-мърлявите  столици в света, в навечерието на 7 януари да се палят масово огньове, така наречените „бъдници“. Това си е чиста сръбска практика, която, според еколозите, само ще увеличава плътността на замърсяването на въздуха в Скопие и ще прави дишането на неговите граждани още по-трудно. Но кой ти слуша.

В крайна сметка, да правят каквото си искат. Всяка промяна е добре да става там, на място, да се осъществява без външен натиск и да бъде резултат от настояването и искането на гражданите на Северна Македония.  Така би имала по-голям шанс да се развие, да оцелее и да промени мита и манталитета на хората край Вардар. Засега критична маса за подобна промяна няма, както и за някои други важни и съществени неща, но щом така им харесва, да си празнуват и да посрещат Младенеца на 7 януари. Впрочем, това е днес, затова честито Рождество Христово на всички роднини, приятели, колеги, познати и граждани на Северна Македония!

Както сме я подкарали празнично, да добавя и още нещо. Оттатък имат още един шанс да празнуват. Това е нощта на 13 срещу 14 януари, така наречената Стара Нова година. Тогава, поне моите спомени са такива, не е задължително да има тежка трапеза. Важното е да е налице музика, веселие, хорá и така до идването на Старата Нова година на 14 януари.

Да ги оставим да празнуват както намерят за добре. Сега му е времето. Ако нещо ги разстрои, май, то беше присъединяването на България като пълноправен член на Шенгенското пространство. Това настроение бе видимо сред хората от техния „политически елит“. Сигурно онези над 130 000 македонци с българско гражданство са много доволни от този факт, защото ще могат да ползват удобствата, които Шенген им дава. Вече се появиха анализи, при това достатъчно обективни и сериозни, за предимствата, които България ще получи със свободното движение и по суша. И, разбира се, прави се констатацията, че Северна Македония заедно със Сърбия остават един вид „апендикс“ в този процес.

Според тези анализи значително се намалява значението на любимия им Коридор №10 от Север на Юг за сметка на пътните вектори на територията на България и на Румъния. Посочват се числа, които показват колко печели годишно Северна Македония от пътни такси и каква прогноза за рязко намаляване на тази сума се очаква за 2025 г. Икономическата и финансова страна на влизането ни в Шенген и по суша от гледна точка на Скопие е крайно интересна тема и може би по-нататък ще се взрем в нея по-подробно.

Иначе имаше и закачки от типа - ето, Пиринският дял и Егейската част на Македония вече са заедно и са едно цяло, само ние край Вардар все още сме много далеко. Може на някого това да е смешно, но то отразява традиционната версия на много хора в Северна Македония, изразена в популярната песен на покойния Гоце Николовски за Македония като „бисер балкански“ в състав от три дяла, събрани в едно. „Македония цела“.  Това си е местна хипотеза и надежда за съвременно анулиране на резултатите от подялбата на Македония според Букурещкия мирен  договор от 1913 г. след Междусъюзническата война. Хипотеза, хипотеза, ама доста хора вярват в нея, пък и песните, посветени на подобна идея, никак не са лоши.

Известна конфузия се получи и от факта, че България влезе пълноценно в Шенгенското пространство при служебния кабинет на Димитър Главчев. Ние у нас си знаем, че за това работиха дълги години много български политици и правителства. Но така се случи, че този важен дипломатически успех първо частично дойде по времето на премиера Николай Денков, за което той едва ли имаше някаква сериозна заслуга, а пълноценното ни включване - при Главчев. Но в крайна сметка, това няма и особено важно значение, важен е резултатът.

В Скопие пък от опозицията бе поставен въпросът: всъщност легитимни ли са служебните кабинети в България, щом като могат да реализират подобен дипломатически успех? Очевидно отговорът е „да“. Но тогава какво основание има премиерът Християн Мицкоски да твърди, че той би започнал диалог със София само, когато там има редовно правителство, тъй като служебните били нелегитимни и с тях не можело да се реши нищо. Хайде да го видим какво ще каже сега? Така и не разбрах дали той или президентът Гордана Силяновска-Давкова са отронили по някоя, макар и протоколна дума с честитка за влизането ни в Шенген. Както би трябвало да бъде между добри съседи, нали?

И понеже привършвам, може да ме попитате защо сложих такова заглавие - „Между Шенген и Крива паланка“. И самият аз се чудя, ама май е заради това, че най-после пътят от границата с България към Скопие бе оправен в най-трудната и неприятна част - пълната със завои отсечка между Крива паланка и Страцин. Но вместо да се радват, управляващи и опозиция в Скопие се скараха кой всъщност има заслугата този път да бъде готов.