Мел Брукс - Комедиен колос на 99

Платформите на HBO пускат премиерно от 22 януари документалния филм “Mel Brooks: The 99 Year Old Man”, посветен на легендарния майстор на комедията Мел Брукс. Тази година той ще навърши 100, а милиони негови почитатели си припомнят жанровите класики, които е създал - “Продуцентите”, “Младият Франкенщайн”,, “Пламтящи седла”, “История на света: Част първа”, “Робин Худ: Мъже в чорапогащи”, “Дракула: Мъртъв и доволен”и още много други.

Новият филм разглежда живота, кариерата, приятелствата и любовните връзки на легендарния сценарист, режисьор, продуцент и шоумен. В основата на MelBrooks: The 99 YearOldMan са откровените разговори на Джъд Апатоу с Брукс, както и неизползвани архивни кадри от неговите изпълнения и телевизионни участия през десетилетията. Особено ценно е използването на нови интервюта с Брукс, с четирите му деца и внучката Саманта, както и на разговори с десетки кинаджии и комици, които той е вдъхновявал през годините 
Мел Брукс е един от най-дръзките холивудски сатирици от ранните години на телевизионната скеч-комедия. Чрез своите филмови хитове и постановки Брукс поставя своеобразно криво огледало пред човешките недостатъци и използва смеха за съпротива срещу ударите на съдбата, създаване на близост и радост у хората в продължение на близо век.

И днес Мел Брукс си остава Папата на пародията, Фараонът на фарса и Султанът на смеха. Сега той вероятно осъзнава, че все по-трудно се вписва в модерния културен климат на автоцензура и посредственост. Но това не пречи на неговия дълбок отпечатък в историята на американския хумор и шоубизнес като цяло. През годините той пише, режисира, продуцира и доставя колосални количества качествен смях. Подиграва се с всичко, особено със себе си. Виртуоз на самоиронията и сатирата. Може да комбинира на пръв поглед примитивен физически хумор с висока ирония, да преплита исторически епохи, личности и митологии. За Мел Брукс политическата коректност не съществува и той не се подчинява на догми и модерни идеологии.
Брукс се шегува с бели, черни, кафяви, жълти, индианци, мъже, жени, деца, старци, обратни, богати, бедни... Взима сериозни ситуации и тежки трагедии, за да ги облече в хумор и да предложи лек срещу силите на гняв и отчаяние, които се пораждат естествено от природата на човешкото състояние.

Той е от еврейски произход и като много евреи от своето поколение се насочва към хумора и шоубизнеса. Разбира се, страшно много от шегите му са насочени именно към евреите.

Детството на Брукс минава в Бруклин - той е дребен и болнав, редовно става жертва на подигравки от съученици. Живее в бедност, но още на 9 години посещава шоу на Бродуей с чичо си Джо - таксиметров шофьор, който вкарва малкия Мел без пари - и магията на спектакъла го завладява.

През 50-те години на миналия век пробива във вариететното “Шоу на шоутата”, където се засича с други млади комици като Уди Алън и Карл Райнър. Заедно с Райнър създава скеча за “Човекът на 2000 години”, който се превръща в огромен успех.

През 60-те участва в комедийния сериал “Get Smart”. А в края на десетилетието създава един от най-успешните и прочути филми в историята - “Продуцентите”. Този разкошен фарс за финансово отчаяни театрали, които решават да направят измама като поставят “най-лошия мюзикъл, правен някога”, още тогава тества предела на добрия вкус и обществените нрави. Този “най-лош мюзикъл” е “Пролет за Хитлер” - “любовно писмо към Фюрера и неговата Ева Браун”, сътворено от умопобъркан бивш нацист на име Франц. През 1967-а този сюжет разгневява доста критици. Но с годините филмът е оценен като сатирична класика и вдъхновява сценична постановка и римейк.

Три години по-късно Брукс екранизира руския хумористичен шедьовър на Илф и Петров “Дванадесетте стола”, а през 1974-а година отново ядосва тогавашните политически коректни активисти с “Пламтящи седла” - пародийна уестърн екстраваганца, в която нито една раса не е пощадена от шеги. Тогава все пак здравият разум надделява.

Днес именно този велик филм се смята за особено “проблематичен”, а стрийминг платформи го пускат със специално предупреждение за “расистки език”. Което, разбира се, е безумие. Има и много журналисти, критици и хора в средите, които отиват по-далеч и дори агитират за пълното премахване на “Пламтящи седла” от публичния пейзаж. За щастие творчеството на Брукс е по-силно от тях.

Печелил е „Оскар“, „Грами“, „Еми“ и „Тони“

Един филм на Мел Брукс от 70-те става феноменален бокс-офис хит и окончателно циментира репутацията на своя автор като световен ас на комедията. Това е “Младият Франкенщайн” - зрелищен учебник по разюздан хумор. През 80-те и 90-те Брукс продължава със скандално смешните “Космически топки” и “Робин Худ: Мъже в чорапогащи”. Той е един от много малкото хора, които са печелили “Оскар”, “Грами”, “Еми” и “Тони” - пълен пакет най-важните шоубизнес отличия.

Стиловете ни са различни

Обичам Мел Брукс. И съм прекарвал много страхотни моменти в неговата компания. Работили сме заедно и имам чудесни впечатления. Но хората често ни сравняват, а това ме озадачава. Стиловете ни са много различни. Ние нямаме нищо общо. Освен това, че и двамата сме дребни евреи. Но дотам. Неговият хумор е от напълно различно тесто. Дори са писали, че крада от него. А всъщност аз съм крал от други легенди. Като Боб Хоуп.

Уди Алън, режисьор, актьор и комик

Лудост е да го цензурираш

Да пуснеш комедиен шедьовър като “Пламтящи седла” с автоматично предупреждение, че има расистки език е безумно. Това е поредният опит да се убие комедията. Един друг филм беше обявен за сексистки заради репликата “Играеш като момиче”. Това е лудост. Тази мания да се бранят потенциално наранени чувства отиде твърде далеч. И то от комедии.

Мат Уолш, автор и коментатор

Баща ми е от друго време

Баща ми идва от друго време и е усвоил и развил таланта да разказва истории. След Втората световна война правителството на САЩ възлага на Холивуд да започне да вкарва сложни стратегически идеи в прости истории, които да бъдат разбрани от всеки. И Америка става най-добрата в разказването на истории. Но някъде по пътя сякаш се предава. Аз съм горд с баща ми. Беше трудно да изляза от сянката му, но ние работим в съвсем различни направления. В началото определено бяха скептични към мен в средите и смятаха, че ще се възползвам от името му

Макс Брукс, режисьор