Труд
Автор:
Стефан Кючуков
България е сред страните от ЕС, в които най-малко хора имат спестявания
Изоставаме по финансова грамотност
Въпреки че всеки знае народната мъдрост, че трябва да спестява “бели пари за черни дни”, все по-малко хора в страната имат спестявания, защото с парите си едвам изкарват до следващата заплата. Същевременно някои трупат огромни суми в банковите си депозити и общият размер на спестяванията на домакинствата за година нарасна със 7 млрд. лв. до 74,7 млрд. лв., показват данни на БНБ към края на юни.
В България 23% от хората нямат никакви пари за непредвидени случаи. А още 12% казват, че имат пари, с които могат да изкарат няколко седмици, но по-малко от месец. Това показват резултатите от изследване на Евробарометър, който прави проучвания в страните от ЕС по поръчка на Европейския парламент.
Оказва се, че всеки трети (35%) няма спестявания, с които може да живее поне един месец. Средно за страните от ЕС само 25% от хората нямат спестявания за месец. На въпроса колко дълго биха могли да продължат да покриват разходите си за живот, без да вземат пари назаем или да се преместят в друго жилище, в случай че загубят основния си източник на доходи, една трета от анкетираните (33%) жители на страни от ЕС отговарят, че имат пари за поне шест месеца. В България само 24% от анкетираните имат спестявания за повече от шест месеца. България е сред страните от ЕС с най-малък дял на хората, които могат да живеят спокойно със спестяванията си поне половин година. По-зле от нас в това отношение са само Гърция, Хърватия, Румъния, Унгария и Латвия.
Още по-лоша е ситуацията по отношение на финансовите перспективи на българите. Мнозинството от анкетираните в ЕС се чувстват “не твърде уверени” (32%) или “изобщо не са уверени” (22%), че ще имат достатъчно пари, за да живеят комфортно през годините след пенсиониране. Така общо за страните от ЕС 55% не се чувстват уверени, че ще имат достатъчно пари след като излязат в пенсия. В България делът на тези хора, които смятат, че при пенсиониране парите няма да им стигат, е 69%. В страната ни само 6% смятат, че парите напълно ще им стигат. Тези резултати се потвърждават и от данните на БНБ, според които депозитите с големи суми в тях са малко на брой.
Изследването на Евробарометър показва, че има още много какво да се желае по отношение на финансовата грамотност в страните от ЕС. Резултатите показват, че 18% от гражданите на ЕС показват високо ниво на финансова грамотност, 64% средно ниво, а останалите 18% ниско ниво. В България само 15% имат големи финансови познания, а 20% имат по-скоро слаби познания за парите.
Има големи различия между държавите-членки по отношение на финансовите познания. Само в четири държави членки повече от една четвърт от хората имат висок резултат по отношение на финансовата грамотност - Холандия, Швеция, Дания и Словения. Това означава, че на пет въпроса от сферата на финансите са отговорили правилно поне на четири. Резултатите показват необходимост финансовото образование да е насочено по-специално към жените, по-младите, хората с по-ниски доходи и с по-ниско ниво на общо образование, които обикновено са по-малко финансово грамотни от останалите, коментират експертите от Евробарометър.
Повечето от анкетираните (65%) разбират влиянието на инфлацията и нейните потенциални последици върху покупателната способност. Но само 45% от хората разбират как работи сложната лихва, въпреки важността на тази концепция за управление на личните финанси и постигане на дългосрочни цели за спестяване.
По отношение на разбирането на инвестиционните рискове, 66% от анкетираните правилно свързват по-високата възвръщаемост с по-големи рискове, докато само 56% правилно смятат, че инвестирането в разнообразен набор от компании вероятно ще бъде по-малко рисковано от инвестирането само в една компания. Само 20% от анкетираните в страните от ЕС показват разбиране за това как лихвените проценти влияят на цените на облигациите.
Най-много нарастват спестяванията в депозитите с най-големи суми
Закриват влогове с малки суми
Всяка седмица в страната се появяват по още петима души, които може да се похвалят, че имат по над 1 млн. лв. на депозит в банка. Към края на юни депозитите на граждани с над 1 млн. лв. в тях нарастват до рекордните 1324 броя. За година броят им се увеличава с 282, или с 27,1%, показват данни на БНБ.
Именно в тези милионерски депозити натрупаните средства нарастват най-много. За година общият размер на спестяванията в милионерските депозити на граждани нараства с 850 млн. лв., или с над 30 на сто, и надминава 3,6 млрд. лв. Същевременно хората с малки влогове със суми до 5000 лв. в тях са принудени да ги закриват, за да покриват ежедневните си разходи.
Ръст на спестяванията има във всички групи депозити със суми над 5000 лв. в тях. Но колкото повече пари има в депозитите, толкова повече нарастват спестяванията в тях, или както казват хората “пари при пари отиват”.
Най-много нарастват сумите във влоговете на граждани със суми над 1 млн. лв. в тях. На второ място по ръст са депозитите със суми между 200 хил. и 500 хил. лв., като общата сума на спестяванията в тях за година се увеличава с 21,5%. В страната има само 19 150 депозита на граждани с такива суми. На трето място остават влоговете на домакинства със суми между 500 хил. лв. и 1 млн. лв. За година средствата в тях се увеличават с 20,5%, а общият брой на тези депозити нараства с 21% и достига 2718.
Оказва се, че общият брой на депозитите на граждани със суми над 200 хил. лв. в тях е само 23 192. Разбира се, много хора може да имат няколко влога с по над 200 хил. лв. в тях. Но като цяло хората с големи суми в депозитите им са малък дял от населението на страната.
При влоговете на граждани със суми между 100 хил. и 200 хил. лв. натрупаните в тях суми нарастват с 10,7% за година. Най-малък е ръстът при влоговете на граждани със суми между 5 хил. и 10 хил. лв. За година натрупаните спестявания в тях се увеличават само с 2,4%.
При по-малките влогове има намаление както на броя им, така и на общата сума в тях.
В резултат общият брой на влоговете на домакинствата за година е намалял с над 71 хил. Но общият размер на спестяванията на домакинствата нараства със 7 млрд. лв.
В другите страни от ЕС спестяват повече
11% имат криптовалута
Всеки трети в България има потребителски заем, но много малко хора инвестират във фондове, акции или облигации.
Докато в другите страни от ЕС хората използват различни финансови инструменти за спестяване, българите затъват в дългове. В България близо всеки трети (31%) има потребителски заем, показва изследване на Евробарометър. Като реално много хора имат по няколко потребителски или бързи заеми.
Същевременно средно за страните от ЕС само 14% от хората, или над два пъти по-малко от нас, имат потребителски заеми. Причината за това е, че в повечето страни от ЕС заплатите на хората са достатъчни за покриване на текущите им нужди и не се налага да взимат кредит, за да сменят хладилника си. Но в България голяма част от хората нямат заделени пари за непредвидени ситуации, или така наречения “авариен фонд”.
Липсата на достатъчно доходи не позволява на повечето българи да инвестират в покупката на жилище, независимо от това, че искат да живеят в по-хубав дом. Въпреки огромния ръст на жилищното кредитиране през последните години, у нас само 9% от анкетираните имат ипотечен заеми, при средно 20% за страните от ЕС. За сравнение например, в Германия 17% от хората имат ипотечен кредит, а само 10% са с потребителски заем.
Нивото на спестяване значително различава българите от останалите жители на страните от ЕС. Средно за страните от Общността около една четвърт от анкетираните (24%) отговарят, че имал или през последните две години са имали някакъв инвестиционен продукт - дялове от фондове, акции или облигации. В България само 9% от хората имат такива вложения, а в Германия делът на тези хора е 33%. Същевременно българите продължават да търсят бърза печалба с инвестиции в по-рискови активи. В България 11% от анкетираните имат криптовалута, при средно само 6 на сто за жителите на страните от ЕС.
Много се различаваме от повечето страни от ЕС и по застраховките “Живот”. В България само 17% имат такава застраховка, при средно 31% за страните от ЕС.
Повечето внимателно обмислят покупките
Използваме мобилно банкиране
75 на сто от хората в България се чувстват удобно при използване на онлайн банкиране или мобилни плащания.
Хората в страната, а и като цяло в страните от ЕС, имат доста противоположни мнения по отношение на банките и другите финансови институции. В България 44% се доверяват на инвестиционни съвети, получени от банка, застраховател или финансов консултант. А други 44% не смятат, че съветите на финансови институции са в техен най-добър интерес, показва изследването на Евробарометър.
По отношение на доверието към финансовите институции България не се различава много от средното ниво за държавите от ЕС. Средно за страните-членки 38% от анкетираните се доверяват на инвестиционни съвети, а 44 на сто подхождат с недоверие към финансовите консултации. Нивото на доверие в съветите варира значително в отделните държави членки. Най-много на финансови съвети се доверяват гражданите на Финландия (59%), Чехия (54%), и Дания (47%), а най-малко доверчиви са гражданите на Кипър (само 20% се доверяват), Гърция (21%) и Латвия (24%).
Независимо, че повечето хора не познават финансовите термини, повечето внимателно преценяват дали да купят нещо или не. Около девет от всеки десет анкетирани в ЕС са съгласни с твърдението, че преди да купят нещо, обмислят дали могат да си го позволят (51% са “напълно съгласни”, а 41% са “донякъде съгласни” с това твърдение). Подобна част от анкетираните са съгласни, че следят и наблюдават разходите си (49% са “напълно съгласни”, а 43% са “донякъде съгласни”). Около седем от всеки десет анкетирани са съгласни, че си поставят дългосрочни финансови цели и се стремят да ги постигнат (21% са “напълно съгласни” с твърдението, а 50% са “донякъде съгласни”).
Около три четвърти от анкетираните в ЕС казват, че се чувстват удобно при използването на цифрови финансови услуги, като онлайн банкиране или мобилни плащания. 36% отговарят, че се чувстват “много удобно”, а 41% “донякъде удобно”. Делът на тези хора е над 60% във всички държави-членки и е най-висок във Финландия (95%). Ситуацията в България е като средното ниво за страните от ЕС - у над 75 на сто от хората се чувстват удобно при използване на онлайн банкиране или мобилни плащания.
5346 са фирмените влогове с над 1 млн. лв.
Най-много са влоговете с до 1000 лв.
При спестяванията на фирмите ситуацията е подобна на тази при домакинствата. Компаниите с най-много пари в банките увеличават най-бързо спестяванията си. В страната има само 5346 депозита на нефинансови предприятия със суми над 1 млн. лв. в тях, показват данни на БНБ.
За година броят на фирмените милионерски депозити се увеличава с 28,5%, а общата сума в тях нараства с 27,4%, или с над 5,1 млрд. лв. Така общият размер на средствата в най-големите фирмени депозити надминава 23,8 млрд. лв., което е 57,8% от всички спестявания на бизнеса в страната.
За година общият размер на фирмените спестявания нараста с 5,74 млрд. лв. От тях 5,13 млрд. лв. са добавени в депозитите със суми над 1 млн. лв. в тях. Оказва се, че фирмите с най-много пари продължават да трупат най-много пачки в банките. Докато при останалите дружества увеличението на спестяванията е значително по-малко.
Фирмените влогове със суми до 1000 лв. са най-много - над 305 хил. броя. През последната една година техният брой намалява, както и при най-малките влогове на граждани. Но при фирмените влогове със суми над 1000 лв. има ръст.
