“Мисия България” превзема Великата китайска стена

В Поднебесната империя учат упорито български език

В гигантските жилищни комплекси на Пекин спокойно се събира среден български град

Без съмнение най-екзотичният лъч от „Мисия България“ е до столицата на Китай, Пекин. Ще припомня, че през пролетта на 2018 г. по време на Председателството на България на ЕС с известния историк проф. Пламен Павлов обикаляме света и разказваме за богатата история на нашата Родина.

На 16 април отново сме приготвили куфарите и летим през Москва за столицата на Китай. Този път нашата мисия е съпроводена с много важно събитие за българо-китайските отношения. В престижния пекински Университет за чужди езици и култури се открива Център за българистични изследвания. Той ще е мост в развитието на българо-китайските отношения с функции на „мозъчен тръст“ за обучение на квалифицирани кадри, провеждане на научни изследвания, политически консултации.

Полетът е доста тежък и ние кацаме на летище „Бейджинг“ в сутрешните часове на следващия ден. Посреща ни симпатичната Лин Уаншуан, която ще бъде директор на Центъра. Тя не ни оставя време за почивка и веднага ни води в университета. С проф. Павлов сме възхитени от уредбата на висшето учебно заведение. А на 18 април Негово превъзходителство посланик Григор Порожанов и ректорът на пекинския университет за чужди езици Пън Лун откриват тържествено Центъра за българистични изследвания. Следва нашата лекция, посрещната с интерес от любознателните китайски студенти.

Събитието предизвиква вниманието на държавните китайски медии. Особено ценен е 10-минутният репортаж, излъчен по China Education TV Channels (Китайската образователна телевизия) с над 200 млн. зрители. Неговата функция е да предостави на китайците образователни програми, подобни на PBS в САЩ или NHK Educational TV в Япония. В репортажа нашироко бе отразена със снимки от България и цитати от лекцията, както и обширно интервю с българския посланик.

Изпълнили успешно поредната „Мисия България“, с проф. Пламен Павлов имаме ден и половина да разгледаме основните забележителности на Пекин и неговите околности. Естествено на първо място е разходката из 30-милионния мегаполис. Това никак не е лесно, защото огромният град буквално се задушава от стотиците хиляди автомобили, въпреки седемте си околовръстни магистрали. Нашият шофьор обаче познава отлично Пекин и майсторски се провира в зверския трафик.

Ето го и най-големият в света градски площад Тянанмън, чието име идва от северната порта на древната китайска столица. Обикаляме гигантския плац, където са станали много паметни събития, включително т. нар. „Клане на площад Тянанмън“, когато през 1989 г. по заповед на диктатора Дън Сяопин са избити стотици студенти. Там е мавзолеят на вожда Мао Дзе Дун, но и Небесните врати – Главния вход на Императорския дворец или Забранения град. Последният е бил резиденция на 24 императори в периода от 1420 до 1911 г. Той е „град в града“ с невъобразимата площ от 720 000 кв. м, в който стотици дворци се редуват с прекрасни паркове и градини.

След Забранения град минаваме набързо през друга голяма пекинска забележителност – Храма на Небето, който се намира в централния район Чунвен. Това е комплекс от сгради в даоски стил. В този храм са идвали векове наред императорите от династията Мин, за да извършат тържествен молебен за добър урожай. Заедно със свитата си два пъти годишно те се премествали там от Забранения град и се настанявали в храмовия комплекс, носейки специални роби и въздържайки се от месо.

Забраненият град и Храмът на Небето са известни на туристите, но нашите домакини ни водят в друго светилище, което е най-големият ламаистки манастир в Пекин. Юнхъгун (Храма на мира и хармонията) е изграден през епохата Цин и се състои от от няколко големи храма. Построен е през 1694 г. с цел да се предразположат монголците и тибетците и да се осигури мир и спокойствие в тези две места.

Храмовият ансамбъл има над 1000 стаи, дълъг е 300 м, а общата му територия е повече от 66 000  м?. Юнхъгун се отличава със строгия си колорит. Ако в изобилието от червени и златни тонове в дворцовата архитектура на Забранения град има нещо натруфено, хаотично и пъстро, то тук са характерни съчетания от семпли цветове.

Първото, което виждаме с проф. Павлов, е червената стена с величествена арка-порта. Зад нея се простира широк двор с места за свещи за пречистване на посетителите, а накрая ни посрещат статуите на два разярени бронзови лъва. Те пазят друга арка, водеща към втори двор и ансамбъла на същинския храм.

Първият павилион на Юнхъгун се нарича Юнхемен или „Храм на небесните богатири“. Около стените отвътре се намират разноцветните скулптури на четиримата богатири, а в средата е усмихнатият Буда на бъдещето. По-нататък следват и други павилиони, посветени на обредите за жертвоприношения, най-важен сред които е павилионът Юнхугун, названието на който е дало името на цялото това будистко градче. Този павилион пък е посветен на трите инкарнации на Буда и на светите проповедници на будизма, архатите. Те остават в земния мир по поръчение на Върховния Буда, за да носят щастие в дома на всеки честен и праведен човек и да се отзовават винаги на призивите на благочестивите вярващи.

Въпреки краткия ни престой в Пекин, ние държим да видим главното китайско чудо – Великата стена. Това е най-големият архитектурен паметник в света, чиято цел е била да пази страната от север при нападенията на различни номадски народи. Най-ранните участъци са още от VII век пр. Хр. но е особено известна е стената, строена през 220–206 година пр. Хр. от първия китайски император Цин Шъхуан. Името й на китайски е "Чанчън", което означава "дългата защитна стена".

През вековете Великата стена е многократно достроявана. Тя е реконструирана, поддържана и подобрявана от различни императори, като по-голямата част от запазеното до наши дни е от епохата на династията Мин (1368 – 1644). Според най-новите изчисления дължината й заедно с всички допълнители съоръжения надхвърля 21 000 км. Великата китайска стена се приема и за символ на тиранията, тъй като за нейното строителство са привикани стотици хиляди хора – майстори, затворници, войници и селяни, като много от тях умират по време на строежа.

Стената има много интересни места, но ние с проф. Павлов имаме възможност да разгледаме само най-популярната и близка до Пекин част – т. нар. Бадалинг. Той е само на 70 км от центъра на столицата, но заради задръстванията минаваме това разстояние за близо 3 часа. За сметка на това успяваме да разгледаме прочутите гигантски жилищни комплекси на Пекин, в които спокойно се събира един среден български град.

Китайската експанзия

Новият Център за българистични изследвания ще осъществява дейността си чрез съществуващата още от далечната 1961 г. Катедра по български език и култура в пекинския Университет за чужди езици и култури. В момента там се обучават на нашия език повече от 200 студенти, което красноречиво говори за китайските амбиции.