Труд
Автор:
Труд онлайн
Топмоделът Кристин Илиева написа прочувствено писмо до своите почитатели, в което разказва за болката, мъченията и десетките операции, които е преминала след инцидента, който за малко не я уби.
"Никога вече няма да бъда щастлива", признава тя в обширна публикация в социалните мрежи, които тя рядко ползва.
"Труд news" припомня, че манекенката пострада тежко в катастрофа на 12 март 2018 година. Тогава автомобилът, в който се вози Илиева, бе управляван от поп-певицата Дивна. Двете бяха неразделни приятелки. Дивна се отърва само с уплаха, но пораженията и фрактурите по тялото на Кристин бяха много, заради което дори се наложи близките ѝ да отправят апел за даряване на кръв във ВМА.
Ето какво написа Кристин Илиева:
"Това ще е от тези дългите постове, които никой не ги чете, но мен това не ме интересува, защото съм сигурна, че ще попадне на правилните хора и тези, които имат нужда точно от това в момента.
Ще говоря в първо лице, единствено число. От мое име. Знам, че много от вас ще се припознаят в начина, по който се чувствам и ще открият себе си. И това ми е целта. Трудностите, болката и несправедливостта, с която живота ме сблъсква. Не спира. Всеки ден. И вчера. И днес. И най-вероятно утре.
Рядко се самосъжалявам “защо на мен”, “защо трябва да е толкова трудно”, “кога най-накрая ще бъда истински щастлива”?!
Кристин имаше обещаваща кариера като модел и бе предпочитано рекламно лице както у нас, така и навън. Снимка: Личен архив
Истината е, че никога! Кой както иска да го приема. Живота е една битка, ежедневна битка. Сблъсква ни с трудности, за да се справим с тях, да бъдем по-добри, по-силни, по-човечни и който има акъл, по-осъзнат.
Животът ни е Дар! Всеки един ден ни е подарък и ние трябва да сме благодарни за него. Сигурна съм, че често го забравяте. Аз също.
За скромните 7 години и 44-те операции, от които 43 с пълна упойка, тази катастрофа ме промени изключително много. Към по-добро. Което ми коства ежедневна работа, която не е лесна. С много изчетена литература, работа с психолог, аз правя крачки напред и нагоре, защото се обичам такава, каквато съм. Със всичките си белези, които са безброй. Които са само отвън, а вътре?
А вътре в мен е още по-тежко. Но сърцето ми е достатъчно голямо, съзнанието ми достатъчно трезво, за да може да премине и през това.
Често се питам как…как изобщо успявам да съм този добър, положителен, усмихнат и мислещ доброто на всеки човек?
Лично аз смятам, че тези трудности, които живота ни поднася са, за да се преразгледаме ние самите и да си помогнем и след това да помогнем и на останалите да бъдат по-добри и осъзнати.
Помислете и от друга гледна точка.
Вие сте късметлии, бъдете силни, борете се, защото както обичам да казвам - след всяка буря изгрява слънце".
