Моралният монопол на богопомазаните

България е в бурни води. Поемете руля и спрете лашкането на кораба

В своя прекрасна книга от 1995 година Томас Соуел оформя един кохерентен разказ за света през оптиката на “богопомазаните”. Според него в САЩ, но това можем да го екстраполираме и на други места, включае и у нас, се оформя цяла класа на хора, които гледат на себе си като на богопомазани. За тях няма значение дали фактите или правдата са на тяхна страна. Единственото, което има значение е, че според тях те са носители на морално превъзходство. Не просто на превъзходство, но и дори на монопол. Светът е дълбоко сгрешен, а на тях лежи моралното задължение да го поправят и променят, оформяйки го по свой образ и подобие.

Изненадващо голям кръг от лица от академичния живот, медиите, политиката и икономиката, разглеждат себе си като директни назначения на Бог. Без да признават наличието на Бог, разбира се. Те считат, че е тяхно морално задължение да “образоват” и “превъзпитат” човечеството, защото според тях те са призвани да изградят един “смел нов свят”, както казваше Олдъс Хъксли. Не просто това, но те са в ролята на кръстоносци, които имат правото не, ами задължението дори, да изчегъртат света от греха на несъгласието с тях. Забележете, говорим за “грях” не случайно - според тези хора всеки несъгласен с тях не е просто в грешка, той е грешник a priori. Несъгласието с богопомазаните е равносилно на несъвместимост с изградените от тях морални норми за съществуване. Следователно това е и идеологическият фундамент на кенсъл културата - ще се остракира и премахне от социалния живот всеки, който носи смъртния грях да има мнение, различно от това на богопомазаните.

Те гледат на себе си като на призвани. Извикани са на публичния терен с месианската роля на спасители на човечеството. Затова те са склонни да оправдаят всяко свое прегрешение - в крайна сметка какво като са направили нещо нередно, нали са го направили в името на утопията, която искат да изградят за нас, невежите? Затова и при тях фактите нямат значение.

Затова днес могат да правят едно и да хулят всеки, който прави друго, а утре да правят те самите това „другото“, хулейки всеки, който днес прави това, което те са правили вчера. Това, разсъждават те, не е морален релативизъм, защото какво е морално и какво не е морално се определя от тях самите. Морално е тяхното, неморално е нетяхното. Просто като фасул. Светът е удобно разделен на “наши” и “ваши”, което се определя не от вярвания или убеждения, идеология или мечти, а от един-единствен вододел. От нашите си, ако си богопомазан. Не си от нашите, ако не си богопомазан. Това е положението.

Да разбираме тази фундаментална поставка е от огромно значение, за да разбираме реалността, която се проектира около нас. Без да си даваме сметка, че една съществена част от политическата система е изградена от хора с месиански комплекс, няма как да разберем поведението на политическите играчи. Вижте, например, поведението на ППДБ. Първо бяха срещу “мафията” в името на спасението на държавата. Месиите дойдоха, за да ни спасят от злото. Второ обаче влязоха в коалиция с “мафията” и “злото”. Със същата тази “мафия”, със същото това “зло”. Без да виждат морален проблем. Ако ги впишем в концепцията за богопомазаните на Соуел, това е съвсем логично. Те са спасителите, които идват, за да изградят един утопичен свят. За целта са готови да извършат всичко, стига то да оправдава “голямата цел”, каквато и да е тя.

Впрочем, не са само те. Вижте също така “Възраждане” да речем. Те са носители на същия импулс, гледайки на себе си като на призваните спасители на нацията. Колкото ППДБ са готови на всякакви пируети, защото считат себе си за изначално морално прави, толкова и “Възраждане” носи месианския комплекс, че трябва да накаже злото и да въдвори добро. И други има, които страдат от тази болест, от тази мания за собствената си свръх-пълноценност.

По съществото си, това с “богопомазаните” е всъщност еманация на лицемерието и моралния релативизъм. Тези хора не са месии. Не са богопомазани. Никой не е искал от тях те да спасят човечеството. Те са се самоназначили за елит, който следва да бъде възвеличаван без значение дали има за какво или няма. Това размива границите между добро и зло, заличава идеологическите и принципните различия между хората, заменяйки ги с междуплеменни войни. Няма значение за какво се бори племето днес, утре може да прави обратното. Но ще прави и двете неща с дълбокото убеждение, че е на правилната страна на историята и при двата случая. Това е рецепта за разпад на социума. Впрочем, винаги, когато държавността се е разпадала, тя е следвала този модел.

Първо, държавата намира общ външен враг, който да сплоти различните елементи на обществото. Второ, ако държавата надделее над външните си врагове, тя остава без естествени екзистенциални заплахи. Но понеже враг винаги е необходим, когато изчезне външната заплаха, започват вътрешните дрязги. Трето, вътрешните борби се ожесточават и ескалират до насилие. Четвърто, насилието води до анархия и разпад на обществения договор. Пето, накрая идва тоталитарната власт, която с “твърда ръка” поема нещата в свой контрол, за да спре анархията. Това е моделът, по който са се разпадали всички или почти всички империи и човешката история. Така идват тоталитарните режими на власт. Вижте упадъкът на Римската република, например. Републиката надделява над външните си врагове, започва вътрешното напрежение, то ескалира до насилие, то води до анархия, тя води до империята и тоталитарната власт на императора.

Днес ние сме на ниво на крачка от анархията. В България в момента политиката е на ръба на насилието. Плюенето в парламента е индикатор за това насилие. Днес се плюят, утре ще се бият, вдругиден кой знае какво ще направят. Това е опасно. Особено с оглед на обстоятелството, че навън има твърде много заплахи, за да си позволим вътрешно да си запалим чергата сами. Необходимо е успокояване на страстите, следване на ясен геополитически вектор и обединение с цел овладяване на каруцата, която се е запътила към дерето. Моралното превъзходство, месианството и чувството за призвание да се спаси света, просто го оставете настрана. България е в бурни води. Поемете руля и спрете лашкането на кораба. За да има кораб и утре.