Нели Рангелова: Нямам никакви пластични корекции – това са градски легенди

Нели Рангелова е една от най-гласовитите музикални диви у нас. През годините тя успя да запази не само любовта на публиката, но и женския си чар и харизма. Нели влиза през парадния вход в редиците на най-изтъкнатите ни певици, след като още като студентка печели Голямата награда от „Златният Орфей“ в Международния конкурс за изпълнители. През същата 1982 г., тя печели и Голямата награда на фестивала "Neewollah" в щата Канзас, САЩ. Следват още редица престижни класирания на фестивали, както и много концерти в страната ни и в чужбина. Нели е пяла на една сцена с оригиналната формация на „Бони М“, с легендарните „Смоуки“, както и с много от обичаните италиански изпълнители. Красивата певица се радва на любовта на половинката си – Георги Бочуков, вече 30 години. Двамата имат и един син – Мартин, който предпочита да стои извън светлините на прожекторите. 

- Нели, предстои ти голям юбилеен концерт по повод твоите 45 години на сцената, който ще се проведе на 17 октомври в Националната опера. Какво да очакват твоите почитатели от това музикално събитие и ще има ли изненади?

- Ще има доста изненади, както и красиви решения в сценичното представяне на песните, но най-вече трябва да очакват мен! Ще издам, че на концерта ще има и нов дует с моя колега и приятел Георги Христов, а с Невена Пейкова ще изпеем песента ни „Искам да съм като теб“. Една от най-големите изненади е, че на сцената с мен ще се появи и един световно известен артист. 

- Новата ти песен „На бис“ даде името на юбилейния ти концерт. Доколко в текста й има автобиографичен елемент и отразява твоите чувства и емоции, въпреки че е написан от Иван Тенев?

- Иван Тенев ми предложи този текст преди близо две години и аз още тогава го харесах, но не предприех нещо сериозно по въпроса. Тази година обаче, като започнах да мисля за юбилейния ми концерт и реших, че ще се получи много хубава песен, която би могла да даде  интересно име и на самия концерт. Думите на Иван са много красиви, както и музиката на Артур Надосян. Естествено, че съм свързана с този текст, но идеята на Иван Тенев визира живота на артиста изобщо - на човека на сцената, който дава душата си на публиката и единственото нещо, което очаква от нея е да получи реакция и аплодисменти.

- Ти си получавала много аплодисменти не само у нас, но и в чужбина. Предлагали ли са ти да останеш зад граница и кои успехи на международната сцена са най-ценни за теб?

- Ако се върнем назад в годините съм имала много предложения, но тогава беше невъзможно - трябваше да станеш беглец, за да отидеш навън. От студио „Ханза“ ми предлагаха да запиша цяла плоча на италиански, но всичко беше свързано с договорености и за нас от соц. лагера беше невъзможно да се случи. На фестивала в Канзас спечелих Гранд при, като там Джим Хелси каза, че гласът ми е нешлифован диамант и от него може да бъде сътворено всичко. В Белгия – в Кнок, се провеждаше един конкурс, който беше като първоизточник на „Евровизия“. В него участвахме аз, Орлин Горанов и Йълдъз Ибрахимова. Накрая гласуваха от всяка държава и на мен не ми достигнаха само три точки за първото място! Така наградата отиде при една англичанка, която беше бременна и пееше за коремчето си... Няма да забравя и фестивала „Братиславска лира“, където пях песен на Александър Бръзицов - светла му памет, като там се запознах с Алла Пугачова. Тя вече беше спечелила „Златният Орфей“, но още не беше такава примадона и общувахме много приятно и естествено. 

- Сигурно имаш много интересни и забавни случки по време на  пътуванията и концертите ти зад граница? 

- О, да! Спомням си, че след фестивала „Мелодии Друзей“, три месеца пътувахме за концерти, съпровождани от известна грузинска група, които ме бяха взели като малко дете под закрилата си. Отиваме с тях на ресторант и те ме питат: „Ну, Нелочка, ти болна?!“, аз: „Не, защо?“, а те: „Амии, тогава защо не пиеш?“ (Смее се.) Имало е забавни случки и по време на други фестивали, след които често правехме големи турнета. 

- Ти си от малкото състудентки на Веселин Маринов от Консерваторията, за които той пише хубави неща в книгата си, защото признава, че от други е срещал и обидно отношение, поради факта, че идва от провинцията. Ти как си запомнила Веско от вашите студентски години? 

- Веско си го обичам и до ден днешен. Той дойде в нашия курс малко по-късно, след като се уволни от казармата, докато ние вече се бяхме наместили и се бяхме опознали. Добре разбирах как се чувства той, защото аз идвах от Монтана и знам с какво ниско самочувствие дойдох - имах чувството, че на челото ми пише „Михайловград“! Веско беше толкова готин – откровен, сладък... По едно време с него бяхме и комшии - врата до врата, а в онези години телефоните бяха дуплекс и с него непрекъснато си чукахме по вратите: „Хайде Нели, спри да говориш, че ме търсят!“, и обратното... (Смее се.) Годините ни са минали заедно и пазя много хубави спомени от онова време. Радвам се, че от нашия випуск всички станаха известни по някакъв начин в работата си. Веско и днес си е голям кавалер, което си е и до възпитание. 

- Днес това почти липсва. Притеснява ли те навлизането на тази джендър идеология и факта, че в някои страни вече заменят „мама“ и „татко“, с родител 1 и родител 2?

- Аз уж съм човек разбиращ и отворен към новите неща, но съм и от поколението свикнало да живее по различен начин. Винаги съм разбирала хората с различни сексуални предпочитания, но ми идват малко в повече такива неща - детето от малко да се пише „то“, а не „тя“ или „той“... Може би съм повлияна и от всички филми, които изгледах за изкуствения интелект, които също обрисуват бъдещето доста плашещо.

- Странно ли ти е, че твоята колежка Белослава беше подложена на толкова нападки и хейт, при положение, че престъпници си живеят спокойно на свобода, а на шофьори с много нарушения не са им отнети книжките?

- Да пази Господ да се случи това на популярна личност, защото подобно нещо е голям шамар върху имиджа. Тези, които хвърлят камъни, нека да погледнат и себе си - дали не са се качвали зад волана, когато са пили... Убедена съм, че почти всеки от нас е имал момент, в който се случвало. Когато медиите се разшумяха за този случай и се сетих колко бързо спряха да шумят, когато си отиде Милен Цветков, а за 1, 25 промила да се направи такъв панаир?! Имам чувството, че за назидание се захващат повече за известната  личност, отколкото за престъпници, които правят големи бели! Преди време, когато Витошка още не беше затворена и говорех по телефона, докато шофирах. Тогава ме спря един полицай и ми вика: „Точно от вас се очаква да давате пример, а не да говорите по телефона!“ Стана ми неудобно и оттогава, когато шофирам никога не говоря по телефона.

- Мислиш ли, че лозунгът - „дайте път на младите“, вече трябва да се смени с „дайте път на можещите“, защото от младите певци не остана място в ефира за вашите хубави песни?  

- Като мине едно лято и на другото - като ги няма вече новите имена, както обикновено се случва, тогава ще дойде „дайте път на можещите“. Назад във времето имаше доста групи и певици, които бяха уж модерни, а сега ги няма никъде... Политиката на съответното радио, или телевизия, е друга тема. Абсурд е, че две поредни години -  първо с „Тангото на живота“, в която свири световно известният цигулар Веско Ешкенази, а миналото лято с тази прекрасна песен с Невена Пейкова „Искам да съм като теб“, дори не влязохме в „Топ 20“ на БНР! Необяснимо е, че в тази класация влезе само коледната ни песен с прекрасните деца от Монтана. 

- Тази година, с мъжа до теб – Георги Бочуков, отпразнувахте вашите 30 години съвместен живот. Каква е рецептата ви за успешна връзка и за какво си най-благодарна на твоя любим?  

- Миналата година имах още един юбилей - 40 години, откакто спечелих „Златният Орфей“, но не го отбелязах. В началото на всяка връзка хората празнуват годишнините си, но в един момент... Мъжът ми дори се шегува: „Пиленце, имам чувството, че ти си ме родила -  толкова години сме заедно!“, да сме живи и здрави! (Смее се.) Благодарна съм на Жоро за подкрепата, за мъжката сила, за това че не се е опитвал да ме променя и винаги е толерирал моята работа. Дори за това, че в началото ми казваше - по-добре не казвай в интервюта, че си влюбена, защото така мъжката публика няма да те харесва! Хубаво е когато има разбирателство, а в нашата връзка той е много спокоен, докато аз понякога съм избухлива.

- Ти успя да съхраниш толкова дълго не само любовта, но и приятелството си с Георги Христов...

- Аз, ако Веско (Маринов) го обичам и уважавам като приятел, Жоро го обичам безкрайно, дори казвам, че имам двама Жоровци в живота – моя и Христов! Той ми е толкова близко на сърцето и аз никога не съм се опитвала да го променям – никога. Приятелството е това – да се приемем с грешките и слабостите ни и да сме един до друг в моментите, в които има нужда. Това е приятелството и то не се измерва в това кой колко е дал и взел. Имало е приятели, които са минавали и заминавали, но Жоро до ден-днешен остана в сърцето ми и вече е като част от мен.

- Комплимент ли е за теб, че приписват прекрасния начин по който изглеждаш на пластични корекции?

- Нямам абсолютно никакви пластични корекции - това са градски легенди и митове! Като си добре гримирана и имаш добър ген, както и когато имаш добър дерматолог, като д-р Ели Валянова, която се грижи за лицето ми и всичко е ок. Пускала съм си в социалните мрежи дори снимки без грим - само с очила и се радвам, че тогава никой не казва – о, каква голяма разлика! Дори тези по-обикновени снимки се харесват повече, отколкото тези, на които съм облечена и гримирана.

- А съжаляваш ли, че си отказала да изпееш в дует с Марги Хранова песента „Любов раздвоена“, или че не си приела ролята на учителка в известния филм „Революция Х“?

-Не! Марги я обожавам и дори в началото съм се учила от нея и съм пяла песните й, но тогава - на онзи етап от моето професионално развитие, може би не успях да дооценя тази песен. В онези години може би и други хора ми повлияха на избора, но не съжалявам. Аз имам прекрасен женски дует с Роси Кирилова - „Вик за близост“, на Зорница Попова. Относно „Революция Х“, около 2000 година, когато започнах да снимам клипове с Ники Нанков, а Бони ме гримираше и държах моята визия във филма да се припокрива с тази от клиповете ми. Тогава имах предложения за роли в две различни продукции и като отидох на среща с тях им казах, че искам гримьор и фризьор, защото не искам да развалям представата за сценичния си имидж. Беше грешка от моя страна, защото такава визия отива само ако си в роля на певица, но това са неща, които наричам грешка на растежа.

- Какво ти дава сила да преодоляваш трудните моменти?

- Важното е, когато човек има трудни моменти да се събере и да не даде възможност на лошите мисли, емоции и негативни чувства да повлияят на психиката му и не дай Боже да изпадне в депресия. Човек се сеща да каже: „Боже, помогни ми!“, само когато има нужда, а трябва да отправяме молитви не само тогава. Приятелите и човека до теб също са много важни, за да не се подадеш на негативните мисли, докато хапчетата и алкохола не помагат.