Носенето на маска на улицата е знак за недоверие

Страхът и по-специално колективният израз на страха е антропологична структура във всяко човешко общество: човешкото същество е zum Tode (Хайдегер) „същество-към-смъртта”. Всички религии са установили начини да се изразяват тези страхове и да се регулират, като се ритуализират. Модерното общество искаше да премахне страха, да отрече злото и да направи смъртта невидима. Не знам дали обществото „си играе на плашене” или играе, за да изрази в тази голяма колективна постановка, каквато е борбата срещу Covid-19, всичките си страхове. Интересното е, че това е страх, изпитван заедно, колективно. Обратното на страха от рака, страха от безработицата или бедността, при които индивидът е изправен сам срещу злото.

Актьорите в гръцките трагедии и комедии са били маскирани: persona е героят в театъра с маски. Открай време е имало много ритуали, в които са се използвали маски: спектакли, карнавали, религиозни церемонии. В традиционните общества маската е ритуален инструмент, обект на религиозното изкуство, не е функционален предмет. Тя става такъв при два типа действия: престъпни или асоциални деяния, при които действащите лица не искат да бъдат разпознати, като либертинците през ХVIII век, но също крадците и други престъпници. И нейната хигиенна функция в хирургията, стоматологията и т. н.

В Европа, където играта на баловете с маски и други карнавали е относително ограничена, използването на маската във всекидневния живот не е прието веднага. Азиатското влияние, по-специално чрез туристическия обмен, накара европейците да свикнат да срещат хора с маски в публичното пространство. Мисля, че ако трябва да се използва систематично маска на улицата, това може да стане само при условие, че тя не е „наложена” единствено от съображения за сигурност, а е част от едно ако не празнично или игрово движение, то поне солидарно в общността.

Ако това беше просто изпълняване на „бариерните жестове”, както се казва, може би носенето на маска нямаше да има траен успех. Французите не са много хигиенични и за това свидетелстват трудностите населението да бъде накарано да се ваксинира в случай на епидемия. Но в момента маската придобива цяла серия от значения. Носенето на маска от всички на улицата е знак за недоверие и предизвикателство към властта, която твърдеше, че маските са безполезни, докато не попълни необходимите запаси. Носенето на т. нар. алтернативни маски, направени в ателиета или от парченца от различни материали и раздавани безплатно, е част от ритуалите на солидарност на общността, възникнали спонтанно по време на карантината: пеенето на балконите, взаимопомощ при доставките... Носенето на характерни по своя произход, стил или цвят маски, може да покаже различна „племенна” или общностна принадлежност. И накрая, и по-дълбоко, носенето на маска е част от това движение на разтваряне на индивидуалисткия принцип за сметка на множество идентификиции, именно това, което описвам от четиридесет години като преход от „индивида” към „личността”.

Носенето на маска в различните еротични ритуали, особено в сайтовете за запознанства, несъмнено само ще се изостри в днешните практики. В сайтовете хората се срещат под псевдоним, с до голяма степен измислени биографии, може би за да се отдалечат от всекидневието си. Участниците в срещата със сигурност ще отидат на мястото на срещата с маски; след това можем да си представим как маските се поддават на повече или по-малко еротично събличане!

*Авторът е френски социолог, от сп. „Мадам Фигаро”/Гласове