Опасности при изстрел: Рикошет

Опитните ловци преценяват осторожно ситуацията

Размери, форма и скорост

Рикошетът, т.е. отскачането на сачми или куршуми от повърхност, в която са се ударили, е стар и добре познат термин в стрелбата с ловното оръжие. Това се дължи на опасностите, които винаги могат да възникнат след изстрела. И опитните ловци всякога преценяват осторожно ситуацията. Рикошетът е обусловен от много фактори: физическите свойства и формата на отблъскващата повърхност, размерите и формата на сачмите или куршумите, скоросттта на полета им, ъгъла на падането и отразяването. При удар в твърд предмет дребните сачми /от №6 до №10/ или отскачат или се разплескват в него. Много по-сериозно е положението с едрите сачми - те само рикошират. Удряйки се в твърдата почва на 5-6 метра от гръмналата цев, сачменият сноп се разбива и оловните топчета могат да уцелят хора или животни, намиращи се наблизо и даже встрани от попадението. Най-често това се случва когато се използват сачми от №2 до четири нули.

Много по-голяма е опасността при рикоширането на ловните куршуми. Когато се удрят в твърда повърхност, те могат да се отразяват под най-различни ъгли. Колкото е по-малка скоростта на полета, толкова е по-възможен рикошетът им и то под голям ъгъл. Повечето куршуми за гладко цевни пушки, например, отскачат от дървета, ако скоростта им спадне под 100м/ сек - губят способността да пробиват дървесината. Така, че всеки разумен ловец непрекъснато трябва да си дава сметка за ситуацията, в която се намира.

Кинология

За дресировката на ирландския сетер

Благодарение на дългогодишните усилия на много дресьори ирландският сетер вече е станал твърде податлив на обучение. Кои са основните навици при възпитанието и как се постигат? Най-напред кучето трябва да свикне с името си. Това е нужно да стане още в съвсем ранна възраст. Като се поощрява с лакомство, непрекъснато в продължение на няколко дни му се повтаря името. И добрият резултат не закъснява. С това е свързано и така нареченото повикване на кучето, което трябва да се упражни в двумесечната му възраст. При ласкави команди „тук“ и приятни хапки като награда за доброто поведение за късо време сетерът става послушен в това отношение.

Много по-сложно се постига сядането и лягането. При команда „седни“ с лявата ръка трябва да се натиска кучето надолу, а с дясната да се вдига поводът нагоре. Навикът за лягане се създава , след като добре се усвои сядането. Командата „легни“ може да се осъществи чрез меко „подкосяване“ на предните крака на сетера /ако е седнал/. И при двата случая поощрението е пак някакво лакомство. Понякога се налага да се прекратяват нежелателни действия, за да изпълни командата „не“, се използва бодливият нашийник, който причинява болезнено усещане. Това се прави там, където вниманието на кучето може да се отвлече, например от домашни животни.

Произшествия с ловно оръжие

През септември ловът вече е в разгара си. Но гостоприемните кътове на прекрасния ни ландшафт понякога са сцени на трагични произшествия, причина за които е неправилното използване на ловното оръжие. Знае се, че ловът е малко по-особен спорт. А използването на съответни пушки и патрони в известен смисъл го прави и опасен. Работата с ловното оръжие и боеприпасите изисква голяма предпазливост. Всяко нехайство се заплаща скъпо. Дали на всички е ясно какви са опасностите? Колкото и наивен и дори излишен да изглежда, този въпрос трябва да бъде обсъден отново.

Статистиката сочи недвусмислено, че до много от произшествията с фатален край се е стигало само защото с двуцевките са боравили неподготвени хора. А някои от тях дори не са имали право да практикуват този увлекателен спорт. Голям е и броят на нещастията, които са станали по време на бракониерски  прояви. И най-често те са плод на ниска култура при използването на ловното оръжие. Дори и да не се прави  обстоен анализ на тези факти, очевиден е основният извод, който те налага: организираните ловци са длъжни да бъдат особено внимателни и прецизни при съхраняването на двуцевките и боеприпасите, за да не попаднат у случайни хора и да се пресекат пътищата на бракониерството, което лишава този примамлив спорт от благородния му смисъл и го превръща в метод за набавяне на дивечово месо.

Ще се спрем на една сериозна причина за злополуките - приемането на спиртни напитки. Категорично е мнението, че алкохолът е несъвместим с лова. Приемането на спиртни напитки преди и по време на лова е потенциална възможност за престъпност. Нарушените рефлекси на стрелеца пречат на нормалната му работа с пушката, което може да доведе до тежки наранявания, до убийства и самоубийства. Така например преди години по време на излет група ловци от Сухиндол обиколили мерата и седнали да си починат. Почерпили се с ракия. И ето, че съзрели заек. Както бил седнал, С.М. гръмнал, но не уцелил. Зад него вдигнал пушката и Е.Б. Но в момента на изстрела С.М. се изправил и след миг се хванал за окървавената си глава. Няколко часа по-късно той починал в болницата. Вина за фаталния край има преди всичко малката почерпка.

Нека отбележим и една друга страна на алкохолното опиянение при ловеца - психичното състояние. Повишената раздразнителност и острата нервна възбуда след поемане на спиртни напитки понякога предрасполагат към извършването на груби престъпни актове.

Портретчета

Една от малкото

Цвета Иванова и Георги Чапкънов 

Жриците на Бендида /тракийска богиня, чийто култ преминава през 6-тия век преди Новата ера в древна Гърция, и тя става богиня на лова/ в България не са много, но ловджийките са станали интересни образи в нашето общество. А Цвета Иванова е една от малкото журналистки, занимаващи се с този омайващ спорт, която се занимава с тази тематика.

Тази интелигентна жена повече от 10 години е редактор на вестник „Наслука”. Сценарист е на документалния филм за ловеца столетник Иван Марински „Дебют на сто”. Той е излъчван по канал 1 на БНТ. Родена е във Видин. Завършила е специалността „Българска филология” в Софийския университет „Климент Охридски”. Двадесет години работи в БТА /завеждащ отдел „Култура”/.  След това е редактор на вестник „Континент”, агенция София - прес, вестник „Бизнес ревю”. Автор е на многобройни публикации  в списанията „Паралели”, „Лик”, „Европа”, „Жената днес”, „За жената”... Сътрудничи почти на всички ежедневници. Години наред подготвя тематични ловни страници във вестниците  „Сега”  и  „Монитор”. Член е на Съюза на българските журналисти.