Обикновено нямаме търпение да изпратим зимата и да посрещнем по-приятните сезони. Но точно сега със сигурност има и немалко носталгия по отиващия си сезон в белите спортове, а вероятно и доста нетърпение да дойде новият, за да видим каква ще е следващата крачка на новите ни герои.
А в последните месеци те наредиха толкова много големи постижения. Българският спорт е имал своите славни зимни моменти – най-големият може би в онази 1980 г., когато Иван Лебанов носи първия олимпийски медал от „бели“ игри, а Петър Попангелов печели единствената доскоро победа в Световната купа в алпийските ски. През 1998 г. е олимпийският връх в биатлона на Екатерина Дафовска, а през 2016 г. - Големият кристален глобус на Радослав Янков в алпийския сноуборд. Но едва ли някога е имало зима като тази – с толкова много успехи наведнъж. Някои от тях бяха повторения на велики постижения от миналото, а други – непостигани до момента върхове в историята на българските зимни спортове.
Започна се с победата на Янков в Кареца (Италия), нещо, което не се беше случвало от 7 години. А след Нова година се заредиха „изравнени рекорди“ с доста по-голяма давност. Също на италианска земя – в Мадона ди Кампильо, бе триумфът на Алберт Попов в слалома, който бе втори изобщо в историята на българските ски след паметния на Попангелов от Ленгрис (Германия). 45 години по-късно – ето, че спортната слава може да „възкръсне“ дори след почти половин век. А 21 години след Екатерина Дафовска дойде ред на Милена Тодорова отново да изкачи биатлона ни на подиума на Световната купа – с третото място в спринта Оберхоф (Германия). До края на сезона младата майка от Троян го направи още веднъж – с второ място в масовия старт в Поклюка (Словения), където затвърди статута си на сериозна заплаха за най-големите. А на световното първенство в Ленцерхайде (Швейцария) бе в битката за медалите в масовия старт, като в крайна сметка зае 5-о място. Тервел Замфиров пък се превърна в „златното момче“ на зимата с първата световна титла за България в олимпийски спорт на сняг – в паралелния слалом в Енгадин (Швейцария). Преди това доминира и на мондиала за младежи, а със сестра му Малена предизвикаха фурор в Световната купа. Тенденцията „хвана“ и най-добрия ни състезател в ски скока Владимир Зографски, който записа три влизания в топ 10 на Световната купа – колкото през всичките сезони досега. И още едно на световното първенство в Трондхайм (Норвегия) – нещо непостигано досега от него. Според вицепрезидента на БФСки Георги Бобев не може да става въпрос за късмет или съвпадение.
„Ако искаме да провидим пръст на съдбата – миналата година отбелязахме стогодишнината на БФСки, което е много за всяка една организация и като че ли нашите спортисти ни се отблагодариха за юбилея с тези отлични резултати – смята Бобев. - Те идват с натрупвания и продължителни усилия. От една страна изявени състезатели, които вече са показали потенциал като Алберт Попов, Радослав Янков и Владимир Зографски, постигнаха отлични резултати, а от друга са успехите младата генерация в сноуборда. Преди три години федерацията създаде младежки отбор с отделна структура и бюджет, като постепенно увеличи инвестицията и за наша радост много бързо дойдоха резултатите.“
Съвсем друг е сценарият в биатлона, където начело на федерация от две години и половина е Атанас Фурнаджиев. И има много нови неща, най-вече около организацията в националния отбор.
„Първата година и половина използвахме за подобряване на инфраструктурата, направихме редица ремонти и инвестиции, подменихме установките за стрелба на Белмекен и Банско, асфалтирахме пистата на Банско – разказва Фурнаджиев. - А втората година се концентрирахме върху привличането на доказани специалисти като Роберт Кабуков, който е водил националните отбори на Русия, Беларус, Украйна и Казахстан, а също и няколко клуба в Германия, както и Волфганг Пихлер, който е в Алеята на славата на биатлона като един от най-добрите треньори на века. Той е консултант, защото възрастта и здравето му не позволяват да пътува, но миналата година националният ни отбор проведе 60 дни подготовка в Руполдинг (Германия) под прякото му ръководство. Програмата и контролът се пише от него и се изпълнява от Кабуков, който от своя страна е един от най-добрите треньори по стрелба. Също и обединението на отбора, който беше разделен на три. Аз мога да го реша, но по-трудното беше да убедя състезателите, че това е най-доброто за тяхното развитие. Кабуков затегна драстично дисциплината, това го има със сигурност, но определено нямаше как да има дисциплина, ако не тренират заедно.“
Така ако в биатлона предизвикателството е да се „изстиска“ най-доброто от наличните състезатели, то в ските „магията“ е превръщането на потенциала в реалност.
„Преди години наистина изглеждаше нереалистично да мислим, че ще имаме състезатели в световния елит в тези спортове, а особено да имаме скиор на подиума в алпийските дисциплини – признава Бобев. - Винаги сме имали много талантливи деца в клубовете, но идва един момент, в който трябва да се вземе решение дали ще поемат по пътя на професионалния спортист. А той е труден – за един млад човек не е лесно да си представи, че когато неговите приятели са на море през лятото, той тренира на някой глетчер и го вали сняг. Трябва да се подложиш на изпитания и лишения в името на постигането на резултатите. При нас става въпрос за четири отделни спорта, които са много различни и е огромно предизвикателство да се осигури ресурс за всичките. Затова трябва да разпределим много внимателно това, което имаме, за да съумеем да подкрепим по най-добрия начин всички състезатели, които имат потенциал. Издръжката на един водещ спортист в зимните спортове е много скъпа, но ние се опитваме в рамките на възможностите на нашата федерация и нашата държава да развием състезателите с потенциал и да ги представим на световната сцена. Много се радвам за успехите в сноуборда, защото там вече можем да кажем, че имаме отбор.“
И въпреки всичките успехи от изминалата зима в ски федерацията не са склонни да „прехвърлят“ резултатите с една година напред и да приготвят „голямата кошница“ за зимните олимпийски игри в Кортина д'Ампецо, която е след по-малко от година.
„Отивали сме на олимпийски игри с различни кошници, но може би сега е хубаво да отидем с един здрав реализъм – предупреждава Бобев. - Олимпиадата е съвсем друго събитие като атмосфера, носи особен заряд. Това е най-висшият форум, за който всеки спортист мечтае. Засега ще кажа, че се борим за 11 квоти, което е рекорд за зимна федерация в индивидуални спортове. Към момента мисля, че имаме 9. Много сериозно предизвикателство е да обезпечим тези хора като подготовка. На олимпиадата най-важно е да имаш ден.“
А Фурнаджиев е наясно, че с високите резултати идват и още по-високи очаквания.
„Нашата цел е да се борим за медал, не се притеснявам да го кажа отсега – твърди шефът на биатлона. - Работим усилено в тази насока и разчитаме на помощ от Министерство на спорта, за да можем да проведем качествен тренировъчен процес. Не мисля, че имаме само един „коз“ в лицето на Милена Тодорова, да не омаловажаваме успехите на другите ни състезатели като европейската титла на Валя Димитрова. От нея, от Лора Христов, от Благой Тодев също може да се очакват успехи. Най-показателен е напредъкът на резултатите ни в щафетите, а имаме и още по-млади попълнения – Георги Джоргов и Валери Белчински, които ще привлечем в мъжкия отбор.“