Откриването на великия храм на Дионис на Перперикон

През 2002 г. открихме и самото светилище - се оказа огромна и отворена към небето зала със закръглени очертания и диаметър над 25 м

Мнозина археолози и историци са пробвали късмета си през последното столетие, за да открият великото светилище на Дионис

Поради огромния интерес, който предизвикаха тазгодишните разкопки на скалния град Перперикон, в няколко поредни материала разказвам за историята на неговото разкриване. Вече споменах за десетките скални олтари, където в древността се е правело свещеното вино, и които през далечната 1983 г. ме накараха да започна първи разкопки на легендарния хълм. Тогава проучванията бяха прекратени по финансови причини, а и защото имах други ангажименти.

Възможност да подновя разкопките се откри след 2000 г. и тогава попаднах на уникално мегалитно съоръжение от южната страна на хълма. В гъстия храсталак се криеше незабелязан досега изсечен в скалите коридор. След разчистването се оказа, че е дълъг близо 100 м. Широчината е 3-4 м, а на места околните скали достигат височина от 7-8 м. Наблюденията на специалисти-геолози показаха, че това е тектонско образувание, оформено допълнително от човешка ръка. Древните каменоделци са създали груби стъпала, по които човек с усилие се изкачва нагоре. Очевидно става дума за класически „свещен път”, водещ към култовото място.

През 2002 г. открихме и самото светилище. То се оказа огромна и отворена към небето зала със закръглени очертания и диаметър над 25 м. При приемането на християнството, езическото светилище съзнателно е било затрупано с 5-6 м пръст и камъни, които трябваше да разчистим. Разкопките на овалната зала продължиха цели две години. Накрая тя се показа в цялото си величие пред нашите възхитени погледи. Стените на голямото помещение са издялани грубо с кирки в скалите, за да им се придаде овална форма. Централно в северната част е оформен грандиозен каменен кръгъл олтар с диаметър 2 м. Жертвеникът се извисява на три метра от пода и е обгорен от многократно пален огън. Края него в скалите е издялана широка площадка за действията на жреците.

Целият под на овалната зала е надупчен от многобройни издълбани в камъка ями. В тях се открива разнообразна керамика, датираща от ІІ-І хил. пр. Хр. нататък, древногръцки и римски монети, фрагменти от антични бронзови огледала. Това са останките от култовите ритуали, изпълнявани в помещението в течение на много векове. Молещите са заставали в подножието на олтара и са наблюдавали свещените действия, извършвани от жреците.

Реконструкцията на тези обреди стана възможна чрез сравнение с друго тракийско скално светилище, разкопано на о-в Самотраки в Бяло море, на по-малко от 100 км от Перперикон. Там до изсечения в скалите и отворен към небето храм също води „свещен път”. Ранното мегалитно съоръжения имало издялани в камъка олтар и платформа за свещенодействията, носеща по-късното гръцко наименование „тронозис”. Върху него жреците изпълнявали ритуални танци, жертвоприношения, възлияния, правели предсказания и посвещавали младите мъже.

Олтарът от храма на Перперикон се оказва единственият открит досега жертвеник от критски тип, т. нар. „бомос”. Неговата форма и намерените при разкопките находки определят създаването му в към края на ІІ хил. пр. Хр. Овалната зала без съмнение е била свързана с другите скални изсичания, регистрирани на различни места по хълма. По-късно тя влиза като неразделна част от монументалния Дворец-светилище, продължил да функционира и през римската епоха. Но на кой древен бог е бил изначало посветен уникалният мегалитен храм?

Цял век учените търсят едно от чудесата на античния свят, намирало се в Родопите. Става дума за светилището на древния тракийски бог Загрей, предшественик на елинския Дионис. Бащата на историята, Херодот, отбелязва, че там имало прорицателка, чиито предсказания по нищо не отстъпвали на тези, давани от прочутата Пития в Делфи. Вече през II в. сл. Хр. римският автор Светоний в своята известна книга „Животът на дванадесетте цезари“ разказва, как на това място идвали да се допитат до бога такива личности като Александър Македонски и бащата на първия римски император Октавиан Август, Гай Октавий. А живелият в края на IV - началото на V в. писател Амбросий Теодосий Макробий  свидетелства и за облика на светилището. От неговото написано през 420-430 г. съчинение „Сатурналии“ се разбира, че то е било мегалитно овално съоръжение без покрив. В центъра му е имало кръгъл каменен олтар, на който изливали вино и палели огън, по чиято височина жрицата гадаела.

Пак от античните автори става ясно, че храмът с прорицалище бил охраняван от жреческия род на бесите, с чието име после наричат цялото население на Родопите. Последен техен жрец и цар бил Вологез, който в 11 г. р. Хр. вдигнал въстание срещу римляните, защото те отнели светилището на Дионис от бесите и го дали на друго голямо тракийско племе, одрисите. Кървавата братоубийствена война завършила с пълното покоряване на Тракия от италийците в 45 г. сл. Хр. А римляните не унищожили, а съхранили и благоустроили храма с прорицалище на Дионис-Загрей, което се вижда от цитираните описания. 

Мнозина археолози и историци са пробвали късмета си през последното столетие, за да открият великото светилище на Дионис. То е търсено главно в Западните и Централните Родопи. Само след 2002 г. храмът бе „намиран” ту в района на Доспат, ту край Пещера. В крайна сметка се оказваше, че археолозите са попаднали на някое от многобройните обикновени оброчища, с които изобилстват Родопите. Единствено разкритият на Перперикон мегалитен ансамбъл се покрива изцяло с описанията на античните автори. Пред нас сякаш от древните митове се показа отворената към небето овална зала с каменния олтар, по който ясно личаха следите от огъня на прорицанието, пален преди хилядолетия.

А през последните няколко години това се потвърждава при всеки пореден археологически сезон. В римския период на Перперикон край древната зала с олтара се създават множество нови храмове – на източния бог Митра, на Тракийския конник, на предците и др. Това напълно потвърждава направените още преди две десетилетия наблюдения. Още повече, че те тези светилища са изградени през III-IV в., когато на Перперикон, малко преди приемането на християнството, се наблюдава истински разцвет на езическите религии. А това съвпада с времето, когато през първите десетилетия на V в. Амбросий Теодосий Макробий е писал своите „Сатурналии“. Явно този късен римски писател, известен със своята пристрастност към езичеството, е имал точна и ясна представа за древното светилище на Дионис на Перперикон.