Плащаш стари данъци и се спасяваш от затвор

Отпускат евтини кредити за участие в данъчната амнистия

Колкото по-рано платиш, толкова по-голяма част от лихвите ще бъдат опростени

Ще важи и за такса смет

Хората, които през 2025 г. декларират стари доходи, ще бъдат освободени от наказателна отговорност за избягване плащането на данъци в особено големи размери. Това е част от данъчната амнистия, която предлагат от Министерство на финансите заедно с бюджета за 2025 г.

По принцип в Наказателния кодекс за неподаване на данъчна декларация или за подаване на декларация, в която не се обявени всички доходи с цел укриване на данъци в особено големи размери е предвиден затвор от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. За особено големи размери, според Наказателния кодекс, се смятат суми над 12 хил. лв. Този праг може да изглежда малък, но за да бъдат спестени данъци за 12 хил. лв., трябва да бъде скрит доход за 120 хил. лв.

От прилагането на данъчната амнистия през 2025 г. очакваните допълнителни приходи в държавния бюджет са над 5,1 млрд. лв. Дори длъжниците към държавната хазна да искат да платят тези пари, може да се окаже проблем намирането на средства от страна на много фирми. Затова има идея да бъдат осигурени евтини кредити на фирмите, които искат да се възползват от данъчната амнистия, но нямат достатъчно налични пари.

Проведохме среща с Българската банка за развитие и с Асоциацията на банките в България и те изразиха готовност за съдействие, за да постъпят приходи в бюджета от амнистията, каза министърът на финансите Людмила Петкова по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което с участието на представители на работодателските организации и синдикатите беше обсъден бюджетът за 2025 г. Данъчната амнистия е мярка в подкрепа на бизнеса, лихвите по просрочените задължения са високи, има натрупани големи задължения, добави министърът на финансите.

От данъчната амнистия ще могат да се възползват както фирми, така и отделни граждани. Амнистия на дължимите осигуровки, лихви и глоби да получат хора, които платят данък върху доходите си от минали години, предлагат от Министерство на финансите. Идеята е хората, които към 1 януари 2025 г. имат доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, придобити в периода от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2023 г., които не са декларирани в НАП и за които не е внесен дължимият данък, да могат да ги декларират в срок от 1 април до 30 юни 2025 г. Върху тези стари доходи ще трябва да бъде платен данък от 15% в срок до 30 септември 2025 г. За сметка на по-високия данък от стандартната ставка от 10%, за тези стари доходи няма да се плащат осигуровки, както и лихви и глоби за това, че не са били декларирани в срок. За старите доходи, които бъдат обявени в рамките на данъчната амнистия няма да бъдат стартирани данъчни ревизии. Тъй като хората ще бъдат освободени и от наказателна отговорност за това, че преди години са укрили някакви доходи, реално ще трябва да платят данъка от 15% и за тях няма да има други негативни последици от това, че преди време са нарушили закона. Именно това е същността на предлаганата данъчна амнистия, от която много хора и фирми може да решат да се възползват.

Данъчната амнистия няма да важи за доходи от престъпна дейност или от корупция, както и за такива, които са предмет на текуща ревизия или съдебно производство.

От министерството предлагат амнистия и за стари задължения за данъци и осигуровки, декларирани пред НАП или установени с ревизия до 31 декември 2023 г., както и за данък сгради, такса смет и данък за автомобила, дължими до 31 декември 2024 г. Амнистия за пълната сума на дължимите лихви по тези задължения ще бъде дадена, ако налозите бъдат платени до 30 юни 2025 г. Ако тези задължения бъдат платени от 1 юли до 30 септември 2025 г., ще бъдат отписани 90% от начислените лихви, а ако плащането стане от 1 октомври до 31 декември 2025 г. амнистията ще бъда за 80 на сто от лихвите.

За да се възползват хората и фирмите от амнистията за декларирани доходи, ще трябва да подадат уведомление до НАП в срок до 28 февруари 2025 г. За възползването от данъчната амнистия за данъците за жилища, автомобили и такса смет, такова уведомление няма да се изисква.

За да бъде финансиран бюджетният дефицит през 2025 г. ще бъдат пускани държавни ценни книжа на вътрешния пазар, обясни министър Петкова. Така плащаните лихви по дълга няма да напускат страната, а ще бъдат доход за банките и гражданите, допълни тя. Сега хората могат да инвестират парите си в държавни ценни книжа, но за целта трябва да използват банка или друг финансов посредник. От години експерти говорят, как е добре да бъдат пуснати държавни ценни книжа специално за граждани, но това още не е направено.

Министърът на финансите Людмила Петкова: Поскъпване на алкохола с повече от 15 ст. на литър е спекулация

Част от мерките са еднократни

Поскъпването на алкохола в резултат на предложеното увеличение на акциза трябва да е с 13 ст. за литър, а заедно с ДДС повишението на цената трябва да е с 15 ст., каза министърът на финансите Людмила Петкова по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Всяко по-голямо поскъпване на алкохола е спекулация, допълни тя.
Предложеното увеличение на акциза за билата би трябвало да доведе до повишение на цените с по-малко от стотинка за литър.

По-съществено увеличение ще има при цените на цигарите в резултат на повишението на акцизите. Кутия цигари ще поскъпне с 30-40 ст. От Европейската комисия подготвят промени в директивата за облагане на тютюневите изделия, стана ясно от думите на министъра на финансите. Ще бъдат предложени доста по-високи нива на минималните акцизи за тютюневите изделия за страните от ЕС. Затова от Министерство на финансите предлагат плавен календар за повишение на акцизите за цигарите в България до 2028 г.

Бюджетът за 2025 г. е подготвен на база действащото законодателство, каза министър Петкова. Наясно сме, че част от предлаганите мерки не гарантират устойчивост, а имат еднократен характер, допълни тя. Но обясни, че този подход е избран, защото в предварителните разговори с политическите партии в парламента повечето първоначално предложените мерки за повишаване на приходите и намаляване на разходите в бюджета не са били приети.

Приходите в проекта на бюджет за 2025 г. нарастват с 20 млрд. лв. От тях 15,7 млрд. лв. са повишаване на данъчно-осигурителните приходи. От тях 3,8 млрд. лв. ще бъдат събрани благодарение на ръста на икономиката. Естественият ръст на осигурителните приходи в резултат на повишаване на доходите ще доведе до събиране на допълнителни 3 млрд. лв. Предложените от министерството мерки целят повишаване на приходите с 8,7 млрд. лв.

От ведомството са се отказали от въвеждането на допълнителен данък върху печалбите на банките. След разговор с асоциацията на банките е уточнено, че догодина те ще платят два пъти повече данъци отколкото през тази година - в размер на 1,123 млрд. лв. В началото на 2025 г. те за първи път ще трябва да платят по-високия глобален данък печалба от 15%.

Работодатели искат замразяване на заплати

Предлагат 5% по-висока вноска

Предлагат 22% ДДС вместо да бъдат вдигани осигуровки

Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ

По-добре е ДДС да бъде увеличен на 22%, вместо да бъдат увеличени осигуровките, заяви Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). Заедно с бюджета за 2025 г. от Министерство на финансите са подготвили и прогноза до 2028 г. Предложението на министерството е социалните осигуровки да бъдат повишени с 3% от началото на 2026 г. и с още 2% от началото на 2027 г. Подкрепяме увеличение на осигуровките, но ако е за сметка на вноските, които правят работодателите, а не работниците, коментира главният икономист на КТ “Подкрепа” Атанас Кацарчев.

От АИКБ поискаха замразяване на заплатите в публичния сектор или намаляване на хората в администрацията с 20%. Сред другите предложения на АИКБ е след като ще бъдат вдигнати заплати на военни и полицаи те сами да плащат осигуровките си в съотношение 60 на 40, а пенсиите да бъдат увеличени от 1 юли 2025 г. само с нивото на инфлацията.

От БНБ изразиха категорична позиция против предложения проект на бюджет за 2025 г. и неговото приемане. Заложените разходи на бюджета предполагат значително нарастване на преразпределителната роля на държавата при планирани общи разходи в безпрецедентен размер от 46% от БВП, какъвто не е имало от 1998 г. досега, посочват от БНБ.

Големи предприятия спряха работа

В безпрецедентен протест над 2000 миньори се обявиха срещу новия „минен данък“

Работници защитават труда си

Работници от минно-добивните предприятия протестираха пред Министерски съвет докато вътре обсъждаха проекта на бюджета за 2025 г.

Големи предприятия от минно-добивната индустрия спряха работа, а над 2000 миньори се събраха в защита на работните си места на безпрецедентен протест пред сградата на Министерски съвет. Работниците се обявиха срещу предложения от Министерство на финансите нов “минен данък”.

Нашето искане е да не се въвежда нов допълнителен данък върху добива на подземни богатства, настояха от бранша. По същото време в сградата на правителството заседаваше Националният съвет за тристранно сътрудничество. Протестът беше организиран от Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ и Синдикална миньорска федерация на КТ “Подкрепа”. Пред Министерски съвет скандираха миньори от “Елаците-Мед”, “Асарел-Медет”, “Каолин” и други минни предприятия. Три от най-големите добивни компании спряха работа. Работници от “Каолин” стачкуваха пред Община Ветово в знак на солидарност със своите колеги.

“Протестираме, за да си запазим работните места. Този данък би застрашил нашите работни места и бъдещето на компанията, като цяло бъдещето на целия град”, заяви по време на протеста Богомил Георгиев от “Елаците-Мед”. “Против съм всичко това, което искат да се приеме, защото ще доведе до проблеми, цели семейства да останат без работа, не може да се решава така, без да се допитат до хората, до фирмите”, заяви Владимир Билев, който също се включи в протеста.

“Този данък е непосилен. В нашия бранш всичко е на светло и всички плащат осигуровки на реалните заплати, плащат концесионни такси, корпоративен данък, данък печалба и сега този допълнителен данък ще доведе до ликвидация на голяма част от предприятията от минно-добивния бранш и обезлюдяване на региони”, коментира Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ.

В целия бранш са заети около 19 хил. души. Притесненията на миньорите са, че ще останат без заплати, без работни места и новият данък ще доведе до сътресения в миннодобивната промишленост, която осигурява всяка година 5% от БВП. “Крайната цел е да покажем на управляващите, че няма да се съгласим с техните предложения и ще защитим труда си до край. Ако сега не ни чуят, след няколко дни, когато се гледа бюджетът в Народното събрание, целият бранш ще бъдем тук”, подчерта Валентин Вълчев.

“Поискахме среща с министъра на финансите. Имаше един месец тишина. През този месец ние писахме писма, звъняхме. Винаги сме търсили диалог с всяка една държавна институция, този път такъв липсваше. Нито Министерството на финансите, нито Министерският съвет се отнесе сериозно към нашите искания”, каза изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. д-р инж. Иван Митев. Той определи новия данък като безпрецедентна мярка в Европа и ЕС. “Въвеждането на четвърти данък и то в размер на 15% няма пазарна логика. Предложението е абсурдно”, допълни доц. Митев. Минната индустрия всяка година внася 800 млн. лв. в публичните финанси на държавата и формира 3,8 млрд. лв. разходи за свързани дейности - строителство, доставки на машини, закупуване на горива и т. н. Отделно за заплати добивните компании плащат над 750 млн. лв. всяка година, обясни още изпълнителният директор на БМГК.

На заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество представители на работодатели и на синдикатите също се обявиха против предложения “минен данък”. Не подкрепяме данъка върху добива на подземни богатства, настояваме той да отпадне и да бъде заменен с нещо друго, заяви Любослав Костов, главен икономист на КНСБ. Срещу въвеждане на данъка се обяви и Цветан Симеонов от БТПП. Сключени са договори за огромни инвестиции, а сега всички бизнес планове отиват в кошчето, заяви той.

“Новината за този допълнителен данък ни завари абсолютно неподготвени и ни постави в стресова ситуация, което принуди големите дружества да прекратят дейността си докато имаме яснота как продължаваме по-нататък”, заяви Драгомир Драганов, изпълнителен директор на “Елаците-Мед”. Тъй като последиците от една такава мярка са непредвидими по отношение на състоянието на този сектор от тежката индустрия, предлагаме да бъдат изтеглени предложенията за промени в Закона за подземните богатства и в спешен порядък да бъдат проведени консултации за намиране на приемливо за двете страни решение, както и за прецизиране на текстовете, които касаят контрола на НАП върху продуктите от нашата дейност, допълни той. Веднага слез заседанието на тристранния съвет представители на минно-добивните компании продължиха разговорите с министъра на финансите Людмила Петкова.