Покерът на Ким и Доналд от двете страни на Тихия океан

Страхът от КНДР ще донесе на САЩ прекрасни оръжейни сделки

На Изток се счита, че щом вече си стигнал до това да се пазариш, значи си останал жив в боя и си бил равностоен

За начините за водене на преговори в Далечния Изток е изписана много литература. Правилата се свеждат до това, че, първо - нищо не е това, което изглежда, блъфирането и камуфлажът присъстват по подразбиране; финалът винаги е много различен от това, което си очаквал в началото, и трето, докато ние на Запад имаме търпението преговорите да продължат едва до края на вечерята или най-много година - две, на Изток се готвят за няколко поколения политически покер.

С ракетното изпитание на връх националния празник на САЩ - 04 юли 2017 г., севернокорейският лидер Ким Чен Ун раздаде нови карти в Северокорейската партия покер, този път срещу новия си противник - президента Доналд Тръмп.

КНДР официално се чувстват във война със САЩ, тъй като те друго не познават. Звучащите военни маршове, записващите се „спонтанно“ три милиона доброволци в армията, излъчващият от Космоса севернокорейски спътник „Кванмьонсон” „Песни за пълководеца Ким Ир Сен“ по канал едно, докато вторият канал от същия спътник предава конкурентните песни „За пълководеца Ким Чен Ир“ - за тази държава това е нещо съвсем нормално.

Новото беше в изстреляната ракета. Изстреляна право нагоре, за да не прелита над Япония, ракетата според повечето публикации достигна 2 802 км. височина, прелетя 934 км. за 37 минути и падна в морето. Първоначално беше квалифицирана ката "ракета със среден радиус". После и от двете страни на Тихия океан, в КНДР и САЩ видяха, че в нея има пропаганден потенциал и започнаха да рязтягат обсега й. Първо от Пхенян я обявиха за „междуконтинентална“, а след това от Вашингтон видяха новото раздаване на картите и започнаха здраво вдигане на мизата. Някой, някъде изчисли, че по наклонена траектория, тази ракета вече ще има радиус на поражение до 5 500 км. С това достижение тя, макар и с мъка, влезе в клуба на "междуконтиненталните". Последваха нови преизчисления - 6 700 км., с което вече достигаше щата Аляска, а следователно територия на САЩ. После някой наду обсега до 7200 км., с което е достатъчно за ядрена ваканция в Хонолулу и огнено посещение в Централното командване на силите на САЩ в Тихия Океан.

Понесена от вятъра на пропагандата, ракетата финишира на 8 хил. км. обсег, но има пропаганден потенциал за повече. Както върви медийната война, скоро севернокорейската ракета ще може да обиколи и планетата.

Всички очакват новият дебют на новата ракета. Вече в показаната на парада (или PVC - макет) в Пхенян, нейна посестрима "КN-08" да долети 11 500 км. и да достигне САЩ, Европа и... всичко останало. След добре раздадените карти започнаха и блъфирането.

Президентът Донълд Тръмп, показа завидни умения в американската игра и отлично отработи ситуацията. Започнаха директни заплахи за "невиждан отпор", "огън и ярост" , "много, много сериозен отговор".

Ким Чен Ун не остана длъжен, заплаши всички подред, "предателите" от Южна Корея, "империалистите" от Япония и САЩ в конкретика базата на о. "Гуам", отдалечена на 3 356 км. , където са разположени около 6000 американски войници и шест стратегически бомбардировача В-1 В. На това заявление САЩ отговориха, че буквално от КНДР ще остане "димящ кратер".

Светът настръхна сериозно. Започнаха изявления от ЕС, Русия, Китай, Япония, Южна Корея и даже се стигна до обща резолюция на Съвета за сигурност на ООН, гласувана единодушно за нови още по-сурови санкции срещу режима в Пхенян. Изненадващо резолюцията беше подкрепена от Русия и Китай. Изглежда странно, но на практика не е така, защото тези страни също не искат ядрени ракети в ръцете на неуправляем съсед.

Нека все пак разгледаме картите на участниците и възможните варианти. Относно ракетната програма на КНДР. Съвсем очевидно "Хвасонг-14" не може да достигне тези невероятни радиуси на поражение, а и да достигне 5000 км. е много важно с какъв боен товар ще бъде, защото теглото на бойната глава и далечината на полета са обратно пропорционални. И ако с бойна глава от 1000 кг. ракетата достига 5 000 км. за 8000 км. това ще е възможно с боен товар от едва 400 кг., което означава, че е необходима и компактна ядрена бойна глава, в установка, която да не се саморазрушава от претоварването и да не изгаря в плътната атмосфера. Тук стигаме до ядрената програма на КНДР, което е вторият елемент от тяхната възпираща доктрина.

КНДР до момента имат 5 ядрени изпитания, всички са подземни и въпреки че Пхенян заявява за извършен и термоядрен опит, към момента те достигат до мощност от 30 кт. Разстоянието от създаване на стационарен ядрен заряд, взривен в тунел под земята до пълномащабно ядрено устройство, във вид на компактна ракетна бойна глава, която може да се държи безопасно в бойна готовност и да се използва по предназначение с минимално време за подготовка за пуск е огромно.

За САЩ този период от бомбата "Марк - III" от 1945 г. с тегло от 4700 кг. до "Марк-12" от 1965 г. с тегло от 500 кг. е била 20 години, без санкции, неограничен бюджет и с пълен набор от лаборатории и учени за тях. Дори в момента в пълна бойна готовност на ядрените средства, си позволяват да поддържат само САЩ, Русия, Франция и Великобритания (с уговорката ,че последните две нямат собствени ядрените ракети, а ползват американските "Трайдънт").

Всички останали в ядрения клуб, Китай, Индия, Пакистан, Израел нямат такава готовност. Защото е супер сложно да държиш безопасно снарядена мегатонна ядрена бойна глава (даже и по 9 бр.) с взривателите в ракета с минутна готовност за пуск в подземна шахта за изстрелване в продължение на 30 години или в подводен ракетоносен крайцер при 6 бала вълнение или под ледовете на полярните шапки. Това е истинско ядрено оръжие, останалото е на ниво "Млад конструктор".

Според Агенцията за военно разузнаване на САЩ , КНДР ще има технологическата възможност да има комплекс бомба-носител към 2030 г. Въпреки това изпитанията и в двете направления говорят, че КНДР има напредък и това трябва да бъде спряно.

В случая всички страни от Съвета за сигурност на ООН са против тези програми на КНДР. Това използва и президентът Тръмп. С този външнополитически ход той успя да консолидира в ООН Китай и Русия на базата на своя резолюция. В същото време във вътрешнополитически план вдигна рейтинга си до рекордните 43% и приказките за "импийчмънт" стихнаха, заедно и с темата за руския заговор срещу Америка. Съвсем близо е до реализиране и на друга една своя стратегия.

Заплахата от КНДР рязко ще засили страховете на съюзниците на САЩ в региона, а това означава една нова "много, много добра" сделка за американско оръжие в региона. Ще последва предложението за район на ПРО, нещо на което Япония и Южна Корея не биха могли да откажат. Всичко свързано с нови поръчки за ВПК.

Тогава какви са козовете на Ким Чен Ун?

На първо място с това противопоставяне режимът в Пхенян затвърждава властта си, стяга обществото, вкарва го във военен ритъм, където всяко недоволство е пресичано. Ким знае, че няма да бъде ударен, защото такива планове е имало още при Трумън, но тогава СССР и Китай застават зад дядо му.

Има и съвсем прагматична причина. В зоната на артилерията на КНДР, попадат региона на столицата Сеул с 24 млн. население, две американски военни бази "Андерсън" на ВВС и "Апра харбър" на ВМС.

КНДР има много усъвършенствани ракетни комплекси с малък и среден радиус, в които попадат и базите на САЩ в Япония, с обща численост 72 хил. войници, самолетоносачните групи на 7-ми американски флот и други военни обекти.

Превантивен ядрен удар по КНДР също едва ли е възможен без сериозен повод, защото тогава Северът ще атакува 25 броя ядрени електроцентрали в Южна Корея и близо 50 АЕЦ в Япония, а това ще е катастрофа и за САЩ, а за Русия и Китай още по-рано, което едва ли е допустимо.

На Изток се счита, че щом вече си стигнал до това да се пазариш, значи си останал жив в боя и си бил равностоен, а това значи, че те чака дълъг и щастлив живот... в преговори, за теб (Ким Ир Сен), синът (Ким Чен Ир) и внукът (Ким Чен Ун).