Политиката убива хората на духа

Погуби Алеко, Смирненски и Вапцаров, Иван Вазов оцеля

Щастливеца Алеко Константинов има нещастието да влезе в Демократическата партия

Политиката е гибелна за хората на духа. Мами светлите умове, употребява ги и изхвърля като омерзени жертви. В някои случаи дори ги убива!

Щастливеца Алеко Константинов има нещастието да влезе в Демократическата партия. През 1894 г. на власт е Народната, известна като партията на милионерите. Води ги Константин Стоилов, който заради скромния ръст носи удължен цилиндър. Да се извисява над електората.

На 11 септември са насрочени избори за Народно събрание. Демократите тикат Алеко в свищовската листа. Народняците изправят срещу него Атанас Данков. Това е прочутият Данко Харсъзина.

“До урните да бъдат допуснати само наши!”, нарежда Стоилов в обиколката си из страната. В нощта срещу вота народняците организират ударен отряд от власи и цигани. Вино и ракия палят бабаитлъка на шайката, призвана да осигури изборна победа.

Заранта в центъра започват да се стичат избиратели. “По едно време - хроникира Алеко - откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища, с кървави от всенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления.”

Харсъзина печели със смазващ резултат

и стяга бохча за парламента. Щастливеца също се прибира в София да облече Бай Ганю в депутатски одежди. “Изборите за VIII обикновено народно събрание неочаквано поставиха Алека рязко, лице с лице, с живия Бай Ганя. От тая лична борба на автора с хероя Алеко излезе надвит”, коментира Пенчо Славейков.

На 11 май 1897 г. Щастливеца е в един файтон със съпартиеца Михаил Такев. Народняшка засада причаква файтона край пазарджишкото село Радилово. Залп разкъсва нощната тишина. Екзекуторите твърдят, че мишената бил Такев. Прострелян е обаче Алеко Константинов.

Същата година Иван Вазов става министър на просвещението. “Като член на Стоиловия кабинет - спомня си поетът - аз се озовах, уви, във вълните на политическите страсти. След атаките на своите литературни противници, попаднах под много по-жестоките удари на политическите врази на кабинета. Всеки ден ми носеше нови ядове и тревоги.”

Посмъртна членска карта, издадена от СБП на Никола Вапцаров. 

Вазов го изтезават до 18 януари 1899 г., когато правителството подава оставка. “Простих се с поста си с убеждението, че не е трябвало да ставам министър”, слага точка на злополучния епизод той.

“Революцията изяжда децата си!”, проповядват комунистите и затриват най-будните от своята членска маса. Класически е случаят с Христо Смирненски. Пролетарският бард живее в Ючбунар. Кварталът на софийската беднотия, където

всеки трети е заразен от туберкулозния бацил

Той също го носи в гърдите си, докато през април 1923 г. получава първия кръвоизлив. Родителите му наемат къща в Горна баня с надеждата чистият въздух да изцери белите му дробове.

На 6 май го посещава Крум Кюлявков: “Заварих го бледен, подпрял се с едната си ръка и загледан през прозореца. По лицето му сякаш беше паднала някаква сянка. Като ме видя, той се обърна и сякаш по привичка леко трепна върху устата му познатата негова усмивка.”

“Ще се мре, Круме”, усмихва се певецът на гладните и онеправданите. И му дава ръкописа на знаменитата “Приказка за стълбата”.

Трябват пари за санаториум. Тома Измирлиев, по-големият брат на Смирненски, моли за помощ партийната кооперация “Освобождение”. Тя има солидни банкови сметки. “Пари няма!”, отсичат обаче марксистите.

В същото време купуват къща на Димитър Благоев на улица “Дебър” в столицата. Пред входа е паркиран файтон. Дар от “Освобождение”, което отказва подаяние на Христо Смирненски.

Поетът остава без храна и лекарства. Най-сетне е приет в един частен санаториум. На 18 юни към 6 и половина сутринта се повдига от възглавницата. “Искаш ли нещо, Христо?”, пита го майка му. “Молив и хартия”, отронва Смирненски.
“Даваме му молив и хартия. Мъчи се нещо да запише, мъчи се и току изпусна молива и ми падна на ръцете. И свърши. Свърши милото, измъчено чедо”, плаче покрусената майка.

Никола Вапцаров е другото престъпление на БКП

Вкара автора на “Мторни песни” в минно-подривната дейност на партията. Той е поет, никога не е хващал пистолет или бомба. Бил е въоръжен с едно кабърче!

През 1984 г. взех интервю от Младен Исаев, съкилийник на Вапцаров по време на процеса. Изнася от затвора тетрадка със стихове и тефтерче на разстреляния. Исаев разказа следното:

“През дългите затворнически нощи шепнешком разговаряхме с Никола и веднъж той ми каза, че в Дирекция на полицията се е опитал да сложи край на живота си. Този факт особено ме озадачи... След безкрайните мъчения в ръцете на поета случайно попаднало малко ръждиво кабърче. Забил го във вената на лявата си ръка. Кръвта потекла, а той мълвял: “Враг будет разбит - победа будет за нами...”