Труд
Автор:
Труд онлайн
Подкрепата за присъединяването на България към еврозоната се стабилизира и леко се покачва през юли, показа проучване на "Алфа Рисърч". 49.2% от анкетираните са заявили, че одобряват въвеждането на единната валута у нас. За сравнение през месец май те са били 46.5%, а през април - 45.2 на сто.
Противниците на еврото през юли са 45.8%, докато през май те са били 46.8%, а през април - 49 процента.
Бизнесът запазва устойчиво високи положителни нагласи (69% срещу 30%).
Обобщаващата оценка и на двете целеви групи е, че ако България приеме еврото от 1 януари 2026г., това ще е успех за страната ни в цялостната й евроинтеграция. 43% от широката общественост и 62% от представителите на бизнеса я споделят.
Основните притеснения сред българските граждани продължават да са съсредоточени върху краткосрочните ефекти, непосредствено след (а вече – и преди) въвеждането на еврото. Макар и някои от опасенията да са намалели през последния месец, оценката за последствията в близко бъдеще продължава да е със знак минус (47% негативни срещу 39% позитивни мнения). Що се отнася до дългосрочните ефекти, и граждани, и бизнес имат оптимистични очаквания, като особено силно те са изразени при предприемачите (65% : 22%).
Най-тревожната тенденция, която проучването регистрира, е значителният ръст на хората, които се опасяват от спекула и изкуствено завишаване на цените – 71%, което е значително по-висок дял от хората с негативно отношение към еврото. Т.е. безпокойството е обхванало широки социални групи.
По отношение на конкретните очаквани позитиви, преобладават прагматичните и рационални виждания – удобство при пътуване и разплащане в чужбина (59%), улеснена търговия с другите европейски държави, повишаване на финансовата сигурност и стабилност на страната, затвърждаване на европейската принадлежност и недопускане преминаването към друга сфера на влияние (всички между 25-30 на сто).
Макар двойното обозначаване на цените в лева и в евро да е въведено масово сравнително отскоро, мнозинството от българите вече са се сблъсквали с него. 90% са виждали двойните обозначения в магазините за хранителни стоки, 38-40 на сто в извлечения от банкови сметки и мобилни оператори, 36% - в магазини за облекло и обувки. Първите съприкосновения логично предизвикват противоречиви оценки, тъй като привикването към новата валута изисква време. В този смисъл е много важно, че двойното обозначение започва по-рано. Към момента, самооценките на хората се разделят на две почти равни части – 34% твърдят, че то ги улеснява, започват да свикват. 36% признават, че двойното обозначение по-скоро ги обърква – най-често съобщават, че се подвеждат по по-ниската цена, която е в евро.
Нагласи сред работодателите за повишаване на разходите за труд:
Сумарно над една четвърт от ръководния състав на компаниите са на мнение, че в близките месеци, или непосредствено след въвеждане на еврото ще им се наложи да увеличат заплащането на служителите си: 7% - още в следващите един-два месеца, а още 20% - веднага след въвеждане на еврото. Ако се сбъднат, тези предвиждания също ще се отразят върху цените и инфлацията.
Нагласи за повишаване на разходите за труд:
Сумарно над една четвърт от ръководния състав на компаниите са на мнение, че в близките месеци, или непосредствено след въвеждане на еврото ще им се наложи да увеличат заплащането на служителите си: 7% - още в следващите един-два месеца, а още 20% - веднага след въвеждане на еврото. Ако се сбъднат, тези предвиждания също ще се отразят върху цените и инфлацията.
Готовност на институциите
Оценките на бизнеса за способностите на българските държавни и частни институции да се справят с подготовката за въвеждане на еврото е позитивно изключение от перманентната криза на институционално доверие в България:
* БНБ продължава да бъде институцията с най-високо доверие сред бизнеса и получава признание за лидиране в този процес. 91% са уверени, че тя ще се справи успешно.
* 88-те на сто позитивни мнения за търговските банки са много важна предпоставка за безпроблемен преход, предвид тясното взаимодействие на бизнеса с тях.
* Висок кредит на доверие се регистрира и по отношение на Министерство на финансите (70% са уверени, че то ще се справи, 22% се съмняват) и НАП (66% срещу 22%).
* Мнението за готовността на общините е по-поляризирано (43% : 37%) и отразява оценката за капацитета и експертизата в различните по големина общини.
* Единствените две институции с негативни оценки от страна на бизнеса са КЗК (30% вярват в способността им да се справят, 54% - не) и КЗП (34% : 56%). Имайки предвид увеличените правомощия и задължения на КЗК и КЗП, тези оценки са сериозен сигнал към тях.
Яснота на процеса
През юли проучването включва индикатор и за полезността на придобитата информация. 23.6% от гражданите и 45% от бизнеса твърдят, че вече са доста по-наясно с процеса по въвеждане на еврото, 41.8% от първата група и 33% от втората – „в известна степен са по-наясно“. Между 21 и 29 на сто от анкетираните признават, че все още не могат да се ориентират добре.
Паспорт на изследването
През периода 8-22 юли агенция "Алфа Рисърч" проведе третото по ред проучване в рамките на цялостния мониторинг на обществените нагласи във връзка с присъединяването на страната ни към еврозоната. Възложител е Министерство на финансите. Анкетирани по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю с таблети са 1200 граждани над 16г. възраст. Отделно са анкетирани 500 собственици или представители на управленско ниво на бизнеса, отговорни за вземането на решения за развитието на компанията.
