Проф. Август Иванов, директор на Института по роботика на БАН, пред „Труд news“: Изкуственият интелект няма да остави хората безработни

Не трябва да се плашим от нещо, което ще ни даде повече възможности

Геният е човекът, защото той дава идеите

Ще ни оставят ли роботите без работа? Ще ни унищожи ли цели професии и съсловия изкуственият интелект? Това са въпросите, които си задават милиони хора по света. Страхът е примесен с надеждата новите технологии да ни направят по-свободни, а и по-здрави. Дали е така, разговаряме с проф. Август Иванов.

- Проф. Иванов, ще заместят ли след години роботите изцяло дейността на хората?
- Силно се съмнявам. Винаги човекът е на първо място въпреки разработките и то на много високо ниво, на изкуствен интелект, който се внедрява навсякъде. Вероятно в много далечно бъдеще ще имаме някакво заместване, но то пак ще бъде в полза на хората. Аз повече от 40 години работя в Института по техническа кибернетика и роботика и впоследствие в други структури, които са му приемници. И винаги се е залагало на роботиката и се е работило много интензивно в тази посока. Това в последно време не е бум, това е едно непрекъснато развитие, както при индустриалните роботи и манипулатори, така и в медицината. Само като си помислите преди няколко десетилетия колко революционна беше смяната на клапа на сърце или донорство на органи, а сега това се прави навсякъде. Толкова е напреднала медицината чрез науката и роботиката. Така е и в хранително-вкусовата промишленост, в цялата индустрия. Непрекъснато се стремим да облекчим тежката и непривлекателна работа за хората, която да бъде заменена от машини. Тяхното предимство е, че те работят 24 часа 7 дни в седмицата, не им е необходимо осветление и т. н. Стремежът вече е хората да имат само контролни функции.

- А възможно ли е изкуственият интелект да излезе извън контрола на човека?
- Хипотетично всичко е възможно. Но първият е най-важен закон на роботиката е да не се нанасят вреди на човека. Не можем да кажем, че имаме 100% сигурност, но в крайна сметка не бива да се плашим от нещо, което ще ни даде много повече възможности. Винаги ще можем да упражним някакъв контрол. По света е имало и ще има злонамерени хора, които ще искат да упражняват властта си, използвайки откритията, но почти винаги сме се справяли с тези проблеми. Както виждате в целия свят се работи и това не е революционно навлизане, а систематични разработки. Усвоява се близкият Космос, има амбиции и за покоряването на по-далечни дестинации. Това е човешкото - стремежът към новото, към предизвикателството. Де факто геният е човекът, той им дава идеите. Ясно е, че реализацията и прецизността са много важни, но идеята е най-важната. Разбира се, нещо, което се създава, то се прави с мисълта, че не трябва да вреди на хората. Вероятно ще има някакви злоупотреби, но точно затова се работи за високо ниво на допустимост на разработките и контрола над тях. Така че не смятам, че не трябва да имаме доверие в такива разработки. И колкото по-бързо навлизат в битието ни, толкова повече облекчават живота на всеки от нас.

- Ще има ли сфера, в която изкуственият интелект няма да може да замести човека?
- Мисля, че не. Той винаги ще е там, където има интерес и мотиви да бъде облекчен трудът на хората. Човек винаги трябва да мечтае. Едно време много четях фантастика. Мечтите на хората се осъществяват по-бавно или по-бързо. Хубавото е в съвремието ни е, че това става по-бързо. Така че, изкуственият интелект няма да ни остави нас - хората, без работа. Точно обратното, ще ни насърчава да се образоваме все повече и повече.

- Какъв е икономическият ефект от разработките във вашия институт?
- Ние имаме 6 секции и 3 големи лаборатории и всички те работят в някакви клонове на роботиката, но в различни направления. Работи се по различни проекти. Имаме комплекс от разработки, например в секция „Сензорика“, чиито принос се изразява в десетки милиони. Ние сме партньори и бенефициенти в 3 центъра за компетентност. Те се водят проекти с национално финансиране, но всъщност са финансирани 50% от Европейския съюз. В единия център работим с колегите от Медицинския университет в Плевен и Медицинския университет във Варна, а ние сме инженерната част. Там наистина се работи сериозно в областта на медицината. Предполагам, че сте чували на какво ниво е стигнала щадящата роботизирана хирургия в Плевен, за уменията на акад. Горчев, чл. кор. проф. Томов. В нашия институт имаме тренажори, с които помагаме на бъдещите хирурзи да постигнат по-бързо високо ниво на умения в гръдната и коремната хирургия. Лекарите правят тренировки, докато достигнат до най-бързия и най-качествения резултат. Друг център за компетентност е за квантова комуникация. Работим заедно с колегите от Института по ядрена енергетика и от института по металознание от БАН, а партньори са ни Висшето военно-морско училище, Техническият университет в Габрово и висшето военно училище във Велико Търново. Така че сме много сериозен екип, който се занимава с разработки, свързани с критичната структура. Третият център за компетентност развива всякакви иновации в индустрията. Той има най-много договори с фирми и предприятия, които има необходимостта от такава помощ. Колегите ни активно работят в разпознаване на образи, писане на софтуер, който да помага и да усъвършенства дейността на антропоморфни роботи и много други приложения. Такива имаме дори вкъщи, те помагат на домакините да имат малко повече време за себе си и да успяват по-бързо да вършат домашната работа.

- Кои все пак са минусите на все по-роботизираното ни съвремие?
- Естествено, виждам негативния елемент в цялата работа, помнейки ние какво детство имахме и сравнявайки го със съвременното детство. Хубаво е, че децата сега нямат страх от комуникациите, от устройствата, с които работят, но негативното е обездвижването им. Едно дете трябва да израства с игрите, с движението и това не е само при хората, но и при животните. А сега от доста ранна възраст започват да използват тези съвременни средства за комуникация и честно казано - това ме тревожи. Тук трябва да се мисли повече и да се отделя внимание.

- Изкуственият интелект се създава за доброто на хората, но и хубавата идея за ядрена енергетика се превърна в създаването на атомна бомба.
- За съжаление, е така. Аз като човек технократ и мразещ насилието, също не харесвам това, което се случва сега в света. Мислех, че такива неща вече са зад гърба ни, но се оказа, че не са. Противодействието на това е здравият разум. Човек не трябва да се отказва никога, като не може да влезе през парадния вход, ще намери друг начин. Винаги трябва да се опитват хората да постигат благородни цели, които са за доброто на човечеството, за неговото развитие, а не за неговото осъществяване или задоволяване на лични амбиции.

- Сбъднахте ли вече мечтата си и как виждате мисията си на учен?
- Не мога да кажа, че съм сбъднал мечтата си, но вероятна съм имал късмета да тръгна по този път, за да работя тази работа. Моето развитие като учен не е бурно, а постепенно. Лично аз съм удовлетворен от това, което съм успял да постигна и най-вече съм благодарен на колегите и екипа, с който работя. Винаги съм мислел, че с каквото и да се занимава човек, то трябва да му е на сърце, да му харесва, да го обича, да вкарва цялата си жар в него.

- Вписан сте в Златната книга на българските откриватели. Колко изобретения имате?
- Благодарен съм на Патентното ведомство за признанието. А колкото до изобретенията, от година и половина съм спрял да ги броя, вероятно са към 40 и имам още 10-15 заявки. Колегите ми имат много повече - акад. Руменин, проф. Лозанова, това не е някаква цел да се трупат, важното е да са в полза на това, което правим.

- Работите в една от най-интересните съвременни сфери, много ли са младите хора, напиращи да постъпят във вашия институт?
- През последните години се прави едно обновяване. С колегите, с които тръгнахме преди години, вече навлизаме в края на кариерата си и бързаме да предадем знанията, уменията си, идеи на по-младите. Един учен се изгражда дълго време, може би 15 г., защото науката иска натрупване на качества. Показателно е, че преди години имахме по 4-5 докторанта, сега вече са над 15. Интересът на тези, които идват да се обучават при нас, е все по-голям. Това е едно различно бутиково обучение. Докато е студент, човек се учи да бъде самостоятелен, да може да разсъждава, да си поставя задачи. Разбира се, не всяко изследване стига до успешен край, но и негативните резултати понякога пораждат доста добри ефекти. Най-малкото се учим как да грешим и как да превъзмогваме грешките си. И това, че в института почти нямаме свободни бройки, е показателен за това, че на младите им е интересно. Много от тези, които са завършили образованието си в западни университети, също идват при нас и това ме радва.

- Учените в България не са ли малко подценени?
- Във всички случаи. Тука преди години имаха работници, правеха ремонт, които ни питаха - какво работите вие тука, цял ден седите на бюрото и четете. Не успях да ги убедя, че на един учен не му е необходимо работно време, той може да работи в трамвая, и докато си почива вкъщи и понякога нещата се решават в необикновени ситуации, не е необходимо да си на работното си място. Това го е казал преди много години акад. Руменин. Разбира се, лабораторията, където се правят експериментите, никой не може да я замени. Но идеите и анализите могат да се правят навсякъде.

- Какви са последните иновации на вашия институт?
- В нашата секция по сензорика непрекъснато се работи в областта на микроелектрониката и на сензорите за магнитно поле, които са с многофункционално предназначение. Ние сме в период на приключване на първия етап на определени разработки и започване на следващия. През последната една година привлякохме доста хора за нови разработки, например роботизираните системи в енергетиката, комуникационни системи, области, в които имаме специалисти и можем да се развиваме.

- Българските разработки използват ли се по света?
- В България се използват, въпреки че се къса малко връзката между БАН и предприятията. Но сега върви процес на регистрация на фирми, над 3000 ще бъдат одобрени, които да получат ваучери, чрез които да имат достъп до учените, до лабораториите им, за да решат конкретни свои проблеми. Така че се надявам все повече учените да могат да допринасят за развитието на бизнеса и на икономиката като цяло. Що се отнася до света, не мога да ви кажа колко общо от нашите учени са в световния топ 2, но не са малко. Но един патент в България работи на наша територия. Знам, че големите фирми по света имат отдели, които следят всякакви новости в патентните ведомства, конференциите и научните списания и правят свои производства. Ако тези продукти пристигнат у нас и са наш патент, можем да ги санкционираме, но ако си ги правят на друго място, ние не можем да повлияем, няма как да си търсим правата.

- За какво още мечтаете в областта на роботиката?
- Аз се радвам на всяка една нова лаборатория. Малко ежедневието ме е потопило и не са чак толкова големи и далечни хоризонтите. Да не забравяме, че вече съм в края на кариерата си. Естествено, искам да продължавам да работя в тази област, доколкото ми дават силите и възможностите. Напоследък много ме вълнуват постиженията в медицината, вече един хирург може да ви оперира от хиляди километри. Това е много вдъхновяващо. Стремим се и да издигнем нивото на сигурността на комуникациите, което ще стане задължително в целия Европейски съюз.

Нашият гост
Проф. Август Иванов е директор на Института по роботика на БАН. Той има над 40 г. стаж, работи в областта на роботиката, сензориката, изкуствения интелект, нано- и микротехнологиите. Вписан е в Златната книга на българските откриватели и изобретатели. Той е единственият учен, удостоен с най-високото отличие, което Патентното ведомство присъжда за 2024 г. Част е от колективи, разработили за пръв път нова генерация сензори за магнитно поле, които нямат аналог в контролно измервателната техника са с приложение в роботиката, системите с изкуствен интелект, автоматика, сензориката, медицината, метеорологията, автоматизацията на процеси, контратерористичната дейност и др.