Проф. Антоанета Христова, политически психолог, пред „Труд news“: Превърнахме се в олигархия, големият въпрос е дали можем да върнем демокрацията

Управляващи, които не са си свършили работата, трябва да бъдат сменени. Толкова е просто!

Влязохме в ЕС с радост и пълен консенсус без да знаем последствията от това

Ще се обединят ли двете ДПС-та след оставката на Джевдет Чакъров? Става ли Делян Пеевски заплаха за ГЕРБ? С тези и други въпроси се обърнахме към политическия психолог проф. Антоанета Христова. Според нея ДПС-Ново начало има реален шанс да стане първа политическа сила, ако голямата част от българското общество продължава да отказва да гласува и да вземе в ръцете си своя живот. Тя е категорична, че от влизането ни в ЕС до днес изтече много вода и много голямо недоверие се натрупа и във вътрешен, и във външен план.

- В интервю за „Труд News“ преди време вие предрекохте, че ДПС "Ново начало" и ДПС-ДПС, както са се разделили, така може и да се обединят. На път ли е това да стане с оставката на Джевдет Чакъров, професор Христова?
- Тезата ми преди година, че ще се обединят, се основаваше на факта, че решенията в ДПС-ДПС се взимат от Ахмед Доган. Предвиждах, че той ще има много сериозни затруднения – първо, с политическото си представителство в битката с Делян Пеевски. На второ място – с хора, които имат зависимости и които ще бъдат привлечени към другата страна. Така, усещайки все повече отслабването на влиянието си, ще потърси тактиката на обединяване. И в един момент съвсем рационално той ще подаде ръка на Делян Пеевски – тайно, с посредник, но ще предизвика подаване на ръка. И от Пеевски ще зависи дали ще я приеме.

- Това ли се получи сега с оставката на Чакъров?
- Не стана това, все още не е станало и не знам дали ще стане. Виждаме категоричността на другите членове на ДПС-ДПС, че постъпката на Чакъров е индивидуален акт и е в резултат на негови зависимости. Тече процес. Дали ще се стигне до подаване на ръка така, че да се обединят – отговорът ми е: по-скоро не. Моята оценка към днешна дата е, че в резултат на последните груби действия от страна на Пеевски, все повече се къса възможността за такова обединение. За да направиш обединение, трябва да оставиш поле за достойнство на другата страна. А Пеевски не им оставя. Той разчита на два типа хора – едните свързани със зависимости и много лесно прихванати от службите, и от другата страна – богати хора, които се прилепват към него, защото виждат възможност да ги изтегли във властта.

- Заплаха ли става Пеевски за ГЕРБ, както слушаме от известно време насам? Че техни кметове и общински съветници могат да отидат при Пеевски, както направиха кметове от ДПС-ДПС?
- Определено. Но все още "Ново начало" има нужда от ГЕРБ, все още не е първа политическа сила. На второ място – "Ново начало" има – то не е тайна – кметове, а се говори и за депутати от ГЕРБ, общински съветници. "Ново начало" се опитва да се разпространи като мрежа из цялата страна, особено в определени региони – като Кърджали и Хасково, например. Така че процесът е в ход – първо да се отслаби ГЕРБ, след това, в зависимост от ситуацията при бъдещи избори, би могло ГЕРБ да бъде сериозно разтресен.

- А има ли шанс ДПС "Ново начало" да стане някога първа политическа сила?
- Да, реално има и този шанс. Той се определя не от друго, а от отказа на голяма част от българското общество да вземе в ръцете си своя живот и да гласува.

- Вашият коментар за прословутия референдум на Радев за еврото? От 9 май вечерта тази тема е най-обсъжданата – защо в 12 без 5, какво цели, наистина ли е загрижен за бедните и онеправданите, или си е просто чист популизъм?
- Искам много ясно да разгранича тези въпроси. Единият въпрос е каква е целта на президента Румен Радев. Там мотивите, според мен, са смесени. Те са свързани и с позиция по темата по същество, и с политическа позиция срещу тази политическа класа, която ни управлява.

- Срещу тези, които поискаха конвергентния доклад, по неговите думи...
- Точно така, това е първият пласт. Вторият обаче е: правилно ли е действието, с подвъпрос – дали е правилно във времето. Политическият мотив предполага избор на правилен момент, в който притесненията по темата да са достигнали максимално ниво. Доскоро темата за еврото въобще не беше в съзнанието на хората, за да бъде използвана за поставянето на политическа тема на масата. Но като имаме предвид, че през последните месеци много голям процент от българите оформиха изразени негативни нагласи спрямо влизането в еврозоната от 1 януари догодина, можем да кажем, че моментът е точно определен за политическо послание. Ако гледаме дали е трябвало по-рано да повдигне тази тема...

- Ами разбира се, той е президент вече осем години и половина, можеше...
- Хайде да не са преди осем, но да кажем – преди две години. Можеше и през февруари тази година, когато бе подаден конвергентният доклад. Защо не го постави, когато влязохме в чакалнята на еврозоната? От тази гледна точка – закъсня. Но от гледна точка на избор на момент за излъчване на политическо послание – моментът е подходящ. От съдържателна гледна точка, извън въпроса за времето, позицията за необходимостта от референдум е напълно правилна. А тя е правилна, защото това е средство за активиране на негласуващите и е опит за възстановяване на някои елементи на демократичния процес.

- Но каква е гаранцията, че на референдума ще гласуват много повече от тези 30 и няколко процента, които гласуваха на последните 7 избори?
- Това е хипотеза. Но ако видим кой е готов да защити джоба си на базата на несигурност, на недоверие... Налице са много неща, които са се натрупали в съзнанието на този, който не гласува. Той не вярва на никого. Не вярва на ЕС – той е европеец, но не се чувства в центъра на вниманието и грижата от страна на ЕС. Той е човек, на когото субективното му усещане е за растеж на цените, без да е дошло още еврото. Той е човек, който слуша, че всички говорят за някакъв си контрол, но не е видял да функционират контролни механизми в тази държава. Естествено е, че когато доверието към ЕС се намира в криза, всичко, което е символ на управлението му, ще бъде неодобрявано. И в случая това е начинът да се формира негативното отношение към еврото, т.е. – не ви вярвам, не вярвам на тези, които ме управляват, не вярвам на това, което се опитвате да ми прокарате. За да накараш тези отдръпнали се от политиката хора да действат, трябва да им намериш мотив, с който да защитиш най-големите им страхове, да станеш изразител на тези страхове и на тяхното недоверие. От гледна точка на политическа психологическа мотивировка Радев прави в момента точните неща за своето политическо послание, тъй като критичната оценка на управляващите е много голяма.

- Както е голяма, така ги докарват на власт...
- Тези, които не отиват да гласуват, ни докараха до това състояние. Те са си виновни. Тяхното отвращение и негативната им логика – „не ми харесват, няма да гласувам“… За подобно мислене са виновни липсата на познаване на демократичния процес, липсата на разбиране, че демокрацията е идеал и че тя никога не се достига. За това, че трябва постоянна борба за защитата ѝ. В крайна сметка естественото развитие на разбиването на демократичността в страната доведе до това, което наричаме олигархично управление.

- Това е свързано, прощавайте за тъпото клише, с бъдещите ви творчески планове...
- Ние започнахме един огромен европейски проект, защото е очевидно, че цяла Европа страда от процеси, които са свързани с навлизането на мигрантите, с цените, с престъпността, с недоволството на хората от това, че институциите не се справят. Това са типично западноевропейски проблеми. Ние искаме да видим как работи демократичният процес – дали имаме заплаха за него. Ще има много интересни данни. България носи най-голямата задача в този проект – да създадем нов модел за изследване на демократичния процес в рамките на идентичността, т.е. – ще търсим отговори на въпроси: кой съм аз, принадлежа ли към демократичната общност, към какво се стремя, изобщо как се развива идентичността на моето „аз“ в контекста на Европа. Работим с много реномирани университети, които са най-силните центрове за изследване на тези проблеми.

- Какво очаквате да се случи на митинга на „Възраждане“ срещу еврото вдругиден? Пак погроми, заливания с бои...
- На мен това не ми е индикатор. Винаги може да има ексцесии от провокатори, винаги може да се появят хора с крайни настроения. Обществото ни в момента е болно от агресия. Очаквам да ги има, но това няма да е индикация за нещо неочаквано. За мен е любопитно колко хора ще излязат, дали тези, които не одобряват влизането ни в еврозоната от 1 януари 2026 година – а те вече са много проценти – ще намерят сили да излязат въпреки всякакви политически бариери.

- Добре де, през 2005 година 231 депутати гласуваха за влизането ни в Европейския съюз – това значи и приемане на общоевропейската валута... Защо тогава не е имало референдум, а чак сега, след 20 години?
- Тогава ние влязохме в ЕС и никой не е обсъждал пред обществото последствията от това. Влязохме в ЕС с радост, щастие и пълен консенсус. Това бе волята на народа и депутатите тогава изразиха тази воля. Но това кога ще приемеш еврото, какво се случва в твоята държава и на кого имаш доверие, са съвсем различни неща, които могат да те демотивират, те могат абсолютно да те отхвърлят от идеята за ЕС. От 2005 до 2025 година изтече много вода и много голямо недоверие се натрупа и във вътрешен, и във външен план. Затова това, което се случва в момента, е напълно естествено. Ние се намираме в края на управлението на една система – и в Европа, и у нас – която беше обявена първоначално за либерална, а сега е олигархична. Това е естествен процес – да се премине от краен либерализъм към олигархия. Това е най-естественият път на развитие, след което трябва да има някакви сътресения и да има избори, които да обърнат нещата към по-консервативна форма на управление. Големият въпрос е дали можем да възстановим демокрацията.

- И отговорът е...
- Можем да я възстановим, можем да я запазим на нивото, на което е, и можем да я загубим съвсем. Това е в ръцете на тези хора, които на 31 май може би ще излязат. Това ще ми бъде оценката за това на кой етап сме. Човек трябва да е достатъчно активен, за да заеме позиция и да си вземе живота в ръце, и да отговаря както за успехите, така и за грешките си. Ако заложиш грешно, то приеми, че опитът и грешката те учат. Тази година ще сгрешиш, следващата – не. Но, ей Богу, ние грешим всяка година...

- Очаквате ли някакви сътресения в управляващото мнозинство или то ще се засили?
- Убедена съм, че играчите, които участват в самото управление, ще се крепят и не искат да се пуснат за нищо на света. Защото ако се пуснат, могат да изпуснат властта. Затова според мен те са се хванали и ще стискат. Не се вижда вътрешна мотивация засега за избори. Веднага обаче казвам „но“... Не знам кога Борисов може да реши, че "Новото начало" доближава реално ГЕРБ. Защото социологията няма да му даде данни в момента. Реални данни ще има само тогава, когато голям брой хора излязат и гласуват наистина, т.е. – когато вече има тази гражданска енергия, за която говорих. В момента се отразява може би само административната подкрепа за участниците в политическия ни живот и Борисов няма да получи реалната представа от социологията.

- Но той винаги се хвали, че си има собствена социология, не тази на агенциите...
- Браво на него! Реалната социология не може да хване такива процеси. И затова моето мнение е, че неговата си социология може да му даде индикация и да му създаде страхове. И тези страхове за бъдещето му могат да го накарат да действа. Кога и в кой момент – ще зависи от неговата социология... Но ще зависи и от това колко човека ще излязат на 31 май.

Нашият гост

Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, ръководител на департамент “Психология” на Институт за изследване на населението и човека към БАН.