Доц. Стоянка Черкезова, демограф, Институт за изследване на населението и човека при БАН, пред „Труд news”: До 5 години ще усетим удара от остаряването на населението

Ще се натоварят, осигурителната, социалната и здравната системи

Все по-малко ще са жените, които ще могат да раждат

По последни данни на Националния статистически институт (НСИ) населението на България в края на 2024-а година е 6 милиона и 430 000 души. За една година то е намаляло с 8100 човека.  Най-голям е броят на хората между 45-49 години. По последни данни, изнесени от БАН, населението ни е остаряло и продължава да старее. Какви процеси предполага това и накъде трябва да се целят политиките, попитахме доц. Стоянка Черкезова от БАН.

- Доцент Черкезова, демографите регистрирате остаряване на населението на България. Какво ще рече това?
- Първо да направя важното уточнение, че много хора бъркат биологично остаряване с остаряване на населението. А остаряването на населението е увеличаването на възрастните хора и намаляването на тези в по-млада възраст. Делът на възрастните расте, а този на младите намалява. От една страна това е достижение на цивилизационното развитие, защото до голяма степен се дължи на удължаване живота на хората. От друга страна се дължи на това, че хората преминават от по-голяма раждаемост към по-свита и в едно семейство обикновено се раждат по-малко деца. Това пък води до там, че младите хора стават все по-малко, а заради удължаването на живота и възрастните стават все повече.

- Остаряването на населението носи ли някакви ползи?
- То води до много различни социално икономически последици и може да се окаже важна детерминанта за това как ще живеем и какво ще е качеството ни на живот. Когато е в ранен етап остаряването на населението може да доведе до демографски дивиденти за икономиките и общества.

-Може ли да разкажете как се случва това?
-Остаряването първоначално се случва като се увеличават хората в трудоспособна възраст преди да преминат във високите възрасти и да станат най-много там. В този етап наблюдаваме демографски дивидент, който допринася за повече предлагане на труд и по-голям обем на работната сила, тоест имаме най-много хора, които работят, произвеждат стоки и услуги, генерират доходи и издържат неактивните лица. Това означава, че повече хора издържат по-малко.

- Как се развиват тези процеси у нас през годините?
- В етапа на остаряването на населението, в който България е влязла през 1995 г. хората на 65 и повече години стават 15% в страната. В този етап вече броят на хората във висока възраст е толкова голям, че това натоварва осигурителните, здравните и социалните системи, защото хората във висока възраст имат повече потребности от такива услуги. Също така има по-малко работна сила, която да работи в икономиката и да създава доходи. Като цяло предизвикателството на остаряването на населението е как да запазим благосъстоянието на обществото, без да отстъпваме крачка назад.

- Какви са последиците?
- Остаряването става все по-интензивно, защото броят на жените, които влизат във фертилна възраст е по-малък от тези, които излизат от нея. Така по-малко жени могат да раждат деца. А с намаляването на раждаемостта следва и намаляване на броя на населението. Има спад и на работната сила, от което се забавя и икономическият растеж. Стига се до необходимост от дофинансиране на пенсионна система от държавния бюджет. Здравната и социалната системи също са с увеличен обем, защото трябва да обслужват необходимостите на възрастните и най-старите. Трябва да има преразпределение на поколенията, но в тези процеси, когато е застрашено благосъстоянието, обикновено страдат най-уязвимите групи в едно население.

В България такива са не са само възрастните хора, при които бедността е по-широко разпространена, а също уязвимите етнически общности, както и хората с увреждания.

- Какво показват числата?
- Нашият анализ показва, че населението в България продължава да остарява. Това нас демографите не ни изненадва. Показателят, който съм използвала от Евростат е медианната възраст (бел. ред. това е възрастта, която разделя населението на дадена страна на 2-числено равни групи – на групата на по-младите и съответно на по-старите от тази възраст хора). През 1960 г. по този показател България е сред страните в Европа със сравнително младо население, като медианната възраст е 30,3 години. А страната с най-остаряло население по този показател е била Швеция, с 36 години. През 2017 г. сме били вече сред първите страни след Германия, Италия, Португалия и Лихтенщайн по стойност на медианната възраст, като тя е била 43,9 години. През 2024 г. - последната година, за която имаме данни, медианната възраст у нас вече е 47,1 години и ни води единствено Италия. В тази ситуация мога да кажа, че ако възрастовата структура на населението се беше запазила през 2024 г. като тази през 2017 г., то през 2024 г. щяха да работят в икономиката ни 157 хиляди души повече, отколкото са работили. Това означава, че сме щели да имаме около 250 милиона повече изработени човекочасове, а това се равнява на доход от порядъка на 4,48 милиарда лева или 2,2 % от БВП. В този смисъл в резултат на остаряването на населението между 2017 г. и 2024 г. ние сме загубили 4,48 милиарда лева доходи, които можехме да генерираме. Изследвания на мои колеги показват, че остаряването на населението забавя растежа всяка година от 2010 г. насам с 0,9 процентни пункта, което никак не е малко.

- Какви трябва да са политиките, за да се адаптират в тази ситуация?
- На  първо място трябва да са насочени към работната сила и въздействието върху нея, както и върху пазара на труда. Конкретно в тази област още от 2000-та година има пенсионна реформа, в която бяха променени параметрите на изискуемите стаж и възраст за придобиване на право на пенсия. Възрастта за пенсиониране след всяка следваща година се увеличава, обаче това, което всъщност не е ясно е, че и там се достига до лимит. Действително политиките са успели до голяма степен, защото имаме силно увеличение на коефициента на заетост при възрастовата група между 55 и 64 години, който през 2000 г. е бил 21%, а през 2024 г. е 70%. Това е огромно увеличение и е много по-голямо от повишението на коефициента на заетост на хората между 25-54 години. Това, което показват данните е, че коефициентът на икономическа активност се е увеличил в с приблизително толкова процентни пункта колкото коефициентът на заетост. В този смисъл пенсионната реформа в този период от 24 години не е допринесла за увеличаване на безработицата при възрастните хора, въпреки че имаше и такива периоди, но общо можем да кажем, че има успех на политиките. Но те вече имат лимити, защото очакваната продължителност на живота в добро здраве в България през 2024 г. е била 64,5 години при мъжете и 68,9 години при жените. Тоест, ние не можем до безкрайност да си позволим да увеличаваме възрастта за пенсиониране и е необходимо да потърсим някакъв потенциал при други групи, при които може да се търси увеличаване на заетостта – това са младите хора, ромите и в по-малка степен при жените. И към тях трябва да бъдат фокусирани политиките за увеличаване на заетостта.

- Какви са данните за заетостта по групи?
- Демографите използваме коефициенти за демографско натоварване, които представляват съотношения между големи групи от населението. Можем да отбележим, че ако през 1960г. на всеки 100 души между 15 и 64 години, са се падали по 11 на 65 и повече години, то през 1990 година вече се падат 19 души на 65 и повече години. През 2024 г. са вече два пъти повече – 38 души. Очаква се към 2050г. това съотношение да достигне 53 извън трудоспособна възраст на всеки 100 работещи между 15-64 години. Тези 53-ма вече не могат да допринасят за икономиката и това може да доведе до голямо напрежение, свързано с начина, по който формираме доходите си – една по-малка група ще трябва да издържа една голяма група неактивни на пазара на труда, което застрашава нашето благосъстояние. Това е основната задача политиките от гледна точка на това колко интензивно се развиват процесите.
Моите изследвания показват, че ще имаме много високо интензивно остаряване, което ще се наблюдава от 2030-35 година като начална точка и 2058г. като крайна точка. Това означава, че до 2030-35 година, най-късно, трябва да сме се подготвили за този период, в който се очаква най-интензивно остаряване на населението, защото тогава на преден план ще излязат още по-ясно предизвикателствата, с които и сега се сблъскваме.

- Това е само след 5-10 години, искате да кажете, че тогава ще усетим удара от остаряването на населението?
- Да, никак не е далече този период. Политиките вече работят в тази посока, но трябват по-интензивни усилия, които да бъдат насочени не само към хората между 55-64 години, а и към младите 15-24 години, както и към ромите, при които, по данни на мои колеги, има безработица 70%. Там има потенциал тези хора да бъдат ползвани като трудови ресурси в икономиката. Другата възможност, към която можем да се съсредоточим, е и повишаване на производителността на труда. Там има две направления за разсъждение –  остаряването на населението се случва в една много специфична среда, която наблюдаваме в икономиката и се свързва с все повече дигитализация и автоматизация. Това означава, че в някакъв следващ период можем да очакваме, че някои професии ще отпаднат и ще бъдат заменени с машини. Например касиерите в банките отстъпват място на банкоматите, както и касиерите в супермаркетите, където вече има каси на самообслужване. Това е процесът на автоматизация - когато човешки труд, включително и интелектуален, се заменя от машини.

Част от тези професии ще останат свободни на пазара на труда и служителите ще трябва да се преквалифицират. Но такива периоди обикновено водят до структурна безработица и е нужна преквалификация на работната сила. Другото разсъждение е, че ще се появят нови професии. Някои ще спечелят от тази автоматизация и дигитализация, които ще помогнат в медицината и други отрасли, в които може да се произведе повече краен продукт. Също и при  мениджъри от високо равнище. Тези професии ще спечелят, не само ще повишат производителността на труда си, но и ще повишат доходите си и тези в икономиката. Третият вид професии са рутинните, които не могат да бъдат заменени от автоматизацията, но и не могат да повишат производителността на труда. Защото те изискват сложна, фина моторика, креативност - нещо което автоматизацията не може да постигне. В същото време не могат да увеличат производителността си. Тези професии ще се запазят, но хората, които ги работят няма да увеличат доходите си. И тогава, освен структурната безработица, която ще се наблюдава при изчезването на някои професии, може да се очаква също, че ще се получи една поляризация в доходите от труд – това е потенциал за създаване на неравенства.

- Къде трябва да бъде фокусът на политиките?
- Да се съсредоточим в това да акцентираме върху структура на икономиката, която съдържа повече професии, които ще увеличат производителността на труда, което след преразпределение на ресурсите ще имат полза всички членове на обществото. Трябва да направим и трябва да се търсят социални решения за адаптация и преквалификация на работната сила, която ще остане извън пазара на труда след тези процеси и в същото време да има преразпределителни политики от тези професии, които създават повече доходи към останалите членове на обществото, които не могат да имат тези доходи, за да не страдат най-уязвимите от този преход. Те ще имат голяма масовост в бъдеще, защото пазара на труда и около 60% от икономиката в България подлежи на автоматизация и дигитализация. Реалистично обаче могат да се постигнат до 40%, което означава, че това може да засегне немалка част от професиите. Чуват се мнения и страхове какво ще правят тези хора, които ще останат без работа. В историческа перспектива назад се е виждало, че хората, които загубват професия, след това не остават излишна работна сила. В някакъв момент, заради развитието на икономиката към нови продукти ще имаме нови и нови професии, към които да се насочат. Но това няма да стане безболезнено, то ще има социална цена и трябва да се подготвим и за това нещо. Успоредно на останалите политики са необходими адекватни образователни политики, които ще подготвят бъдещата работна сила, която ще навлиза в един доста различен пазар на труда.

- Демографската криза е проблем. Има ли ефективни методи за преодоляването ѝ?
- Имаме три основни направления, от които зависи броя на населението в една страна – раждаемостта, смъртността и миграцията. Стремежът трябва да бъде към подкрепа и стимулиране на нарастване на раждаемостта, към намаляване на равнищата на смъртност и селективно да търсим варианти за имиграция в страната. Защото трябва да си признаем, че и сега вече икономиката страда от липса на работна сила точно заради остаряване на населението и работна сила с правилната квалификация ще ни трябва. Що се отнася до раждаемостта - повечето страни с намаляващо население, следващите години това ще са 61 страни в света, съсредоточават вниманието си в търсене на решение именно в стимулиране на раждаемостта. Такива политики има в Унгария, Русия и Сърбия, но там не се наблюдават обнадеждаващи резултати, а по-скоро обратното. Защото те се опитват да стимулират раждаемостта с парични средства, с безлихвени заеми, което се оказва, че не е инструментът, лостът, който може да въздейства върху повишаване на раждаемостта. Политиките, които могат да въздействат, са увеличаване на достъпа до услуги за деца, така че да отменят майките, повишаване на качеството в тях.  Важна е също грижата за майките, за тяхното физическо и психично здраве.  Имаме хипотези, че това също може да окаже влияние върху решението им за второ дете. Не трябва да забравяме обаче, че въпреки че през 2024 г. година имаме най-висок тотален коефициент на плодовитост в Европа, но той не е достатъчен да достигнем до население, което да запази броя си, защото жените в детеродна възраст са малко. В този смисъл не бива да се разчита само на раждаемостта. Политиките за намаляване на смъртността, т.е. свързани с превенция, профилактика на здравето, както и лечение са от съществено значение.

Нашият гост
Стоянка Черкезова е доцент по Статистика и демография в областта на „Структури на населението: възрастови и етнически и миграции“. Тя е научен секретар на Института за изследване на населението и човека при Българска академия на науките (БАН), а в него работи в департамент „Демография” . Близо 20 години тя прави интердисциплинарни изследвания, които съчетават различни академични области – икономика, социология, демография и статистика. Сред научните й интереси са свързани със стареене на населението и социално-икономическо развитие и междупоколенческите неравенства. Работи в областите, свързани с достъпа до права и ресурси в третата и четвъртата възраст.