Инж. Георги Георгиев, Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), пред „Труд news”: Нотариусите също ще могат да издават имотни скици

Електронно подаване и обработка на заявления за изменения ще е съществено улеснение за проектанти и инвеститори

В малките населени места и общините ще извършват кадастрални услуги за облекчение на гражданите

В момент на сериозни трансформации в системата на кадастъра и имотния регистър, срещаме инж. Георги Георгиев – изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), за да говорим открито за най-наболелите теми. Новата електронна система, ВЕАУ услугите, административните блокажи и съмненията за уязвимости от имотната мафия – всичко това поставя АГКК под обществен и институционален натиск. Какви решения се прилагат, какво не работи и кога гражданите ще усетят реални подобрения – потърсихме отговори от човека, който носи най-голямата отговорност за системата на кадастъра в България.

- Господин Георгиев, видяхме десетките сигнали за проблеми с новата Кадастрално-административна информационна система (КАИС) – граждани чакат за експресни поръчки няколко месеца. Вие ръководехте въвеждането ѝ, защо уж бързите услуги забавиха допълнително и без това дългия и сложен път на документите, изнервиха хората и създадоха напрежение до известна степен и в професионалния сектор на геодезистите?
- Разбирам напълно натрупаното напрежение и неудобството за гражданите и професионалистите. Преходът към изцяло нова информационна система от мащаба на кадастрално-административната информационна система (КАИС) е изключително сложен процес. КАИС замени няколко остарели системи и въведе изцяло нова архитектура и функционалности, целящи по-голяма сигурност, прозрачност и ефективност в дългосрочен план. Действащата до края на 2024 г. информационна система на АГКК беше разработена в периода 2006 – 2008 година по проект на Световната банка. Въпреки, че след внедряването си през 2008 г. кадастралната система периодично е надграждана, нейната физическа и логическа архитектура бяха изцяло неактуални, както и информационно-комуникационна среда върху която тя функционираше. В много случаи системата изпадаше в неработоспособност, което беше основен индикатор за необходимостта от нейното обновяване и надграждане. При стартирането на новата система в края на 2024 г. действително се сблъскахме със сериозни предизвикателства. Те бяха комплексни – от необходимостта от фина настройка на самата система под реално натоварване, през адаптацията на служителите към новите процеси, до неочаквано високия обем заявки, особено за експресни услуги. Не подценяваме и факта, че всяка нова система изисква време за "узряване". Винаги сме стояли с лице към потребителите и професионалния сектор и във връзка с това направихме редица срещи с професионалните организации, като най-мащабната беше края на месец януари с повече от 800 участника. Категорично ще продължим активното сътрудничество с всички заинтересовани страни по темата. От момента на идентифициране на проблемите, екипът на АГКК, съвместно с изпълнителите на системата, работи непрекъснато за оптимизиране на процесите, отстраняване на технически грешки и подобряване на производителността. Прилагаме поетапни актуализации на КАИС, които адресират конкретни затруднения. Увеличихме капацитета за обработка на заявления. От началото на 2025 г. просрочените заявления са намалели с над 60%. Мога да кажа, че към днешна дата ситуацията е значително подобрена, натрупаните забавяния се изчистват и постепенно се приближаваме към нормалните срокове за предоставяне на услуги, включително и бързите. Целта ни остава КАИС да бъде стабилна и ефективна платформа, която реално да улеснява, а не да затруднява гражданите и бизнеса.

- Правителството внесе в Народното събрание промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, но докато чакаме парламентът да изработи окончателните текстове, които трябваше да са факт още през 2023 г., виждаме, че общинските администрации ще поемат някои от функциите на АГКК. Какво ще може да правим в местните администрации, не е ли целта да имаме централизация при издаване на скици и удостоверения?
- Целта на промените в Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е не просто централизация или децентрализация, а оптимизация на процесите и приближаване на административните услуги до гражданите. По мое мнение Агенцията е лидер в предоставянето на електронни услуги, като голяма част от услугите са не просто електронни, но напълно автоматизирани т.е. издаването на официални документи – скици, схеми, справки, удостоверения и др. не изискват човешка намеса и се изпълняват изцяло от нововнедрената информационна система. Идеята е общинските служби по земеделие (ОСЗ) и общинските администрации, особено в по-малките населени места, където АГКК няма териториални звена (Служби по геодезия, картография и кадастър - СГКК), да могат да предоставят някои от най-масовите услуги. Става въпрос предимно за издаване на скици на поземлени имоти и сгради, схеми на самостоятелни обекти, както и удостоверения за наличие или липса на данни в кадастралната карта и кадастралните регистри. Важно е да се подчертае, че общините вече извършват тези дейности при ясно разписани условия и след осигуряване на необходимия технически и експертен капацитет. АГКК ще запази контролните си функции, методическото ръководство и отговорността за поддържането на кадастралната карта и регистрите в актуално състояние, както и за по-сложните административни процедури, като изменение на кадастралната карта, одобряване на нови кадастрални карти и т.н. Така постигаме двоен ефект: от една страна, облекчаваме гражданите, спестявайки им пътувания до областните градове, а от друга – разтоварваме териториалните звена на АГКК, които ще могат да се фокусират върху по-специфични и експертни дейности. Централизацията остава по отношение на самата база данни и единните стандарти, но предоставянето на услугата се диверсифицира за удобство.

- Новата отговорност е на институциите, не на гражданите – ще сработи ли? Може ли да видим как държавните и общинските власти сами се снабдяват по служебен път със скици и документи от кадастралния регистър, вместо да ги изискват от хората?
- Много се надявам предложените от нас текстове в ЗКИР да влязат в сила и в резултат да имаме значително облекчаване на административните процеси. Това е ключов елемент от развитието на електронното управление и една от основните цели на АГКК. Стремежът е администрацията да престане да разхожда гражданите за документи, които сама може да си набави по служебен път. КАИС е проектирана с възможности за интеграция с други информационни системи на администрацията. Вече имаме примери за работещ служебен обмен. Например, Агенцията по вписванията има служебен достъп до данни от кадастъра за нуждите на имотния регистър. Разширяването на този тип взаимодействие и окончателно свързване на тези два регистъра е приоритет. Законовите промени също целят да улеснят служебния обмен на данни. Разбира се, това е процес, който изисква не само техническа готовност от страна на КАИС, но и активност и готовност от страна на всички останали администрации да интегрират своите системи и да променят вътрешните си процедури. АГКК е проактивна в това отношение и работим съвместно с Министерство на електронното управление и други институции за реализирането на пълноценен служебен обмен. Вярвам, че гражданите все по-често ще виждат как администрациите сами си набавят необходимите документи, без да ги изискват на хартиен носител от тях. Това е заложено и в принципите на ВЕАУ (вътрешна електронна административна услуга).

- Бързата и качествената услуга често пъти е по-скъпа. Планирате ли увеличение на таксите през тази година?
- Наясно сме със социално-икономическата обстановка и се стремим да не натоварваме допълнително гражданите и бизнеса. Таксите за кадастралните услуги са определени с тарифа, приета от Министерския съвет, и всяка промяна в тях трябва да бъде добре обоснована и да мине през съответните процедури. Фокусът ни в момента е върху подобряването на ефективността на КАИС и оптимизиране на работните процеси, което да доведе до предоставяне на бързи и качествени услуги в рамките на съществуващите такси. Разбира се, създаването на кадастрална карта и регистри, поддържането и развитието на сложна система като КАИС, както и осигуряването на адекватно заплащане на висококвалифицираните специалисти, изискват значителен финансов ресурс. Смятам, че в бъдеще, със следващия бюджет, ще се наложи актуализация на таксите, това ще бъде направено, обаче след задълбочен анализ и при пълна прозрачност.

- Ще улеснят ли новите регулации процесите по строителство и инвестиции в имоти – особено в урбанизираните територии? Виждаме как пазарът на имоти се развива, но понякога строителството се бави и заради въпроси, свързани точно с данни от кадастъра?
- С новата КАИС и предвидените законови изменения се стремим основно към
по-бързо изпълнение на услуги и облекчен достъп до данни. Например ще се съгласите с мен, че автоматизацията и възможността за електронни услуги значително съкращават времето за получаване на необходимите скици и удостоверения. На следващо място стеремжът ни е насочен към по-голяма точност и сигурност на данните. По този начин, считам, че намалява рискът от спорове за имотни граници и грешки при проектирането. На следващо място служебният обмен на данни между Агенцията, общините и други ведомства ще намали административната тежест и ще ускори съгласувателните процедури. И не на последно място - електронно подаване и обработка на заявления за изменения в КККР е съществено улеснение за проектанти и инвеститори. Разбираме, че всяко забавяне, свързано с кадастрални данни, може да има сериозни финансови последици за инвеститорите. Затова усилията ни са насочени към минимизиране на тези случаи чрез непрекъснато подобряване на системата и процедурите. Изменението на ЗКИР е от основно значение за развитието на пълния капацитет на новата КАИС, като очакваме значително облекчаване и ускоряване на инвестиционния процес.

- Кой ще прави промени по картата на имоти, ако бъде открита грешка? Да разгледаме случай на къща с двор в Горна Баня и двустайно жилище в кооперация от 60-те – в центъра на Пловдив, например? И какво означава въвеждането на „по-облекчен ред“ за хората?
- Отговорността за поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) в актуално състояние, включително и отстраняването на грешки, е на АГКК и нейните териториални звена – СГКК. Процедурата по отстраняване на грешки зависи от техния характер – дали става въпрос за явна фактическа грешка (ЯФГ) или непълноти или грешки в КККР. Общото между примерите, които давате е, че става дума за недвижими имоти в урбанизираната територия. Процедурата в такива случай обикновено се свежда до отстраняване на непълнота или грешка в картата, където услугата завършва със заповед за изменение на КККР издадена от началника на съответната СГКК по местонахождение на имота. Тук е важно да отбележа, че колегите, които са правоспособни лица по кадастър имат съществена роля във всички процеси и процедури свързани с кадастъра и имотния регистър. Гражданите и бизнеса имат възможността да разчитат на едни висококвалифицирани специалисти в тяхно лице. "По-облекчен ред" се отнася до стремежа за намаляване на административната тежест, бюрокрацията и сроковете. Във връзка с това е хубаво да се знае, че голяма част от правоспособните фирми по кадастър са оправомощени по закон лица (ОЗЛ), което означава, че те подпомагат АГКК при обслужването на гражданите, като издават официални документи – скици, схеми, удостоверения и др. В публичните ни регистри хората могат да открият информация за ОЗЛ и чрез тях да набавят необходимите им документи. Това е още една възможност за облекчаване на потребителите на кадастрални услуги.

- А при земеделски земи и извън урбанизираните територии? Коя е администрацията, която отстранява проблема при неясни или грешни граници на земеделските ниви или други площи извън градовете и селата?
- Тук е важно да се знае, че кадастралните карти и регистри за тези територии са създадени на база картите на възстановената собственост (КВС). Редът за отстраняване на такъв тип грешки е ясно регламентиран в ЗКИР. В тези територии се касае за ЯФГ, които по същество представляват несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизираната територия. Общинската служба по земеделие също участва в процеса, когато става въпрос за земеделски земи. В някои случаи проектите се съгласуват от ОСЗ. Отстраняването на тези грешки се извършва по заявление на заинтересовано лице, като същото се придружава с необходимият проект за изменение на КККР. АГКК е компетентния орган по отстраняване на този тип грешки.

- Има ли достатъчно квалифицирани специалисти по кадастър в страната, особено в по-малките населени места?
- Това е предизвикателство, което стои не само пред АГКК, но и пред целия геодезически бранш. В Агенцията и нейните териториални звена работят висококвалифицирани експерти, но е факт, че има текучество и привличането, и задържането особено на млади специалисти, и основно извън големите градове, е трудно. Заплащането в държавния сектор често не е конкурентно на частния. Що се отнася до правоспособните лица по кадастър, които извършват дейностите по създаване и изменение на кадастралната карта на терен, те са предимно концентрирани в по-големите градове. В по-малките населени места достъпът до такива специалисти може да е по-ограничен. Делегирането на някои функции на общините също ще изисква те да осигурят или обучат специалисти, което може да спомогне за развитие на кадри и на местно ниво.

- В последните години сме свидетели на случаи, при които имоти са прехвърляни чрез подправени данни. Как АГКК гарантира, че информацията в кадастъра не може да бъде манипулирана?
- Следва да се има предвид на първо място, че с данните в кадастралния регистър не се създават, изменят или прекратяват права на собственост. Кадастърът е регистър, в който се отразява фактическото положение на имотите. АГКК отговаря за техническото отразяване на имотите, а самото удостоверяване и прехвърляне на собственост е в компетенциите на нотариусите и Агенцията по вписванията. Разбира се, сигурността на данните в кадастъра и предотвратяването на злоупотреби са от първостепенно значение за АГКК. КАИС е изградена със съвременни технологични средства за защита на информацията. Системата използва криптиране на данните, системи за контрол на достъпа с различни нива на правомощия, регистриране на всяко действие в системата, което позволява проследяване кой, кога и какви промени е извършвал. Всяко изменение в кадастралната карта и регистрите се извършва въз основа на законово определени документи и процедури. Измененията, свързани с геодезически измервания, се извършват въз основа на проекти, изготвени от правоспособни лица по кадастър, чиято дейност също подлежи на контрол. Нашите усилия са насочени към минимизиране на рисковете до възможно най-ниското ниво и гарантиране на интегритета и достоверността на кадастралната информация, която е основа за правната сигурност на собствеността. АГКК остава отворена за диалог и ще продължи да информира обществеността за развитието на кадастралната система.

Нашият гост

Инж. Георги Георгиев е роден на 05.02.1986г. Завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия с магистърска степен. От началото на кариерата си работи в сферата на геодезията, кадастъра, устройственото планиране и инвестиционното проектиране. Участвал е в изработването на специализирани карти и кадастрални планове на населени места, подробни и специализирани устройствени планове, инвестиционни проекти. В периода 2016-2024 г. е бил началник на отдел „Геодезически и кадастрални дейности“ в Направление „Архитектура и градоустройство“, както и председател на Общинския експертен съвет по устройство на територията на Столична община за разглеждане проекти свързани с геодезическите и кадастрални дейности. Владее английски език.