Проф. д-р Мария Юнакова, акушер-гинеколог: Причината за безплодие може да бъде и у двамата партньори

При жените възрастта има съществено значение за качеството на яйцеклетките, при мъжете нарушенията могат да са хормонални, генетични или анатомични

Важно е да се познават факторите, влияещи върху фертилитета, още преди планирането на семейство

Възрастта, медицинските състояния и начинът на живот са сред основните фактори, които влияят върху репродуктивното здраве както на жените, така и на мъжете. Сред медицинските причини за инфертилитет са нарушенията в овулацията, ендометриозата, заболяванията на маточните тръби и намаляването на яйчниковия резерв при жените, както и хормонални, генетични и други нарушения на репродуктивната функция при мъжете. По данни на Световната здравна организация (СЗО) приблизително един на всеки шестима души в света се сблъсква с инфертилитет в определен момент от живота си.

Наред с медицинските причини, върху фертилитета могат да окажат влияние и фактори, свързани с начина на живот, сред които тютюнопушенето, затлъстяването, прекомерната употреба на алкохол и анаболни стероиди. През септември 2026 г. СЗО представи обзор на 44 проучвания, обхващащи над 60 000 мъже, който установява връзка между тютюнопушенето и влошените показатели за качество на сперматозоидите.

“Причините за инфертилитет могат да бъдат свързани с женския, мъжкия или едновременно с двата репродуктивни фактора. При жените възрастта има съществено значение за яйчниковия резерв и качеството на яйцеклетките, докато при мъжете нарушенията могат да бъдат хормонални, генетични или анатомични. Затова комплексната диагностика на двамата партньори е определяща за установяване на причините и избора на индивидуален терапевтичен подход. Също толкова важно е информираността за факторите, влияещи върху фертилитета, да започва още преди активното планиране на семейство”, коментира проф. д-р Мария Юнакова, заместник-председател на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ) по повод Европейската седмица на фертилността, която се отбелязва от 2 до 8 ноември.

Необходимостта от медицинска оценка и на двамата партньори се потвърждава от данните за мъжкия инфертилитет. Според насоките на Европейската асоциация по урология (EAU) мъжкият фактор участва самостоятелно или в комбинация с други причини в приблизително половината от случаите на безплодие при двойките. Данните на българския Център за асистирана репродукция (ЦАР) показват, че за периода 2023-2025 г. приблизително 40% от медицинските индикации в заявленията за държавно финансиране на асистирана репродукция са свързани с мъжки инфертилитет.

Навременното установяване на причините за репродуктивните затруднения позволява определянето на подходящо лечение, което в зависимост от медицинските показания може да включва медикаментозни и хирургични методи или асистирани репродуктивни технологии. През ноември 2025 г. СЗО публикува първите глобални насоки за превенция, диагностика и лечение на инфертилитета, съдържащи 40 препоръки за подобряване на качеството и достъпността на репродуктивната медицинска грижа.

България разполага със съвременна медицинска експертиза и утвърдени специалисти в областта на асистираната репродукция, уверява проф. Юнакова. По данни на БАСРЗ, представени през 2025 г., 6,5% от децата у нас се раждат след асистирана репродукция, а 38 български ембриолози притежават сертификация от Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология (ESHRE). Според български репродуктивни специалисти резултатите на клиниките у нас са съпоставими със средноевропейските. От създаването на ЦАР над 41 000 двойки са получили финансова подкрепа за асистирана репродукция, а над 18 000 деца са родени с нейна помощ.

Въпреки развитието на медицинските възможности, познаването на факторите, влияещи върху фертилитета, остава предизвикателство, особено сред младите хора. Европейското проучване FutURe, проведено сред над 9300 млади хора в 15 държави, показва, че едва 46% от анкетираните познават факторите, които могат да повлияят върху репродуктивното им здраве. Най-често посочваните фактори са начинът на живот и навиците (61%), възрастта (58%) и стресът (57%).

Репродуктивните затруднения могат да окажат сериозно влияние върху емоционалното благополучие, партньорските отношения и социалния живот. Психологическото здраве е съществена част от комплексната грижа за хората с инфертилитет, особено предвид продължителната диагностика, емоционалното напрежение и несигурността, съпътстващи лечението. Предизвикателствата пред хората с репродуктивни затруднения се отразяват и върху професионалния им живот. Съчетаването на медицински прегледи, процедури и лечение с работните ангажименти често изисква допълнителна гъвкавост и разбиране от страна на работодателите. Наред с медицинската и психологическата подкрепа, все по-голямо значение придобива и създаването на работна среда, която отчита потребностите на служителите, преминаващи през репродуктивно лечение. В тази посока се развива глобалната инициатива Family-Forward Workplaces, която насърчава компаниите да превърнат подкрепата за репродуктивното здраве и семейното планиране в част от своите политики за служителите.