Проф. Ноам Чомски: Бомбардировките на НАТО над белградската телевизия също бяха тероризъм

Всички страни по света имат избор, заявява Ноам Чомски в отговор на въпроса ни може ли да направи нещо за себе си уязвима малка държава като България. Това е човекът, чиито думи чуват всички световни лидери, което го прави един от най-влиятелните живи интелектуалци.

След терористичните атаки в Европа и по време на войната в Украйна един от най-големите умове на съвремието - американският дисидент и почетен професор по лингвистика на Масачузетския технологичен институт коментира света днес и какво ни очаква в бъдеще.

- Проф. Чомски, изчерпана ли е демокрацията като форма на управление и намираме ли се на ръба на Трета световна война?
- Демокрацията по никакъв начин не се е и доближила до предела на възможностите си. Всъщност, тя почти не съществува дори в страни, които са считани за модели на демокрацията. В САЩ, например, проучвания са установили, че около 70% от населението, намиращо се в долния край на скалата на доходите, фактически са обезправени. Избраните от тях представители в Камарата и Сената не се интересуват от техните проблеми. Интересуват се от електората, който е по-нагоре по скалата на доходите. А хората, които стоят на самият връх на тази скала и са по малко от 1%, решават и установяват политиката. Това обаче не е демокрация. Това е плутокрация. И по-голяма част от населението е наясно с това, което личи от липсата интерес към изборите.

- Все по-често се чуват гласове и притеснения за избухване на Трета световна война. Основателни са тези страхове с оглед на последните световни събития?
- Има опасност от война, но не смятам, че е вероятна на този етап.

- Европа се превърна в арена на терористични атаки. Къде се намира свободата на словото след атентата в Париж?
- Няма причина да се очакват някакви съществени промени. Трябва да се помни, между другото, че това не е първата и дори не най-жестоката атака срещу медия. Много по-тежък случай бе бомбардировката на НАТО срещу националната телевизия в Белград, обоснована с това, че на НАТО не им харесва продукцията на електронната медия. Тероризмът не се нарича с това име, когато се извършва от силните. Но си остава тероризъм въпреки това.

- Говорите за „поквара на разума” на младите хора в България, процес при който собствената преценка отстъпва пред налаганата ни отвън заради чужди интереси. Може ли това да бъде спряно?
- Това са въпроси, които са под властта на човека. Покварата на разума би могла да бъде намалена или дори да бъде прекратена.

- Издигат ли се нови империи в днешния свят? Заради ситуацията в Украйна са взети куп мерки срещу Русия, ефективни ли са и гледа Москва към Китай?
- Има очевиден конфликт между световните сили. Америка е несъмнено водеща, но вече силите се споделят и от изгряващи играчи, като Китай. Западната политика спрямо Русия е недвусмислена и насърчава все по-близките отношения на Путин с Пекин.

- Има ли шанс да бъде спечелена войната срещу тероризма?
- Тероризмът със сигурност може да бъде ограничен, при това много остро.

- Какви стъпки трябва да бъдат предприети?
- Може да се занимаваме с този въпрос, само ако разпознаваме тероризма като такъв, без значение чие средство е той. Ако е така, има начини тероризмът да бъде ограничен. Най-радикалната терористична кампания в момента е кампанията на президента Барак Обама за ликвидиране на потенциални врагове. Тя се извършва чрез дронове и специални части, насочени към заподозрени лица, за които Вашингтон вярва, че някой ден могат да навредят на американските интереси. Ако това не е тероризъм, тогава думата няма никакво значение и смисъл. Но това не се счита за тероризъм от Силните. По-дребните прояви на тероризъм също може да бъдат ограничени с отбранителни действия, но и като опитаме да разберем причините за тях. Само ако подходим достатъчно сериозно, обаче.

- След атентатите в Европа в малка страна като България само за месец са планирани няколко важни политически посещения. Те включват Джон Кери, който бе у нас, както и генералния секретар на НАТО, който очакваме. Вие говорите за променената мисия на НАТО, която обслужва енергийни и властови интереси, а не мира. Смятате ли, че това е причина малка държава като България за пореден път да бъде подчинена чрез прокарване на световни енергийни интереси? Какво е бъдещето на страни като нашата според Вас?
- Промяната в целите на мисията на НАТО е факт. Аз обаче не смятам, че това е основен фактор в решенията, които предстоят на уязвими страни като България. А за бъдещето?...Много зависи от това как се развият конфликтите между Изтока и Запада, но малките страни винаги са имали своя избор.

Визитка

Ноам Чомски е роден на 7 декември 1928 г. във Филаделфия, Пенсилвания. Син е на украински евреин и еврейка от Беларус.

През далечната 1945 г. започва да следва философия и лингвистика в Пенсилванския университет. 10 години по-късно получава докторската си степен, резултат на научната му работа в Харвард. В докторската си работа започва да развива някои от лингвистичните си идеи, разработвайки ги по-късно в книгата си Синтактични структури (1957 г.), може би най-известният му труд в областта.

След получаването на докторска степен, Чомски преподава в Масачузетския технологичен институт в продължение на 19 години, като става и първият получател на професурата по модерни езици и лингвистика на името на Ферари П. Уард. По време на Виетнамската война (1956 – 1973) започва публично да се ангажира по политически въпроси, привеждайки доводи срещу американското участие в този конфликт.

Дисидентските му възгледи му печелят популярност, чете политически лекции по целия свят и пише редица трудове. Неговите убеждения, широко класифицирани като либертарен социализъм, имат яростни критици, но и много привърженици. Един от факторите за това е влиянието, което имат върху лидерите от средата на 20 в., както и върху всички настоящи и бъдещи.