Странната оптика на Християн Мицкоски

Премиерът на Република Северна Македония е основният губещ от напредъка на Албания към членството в ЕС

След подкрепата за пострадалите от пожара в Кочани, България отново се притече на помощ и даде ток на съседите

Все се опитвам да се въздържам и да спазвам някаква професионална етика, пишейки или говорейки за поведението на Християн Мицкоски.

Да не го обиждам лично, да се съобразявам, че е премиер на суверенна и независима държава, да не прехвърлям грешките и гафовете му върху всички граждани на Република Северна Македония, макар че те са си го избрали, при това със сериозно мнозинство. И да не позволявам персоналната ми антипатия към него да влияе върху оценката му като политик и държавник, доколкото той е такъв.

С една дума - искам да се отнасям към Мицкоски и да го оценявам на базата на всички основни професионални критерии на новинарството, на които съм научен през повече от половинвековната ми работа като журналист и които в един период съм предавал и на студентите във Факултета по журналистика.

Но инатът на премиера на Северна Македония надмина всички граници, без това да означава, че вече е достигнал предела в изявите му. Чета онзи ден, че по повод срещата на Европейската политическа общност в Тирана, или може би беше по повод изборната победа на Еди Рама за четвърти пореден път в Албания, е поздравил колегата си с оценката и пожеланието двете съседни държави - Северна Македония и Албания, да вървят, както досега, заедно по пътя към пълноправно членство в ЕС.

Чета, препрочитам и си задавам въпроса този високомерен и самовлюбен човек Християн Мицкоски дали живее на някаква друга планета, или пък някой друг му е писал текста, за който той и не знае, или пък нещо трето. Във всеки случай това „да вървим заедно“ е знак, че премиерът със самочувствието на реформатор и отличен познавач на политическите реалности в своята държава и на Балканите, не е в час с това, което става съвсем близо до него. И до Северна Македония, разбира се. Хубаво, изисквания на протокола, церемониални правила, умерен и позитивен тон на добросъседството и така нататък, но пък хич да не виждаш какво се случва около теб и държавата ти, която ръководиш еднолично и автократично?

Мицкоски изглежда все още не може да преглътне тежкия удар, нанесен му от Брюксел с отделянето на Албания от тандема със Северна Македония и пускането ѝ по бърза писта към пълноправното членство. Вече две години и нещо Тирана води преговори с Екомисията, отваря глави, трупа авторитет като държава, която полага усилия да прави реформи по „конспекта“ от Брюксел, а и европейците с техните лидери не пропускат случай да потупат по рамото премиера на страната Еди Рама за това, което прави.

В Скопие се самоуспокояват, че, да, Албания отваря глави, но не ги затваря. Ако това е утешението на политическата класа край Вардар, да вземат да се удавят във водите му. Толкова плитко е мисленето им и визията им за членството в ЕС, на който все са обидени и разсърдени, че ги натиска да изпълнят вече поетите като държава договорености. Какво да ги правим, такива са си, от години избират най-лесната формула за действие, която се съдържа в простичкото обвинение, че не те, а все някой друг им е виновен. За всичко. В това число и най-вече, най-напред и при всички случаи това е България.

Изборната победа на социалистите на досегашния премиер Еди Рама на последните парламентарни избори в Албания беше нов удар срещу позицията на Мицкоски за членството на Северна Македония в ЕС. Еди Рама спечели за четвърти последователен път и ще състави правителството на страната. Което означава, че държавата ще продължи по пътя, на който вече стъпи и върви уверено по него към пълноправното членство. Така днешна Албания на Еди Рама, гледана преди десетилетия от съседните ѝ балкански страни като най-изостаналата, най-примитивната и най-затворената, все повече ще увеличава разликата със Северна Македония на Мицкоски. И причината за тази увеличаваща се разлика във времето няма да бъде толкова европейското пътуване на Албания, а фактът, че с политиката на Мицкоски Северна Македония стои и ще продължава да стои на едно място. И по стара практика и навик ще търси някой друг да ѝ отключи вратата, за да тръгне нейният влак напред към Брюксел. И ако може, това да стане за сметка на съседна България. Това е цялата му „доктрина“, това е веруюто, което премиерът на Северна Македония изповядва.

Гледайте, Тирана дори води във времето на една Черна гора, която много преди Албания започна преговорния процес и отвори определен брой глави. Сега, ако се вярва на прогнозите, Тирана може дори да изпревари Подгорица в готовността си да се присъедини в европейското семейство.  Хоризонтът е 2030 г., но вече се споменават и по-ранни дати. И сигурно ще стане така. Дори Еманюел Макрон заяви, че Албания може да стане член на ЕС след някакви си две години и призова инвеститорите да отидат там.

Инерцията на политическия елит в Тирана вече е набрана, Рама има подкрепата на своите гласоподаватели, които на парламентарния вот го избраха предимно заради европейската перспектива на държавата си, която им обеща. Албанците били най-европейски настроеният народ на Балканите - чувал съм го, видял съм го, проучвал съм го и съм го описал. Това обаче не означава, че нашите братовчеди край Вардар са по-малко европейци, просто не са случили на управленци, които да мислят с главите си, а не със зависимостите си.

В последните дни и седмици Мицкоски залага на представата, че е любимец на политиците в основните центрове на Европа и света. С Лондон след дни щели да подпишат договор за стратегическо партньорство с обещание за заем от шест милиарда евро. Звучи страховито, но най-вече заради съмненията какво ще предложи Северна Македония срещу тази сума. Ще видим. Само че на терена на популярността в Европа и в света  Мицкоски не може да мери с онзи двуметров художник от Тирана Еди Рама. Вижте колко държавници му отидоха на гости в срещата на Европейската политическа общност, а и той се държа като политик със самочувствието на равен с тях. И онзи жест с падането на колене пред Джорджа Мелони, с който прибави „добавена стойност“ към всички вербални благодарности към Италия за нейната подкрепа за европейското бъдеще на Албания.

Ще го напиша още веднъж и ще го изговарям всеки път, когато се налага. Вижте историята на отношенията между Италия и Албания. И тя е сложна и с наслоения. Но ако днешните албанци използваха оптиката, с която сегашните граждани на Северна Македония гледат към историята на връзките си с България, Еди Рама никога не би паднал на колене пред Джорджа Мелони. Оказва се, че нашите братовчеди са много повече обременени от миналото, отколкото днешните уж „загубени“ албанци. Звучи ви абсурдно? Не, не е. Може би и затова едните вървят напред, докато другите край Вардар, си стоят на мястото.

В цялата работа има и голяма доза морал. Стана ясно, че в нощта на пожара в Кочани Мицкоски се е колебаел дали да приеме помощта, предложена му от съседна държава, с която Северна Македония има „спорни отношения“. Да вземеш да му счупиш главата! Въпросната държава се държа европейски, прие пострадали от трагедията, излекува ги без нито една жертва, изпрати доброволни дарения, изстрада болката. А преди дни, в неделя сутринта, пое дефицита в електроснабдяването на Северна Македония и я спаси от остра криза. Въпреки „спорните“ ни отношения.

Ще ми бъде любопитно дали Мицкоски ще прати поне една дума на благодарност към нас, българите, и държавата ни.

Съмнявам се.