Тончо Краевски, политолог, пред „Труд news“: Когато две трети от хората не искат еврото, това е буре с барут

Налице е мълчалива отмяна на закона за прякото участие на гражданите

Управляващите повече от всичко искаха да унижат веднага Радев

Макар че искането за референдум за еврото да бе отхвърлено от Народното събрание, ехото от него продължава да кънти. Според политолога Тончо Краевски темата за членството в еврозоната ще си остане отворена, защото тя е противоречив казус много отпреди президентът да предложи референдум по нея и винаги ще се намери кой да експлоатира политически темата, дори ако, и след като влезем. Изказването на премиера Желязков, че въпросът, поставен от президента е зад гърба ни, Краевски го тълкува и така - “изключваме Радев от демократичната общност”.

- Остана ли зад гърба ни въпросът, поставен от Румен Радев, както каза премиерът Желязков, господин Краевски?
- Въпросът не се свежда до личността на Радев. Темата за членството в еврозоната ще си остане отворена, защото тя е противоречив казус много отпреди президентът да предложи референдум по нея. Аз се интересувам от този въпрос от няколко години и през 2023 г. писах студия за правните аспекти на референдума, който инициираха тогава с гражданска подписка „Възраждане“. Когато той беше отхвърлен, също се смяташе, че въпросът е останал зад гърба ни. Работата е там, че дори „Възраждане“ и Румен Радев да ги няма или да си сменят позицията, проблемът си стои, защото е обективен. Така че, винаги ще се намери кой да експлоатира политически темата, дори ако, и след като, влезем. Когато две трети от хората не са съгласни, това е буре с барут, на което цялата политическа класа е седнала. Колко време смятате, че ще мине преди следващият политик да излезе от консенсуса и да пробва да запали фитила на другите?

- Защо пак според него този въпрос е хвърлил в смут демократичната общност?
- Мисля, че точната дума не е смут, а мобилизация. Направи ли ви впечатление, че този термин - демократична общност - за първи път се използва не само на най-високо държавно, но и с такъв широк обхват. Досега винаги се е употребявал със значение - общността от партии и НПО-та на т. нар. “градска десница”. Сега вече в нея влизат ППДБ, но и ГЕРБ, ДПС - Ново начало, АПС, БСП, ИТН. Мисля, че с тази мобилизация можеха да изберат и друг ход: да приемат предизвикателството и да проведат референдум. Тази общност би могла да стартира от база 1 000 000 гласа, а и медиите ще са на тяхна страна. Самият Румен Радев е наясно, че нямаше да оглави кампанията “против”, защото той всъщност предлага референдум, но не заема позиция по същество. В този случай лидер на “Не”-то остава само Костадин Костадинов. Въпреки социологията, на която аз вярвам, изобщо не съм сигурен, че резултатът при реалния вот ще е 60 на 40 против. Битката щеше да бъде много равностойна и “демократичната общност” би могла да го спечели. Тогава с един удар щяха да бъде завинаги затворен въпросът за еврозоната, а техните врагове Румен Радев и Костадин Костадинов биха претърпели тежко и непоправимо поражение. В най-лошия случай еврото щеше да загуби с малка разлика (което би било морална победа за демократичната общност) и да се отложи само с една година. Така че, стратегически, ходът на управляващите не беше най-далновиден. Мисля, че повече от всичко искаха да унижат веднага Радев и не са разсъждавали по-дългосрочно. Изказването на премиера, за да се върнем на вашия въпрос, може да се тълкува и така - “изключваме Радев от демократичната общност”.

- Казахте, че това, което направи Киселова, е суспендиране на закона и на Конституцията и че всъщност парламентът казва на държавния глава, че няма да спазва законите на страната. Вашите аргументи?
- Нека да обясня какво имам предвид, защото мнозина го възприеха като едва ли не морална оценка, а то е обикновена констатация на факт. Има суспендиране на закона, доколкото писаният закон изисква предложението да се гласува. Това е възможно, тъй като действа един неписан принцип, който се потвърждава все по-често на практика: че Народното събрание не е обвързано от собствените си закони, а е орган над закона. Може да проверите колко често се нарушава Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание и на Закона за нормативните актове през годините. Конституционният съд не успява системно да се противопостави, въпреки че в правната доктрина се говори отдавна, че това не съответства на принципа на правовата държава. Когато един тип нарушение се повтаря много пъти, в разнообразни казуси, с висока степен на предвидимост, ние просто трябва да заключим, че е налице някакво друго правило. Това е правилото на чл. 66 ал. 1 -2 от Живковата конституция, който гласи, че Народното събрание е върховен представителен орган, който изразява волята на народа и неговия суверенитет и е върховен орган на държавната власт. Естествено, тогава БКП е ръководила всъщност този орган, затова всички си спомнят само член 1, но не и член 66. Това, което в тоталитарната държава е било декларирано, но невярно, днес е недекларирано, но фактически вярно: Народното събрание действа като върховен орган, не според писаната конституция, а според фактическата Конституция. Впрочем, едва ли някой е забелязал, но също и принципът на “непрекъсваемост” на парламента, който наложиха конституционните промени през 2023 г., възпроизвежда точно идеята на член 69 от Живковата конституция. 

- А не казва ли президентът на депутатите, че той няма да спазва Конституцията? Да цитирам какво каза той на 9 ноември 2022 година: „Провеждането на референдум за уредени във вече приети и ратифицирани международни договори въпроси е невъзможно. Също така и по Конституция има ограничения. Международните договори, особено когато се касае за Европейския съюз, са над националното законодателство“. Същото го каза и пред студенти в Пловдив през февруари т. г. Не влиза ли в противоречие със самия себе си? Какво се е променило за три месеца?
- Какво точно се е променило, това е въпрос към Румен Радев. Неговият политически завой може да се дължи на опортюнизъм, може да се дължи на смяната на съветници или на други съображения, които само той може да обясни. Но от гледна точка на писаното право президентът може винаги да направи предложение за референдум, Народното събрание трябва да го гласува и Конституционният съд е органът, който следва да прецени съответствието на въпроса с Основния закон. Той упражни правото си, както то е записано в ЗПУГДВМС, а мнозинството в Народното събрание, чрез председателката, го игнорира в съответствие с фактическата Конституция. Президентът после реагира, давайки моралната си оценка като политик, но засега в качеството си на държавен орган на практика не се противопоставя на върховенството на парламента. Президентството не се противопостави и на отнемането на правомощия през 2023 г., както сигурно си спомняте. Що се отнася до въпроса дали присъединяването към еврозоната е уредено в договора за членство в ЕС, няма никакво съмнение, че членството в паричния съюз е политическо решение, което не става юридически автоматично. Така пишат всички европейски професори, такава е и практиката в ЕС. Няма случай да е стартирана наказателна процедура, когато някоя държава, покриваща критериите, се бави, нито когато някоя държава открито елиминира тази възможност, напр. Швеция.

- Защо според вас президентът избра точно 9 май да обяви искането си за референдум за еврото?
- Това е отново въпрос към президента, не бих искал да гадая. Всички бяха много изненадани.

- Правилно ли бе това искане и ако да, не е ли твърде закъсняло? Три седмици преди да излезе конвергентният доклад мнозина видяха в това саботаж за влизането на България в еврозоната?
- Пак казвам, според европейското законодателство, практиката на институциите и правната доктрина, една държава не е въвела еврото, преди да го е въвела. Вече защо трябваше да се представя това решение пред гражданите като някаква юридическа неизбежност, също е интересен въпрос, но е предмет на много по-дълъг разговор. 

- Юристите, които се обявиха срещу искането, бяха голямо мнозинство, включително и правният му съветник Крум Зарков и 40 преподаватели от Юридическия факултет на СУ. Защо на „Дондуков“ 2 не чуха техните аргументи?
- Едно е да кажете, че “бяха много”, друго е да кажете, че са били мнозинство. Само университетските преподаватели в деветте акредитирани факултета в България са може би над 400 души, така че президентът и парламентът винаги могат да намерят достатъчно експерти с различни становища. Затова процедурата за установяване на приложимото право е чрез съда, а не чрез петиции. В България има по различни оценки към 50-60 хиляди юристи, от които има излъчено едно малцинство съдии, които да отсъждат в споровете, иначе ще настане хаос, съгласете се.

- Това искане не беше ли кауза пердута, след като е известно разположението на силите в парламента? На какво разчиташе Радев?
- Радев явно нямаше намерение и готовност да предизвиква незабавно конституционна криза, така че и аз не разбирам на какво е разчитал. Статусът, който написа след това, е опит да посочи разминаването между писания и неписания закон и да предизвика възмущението на гражданите. Но съветниците му го съветват лошо, ако му казват, че възмущението се трансформира автоматично в електорална подкрепа. Хората се възмущават от какво ли не всеки ден. Тях не ги интересува в крайна сметка кой закон е писан и кой е неписан, тях ги интересува кой закон реално действа. Като видят силен и слаб кон, хората инстинктивно харесват силния кон.

- За втори път Радев слага спирачки пред влизането ни в еврозоната. Първо през 2020 г., два дни след като България бе приета в чакалнята є, той излезе на площада с вдигнат юмрук и еврозоната бе забравена. И когато сме на сантиметри да влезем, той пак се опита да спъне процеса... Всъщност с тези си действия той се изяви като противник на влизането ни в еврозоната. Защо и в угода на кой/кои е това негово поведение?
- Казах ви, не знам в чия угода е, но със сигурност засега не е в негова собствена. Това за 2020 г. не е вярно, тогава успешно влязохме в ERM-2, a според правилата на ЕС трябва да прекараме в този валутен механизъм поне две години, за да можем да се присъединим към еврозоната. Това, че темата е отпаднала за известно време от медиите, не означава, че Румен Радев по какъвто и да е начин е предотвратил тогава влизането в единната валута. Пък и ако е имало такъв заговор, трябва да прибавим към заверата и Иван Гешев, който нахлу в президенството и даде непосредствения повод за “юмрука”, а защо не и Христо Иванов, който подпали протестите два дни по-рано с акцията си на Росенец.

- Във фейсбук написахте, че е налице мълчалива отмяна на закона за прякото участие на гражданите. Вашите мотиви?
- Вече ви ги изложих донякъде. Този закон постепенно се зачита все по-малко. Например през 2016 г. беше спазен, въпреки преобладаващите съмнения, че въпросите от подписката на Слави Трифонов може да са противоконституционни. Народното събрание тогава прие решение за референдум с всичките шест въпроса и остави на Конституционния съд да прецени кои от тях трябва да отпаднат. КС отстрани три въпроса и допитването се проведе с останалите три. През 2023 г., когато беше внесена подписката на „Възраждане“, Народното събрание реши да упражни предварителен контрол за конституционност по същество. През настоящата 2025 г. НС направо отказва разглеждане. С това и законът е мълчаливо отменен, това е очевидно. Според мен през 2009 г. Народното събрание е приело един много прогресивен закон за референдумите, с който поне на хартия се самоограничава в полза на прякото упражняване на народния суверенитет за сметка на представителната демокрация. Видимо, политическата класа не е готова за такъв “швейцарски” модел, той просто не отговаря на нейните доминиращите виждания и на фактическата конституция на държавата. Фактическата конституция, за разлика от писмената, всъщност постулира върховенство на представителната демокрация и отрежда подчинена роля на пряката. Референдум явно може да се провежда само, когато парламентът реши това. Покойният конституционалист проф. Стефан Стойчев пише в статия през 1999 г., че това означава ограничаване на принципа на народния суверенитет според настоящата Конституция. Да, ограничава го, но както виждате, КС и президентството не се противопоставят на това. Юристите трябва да си извадим правилните заключения, тук не става въпрос за оценки.

- Смятате ли, че един тежко манипулиран и зомбиран народ трябва да бъде питан за такова изключително важно нещо за бъдещето на България?
- Смятам, че разминаването между де юре и де факто в конституцията създава нестабилност в държавата. Така е било и с Търновската конституция и проблемите са били подобни. Живковата е била най-формализираната конституция, която сме имали, там има пълно съвпадение на де юре и де факто. Парламентът сега е върховен орган, добре, но коя е ръководната сила в обществото и държава, която дава насока на този орган? Той се люлее според ситуационни коалиции между партийните фракции. Идеологическият вакуум се запълва все повече от Европейския съюз, защото ние нямаме държавна идеология или институция, която да я определя. Конкуриращите се групи в парламента са склонни да търсят все по-често външна опора, външен арбитър, за да вземат надмощие помежду си. Когато някоя от тях надделее, да речем, и успее да консолидира властта, ще има вече личен интерес от държавен суверенитет, ала ще бъде в много уязвимо положение, защото голяма част от българския суверенитет ще е изтекъл към Брюксел.

Нашият гост
Тончо Краевски е един от най-младите политически анализатори у нас. Завършил Националната гимназия за древни езици и култури с профил „История“. Следвал е право в Софийския университет. Работил е в посолството на Великобритания и се интересува от международна политика с фокус върху англоамериканския свят.