Александра Дадарио: Поддържам плажно тяло с риба, йога и тежести

Доказвам, че не съм слаба актриса

Бях тръгнала по лош път

Перфекционизмът изтощава мозъка

Слънчевата сирена Александра Дадарио се завръща по екраните с няколко нови заглавия, сред които „Хърши“ и „Щастлив живот“. Преди близо 10 години тя нахлу зрелищно в елита на Холивуд и днес е една от най-преуспяващите актриси с армия от последователи в социалните мрежи. Те се доказа в „Истински детектив” и сега снима престижни проекти без прекъсване. Александра Дадарио произлиза от горните социални слоеве на американското общество. Бащата на звездата е богат адвокат, но тя от малка е искала да бъде актриса и прави всичко възможно да изкове своя собствена репутация.

Александра Дадарио има репутацията на красива и безгрижна млада дама, която демонстрира своята фигура на фона на древен океан и разкошна лятна атмосфера. Тя участва и в провокативния сериал Anne Rice's Mayfair Witches, а преди него събра погледите и стимулира високите оценки на критиката с друга тренди поредица - „Белият лотус”. Социалната сатира пренесе публиката в естетиката на Хавайските острови - идеална среда за разкошното плажно тяло на Дадарио. Тази чудесна нюйоркска дива има излъчването на океанска сирена от златните брегове на Калифорния или Австралия.

- Александра, какви съвети имате към своите милиони последователи за така желаното и актуално „плажно тяло“?
- Аз нямам някаква магическа формула. Изисква се дисциплина. Качество, а не количество. Много салати и риба за протеин. И много спорт, но пак без крайности. Имам си треньор и той много ми помага. Практикувам йога, но не пренебрегвам и тежестите.С годините осъзнах колко важно е да бъда здрава и да не изпадам в крайности. Не е важно колко ям, а какво ям. Хапвам си, когато съм гладна и не го мисля толкова много. Вече не броя калориите.

- Хората още говорят а първия сезон на станалия световен хит „Белият лотус“. Предполагахте ли, че тази история ще се превърне в такъв културен феномен?
- Изобщо не съм очаквала, че ще стане такъв хит. Обичам да разчитам на опита си в киното и телевизията, а той диктува да нямам очаквания преди нещо да излезе. Започнахме работа по „Белият лотус” в разгара на пандемията и всички бяхме малко паникьосани. Но се сработихме чудесно и в крайна сметка беше наистина невероятно да създадем подобен сериал. Моята героиня много ве привлече. Тя се озовава на правилното място с грешния човек. Това е капанът на лошата връзка. Да знаеш, че си в едни отношения, в които не трябва да си, но да не знаеш как да се измъкнеш. Когато си с грешния човек, всичко се превръща в катастрофа, в бедствие. Аз много добре разбирам тягостното усещане да си във връзка, в която не трябва да си. Моята героиня Рейчъл живее с това усещане, че иска всичко около нея да е ОК. Но това също може да доведе до високи нива на тревожност, да изтощи мозъка.

- Преди време коментирахте, че се борите със стереотипа за „красивата мацка“ и искате да докажете, че всъщност не сте слаба актриса. Успяхте ли?
- Мисля, че успявам. Аз работя в корав и суров бизнес. Повечето хора в киното и телевизията живеят от хонорар до хонорар. Аз се снимам от 12-годишна, бях тръгнала по лош път в началото на тийнейджърските си години и дисциплината на снимачните площадки ме спаси. Трябва постоянство. За последните четири години имам повече роли, отколкото през цялата си кариера преди това. Обичам тежката работа. Но в същото време се чувствам късметлийка.

- Къде е по-добре за една актриса – в киното или в телевизията?
- Телевизията преминава през историческа трансформация. Става по-сериозна, дълбока и ориентирана към възрастната, мислеща публика. В момента в телевизията имат възможност да правят големи и дълги филми, които са невъзможни в кино индустрията. Филми от по девет-десет часа. Такъв точно е случая с „Истински детектив”, в който имах удоволствието и привилегията да играя. Дълго, обстойно, интересно и красиво разказана история. За мен е важно да се възползвам от възможностите, които ми дават и двете - киното и телевизията. Мога да изследвам и изграждам различни образи и характери и да се потапям във вълнуващи истории.

- Какво е усещането да си известен за вас?
- Играя от дете, но нищо не беше в състояние да ме подготви за световната слава и огромното медийно внимание, което тя носи. Известността е странно и сюрреалистично преживяване за мен и още не съм сигурна, че мога да рационализирам процеса и всичко, което ми се случва. От друга страна, не мисля, че съм чак толкова популярна и обсъждана. Приятно е да те харесват, но всички подобни подбори и класации не бива да се взимат твърде насериозно.

Спомням си, че когато се снимах в „Пърси Джаксън” много хора ми казваха, че ще стана супер известна и няма да мога да се разхождам спокойно по улицата. Това не се случи, но със сигурност повлия положително на моята кариера. Аз обаче изобщо не се приемам за звезда и водя нормален живот. Когато нямам ангажименти, прекарвам целия ден по пижама. Много съм обикновена и нямам свръх претенции. Дори кучето разхождам в парка по пижама.

- Какво обичате да гледате?
- Любима ми е фантастичната комедия „Гремлини”, продуцирана от Стивън Спилбърг. Това е един от онези вечни филми, които успяват да издържат теста на времето и да останат любими на хората, които са ги гледали като малки, вече са пораснали, но още ги носят в сърцето и съзнанието си.