Пулицър за всички

Как едно бедно еврейско момче измисли всичко, което обичаме и мразим в медиите

New York World със сигурност се превръща в това, което днес се нарича таблоид

Жълта преса. Разследваща журналистика. „Вестникът разказва ли за всичко, което се случило?“. Всичко, което широката читателска публика очаква от пресата и журналистите, е измислено или превърнато в норма от Джоузеф Пулицър. Той става и първият медиен магнат в съвременния смисъл на думата.

Двама души напускат редакцията на New York World през есенна вечер на 1884 г.: Джоузеф Пулицър, който наскоро е придобил вестника, и неговият изпълнителен секретар и редактор Джон Кокърил. Те са решили да се разходят из Ню Йорк след натоварения работен ден. „Виж тази пейка, Джон“, каза по-високият от тях. „Аз спях на нея, когато за първи път дойдох тук. Много нощи наред. Нямах покрив над главата си. Прекарвах всяка ясна нощ тук, докато си намеря работа и сигнала за закуска за мен, често беше ударът от полицейската палка“.

Мако, се намира на самата граница с Трансилвания, и в семейството на Филип Пулицър, успешен търговец на зърно и на непълно работно време и един от стълбовете на местната еврейска общност, се ражда поредното дете.

Йожеф, както тогава се произнасяше името му, имаше много сестри и братя, но само един от тях, Алберт, оцеля до зряла възраст.

Пулицър се ражда в Мако, на граница с Трансилвания.

Когато Йожеф навърши пет години, семейството се мести във втората столица на Австро-Унгарската империя - Будапеща. Момчето е в лошо здраве и затова получава своето образование вкъщи, но затова пък най-доброто. Освен всичко друго, до десетгодишна възраст Йожеф свободно владее унгарски, немски и френски.

Но през 1858 г. в семейството се случват неприятности и Филип Пулицър умира. Една година по-късно неговата компания фалира.

Йожеф е добро момче и наистина иска да помогне на майка си и на брат си. Той пътува из Европа, и се предлага като потенциален войник-наемник, за да се появят поне малко пари в семейството (наемниците са били добре платени през XIX век). Но неговите последователни опити се оказват неуспешни. Младежът има проблеми с белите дробове и със зрението, така че европейските армии не се интересуват особено от него.

Но късметът се усмихва на Йожеф в Хамбург. Там той е забелязан от местни вербовчици за армията на САЩ, където тогава гражданската война е в разгара си. През есента на 1864 г. Йожеф прекосява Атлантическия океан и се озовава в Америка.
На 30 септември 1864 г. Пулицър е записан в Първи нюйоркски кавалерийски полк, известен още като „Кавалерията на Линкълн“, където му дават $200.

Той служи в армията на Севера само осем месеца. Когато войната свършва, Джоузеф, както вече се нарича, се връща в Ню Йорк. Там известно време, както той разказва на Джон Кокърил, спи на пейките в парковете и поема всякаква работа, но не остава никъде за дълго време. В крайна сметка търпението му се изчерпа и той отива на запад, надявайки се, че там определено ще си намери работа. Така Пулицър се озовава в Сейнт Луис, щата Мисури.

Преди да стане медиен магнат, Джоузеф Пулицър пробва много професии. С журналистиката го запознава Карл Шурц, който издава немскоезичните вестници Westliche Post и Anzeiger des Westens.

В Сент Луис Джоузеф Пулицър гледа мулета, работи по железопътната линия, копае окопи и масови гробове по време на епидемията от холера, сервитьор е в ресторант.

Но винаги след работа той отива в градската библиотека, където напълно самостоятелно, използвайки само книгите той овладява английски език и изучава юриспруденцията. Тези му занимания му помогат да издържи изпита за получаването на американско гражданство. Там, в библиотеката, Джоузеф се запознава с Карл Шурц. Сейнт Луис е център на голямата и успешна немска общност. Градът дори издава два вестника на немски език - Westliche Post и Anzeiger des Westens. Шурц, който също е чест посетител на библиотеката, е и техен съиздател.

Той забеляза живия, и несъмнено интелигентен и доста лукав младеж, и го оценява високо. В крайна сметка не всеки на 19 години, почти без познания по езика и с изключително придобитата в библиотеката подготовка, успява да издържи изпита за член на адвокатската колегия. През 1868 г. във вестник Westliche Post се появява свободно място за репортер и Карл Шурц предлага тази работа на своя познат от библиотеката. По това време Пулицър е на 21 години.

След само една година по-късно Пулицър оглавява отдела за градските новини и освен това влиза в политиката. Той обявява своята републиканска номинация за конгреса на щата. Има поне три причини, поради които Джоузеф не трябва да победи. Възрастта. Лошото владеене на английския език. И номинирането на кандидата в район, където преобладаващото мнозинство от жителите са демократи.

Въпреки това Джоузеф Пулицър печели изборите и става член на законодателния орган на щата. По-късно той ще бъде разочарован от Републиканската партия, която според него е затънала в корупция, и ще премине към демократите.

Всичко, което е познато на читателите и на журналистите днес, е измислено от Пулицър. Във вестник Westliche Post Пулицър работи четири години, и прави шеметна кариера. Към 1872 г., когато решава да продължи своето образование, той заминава за Европа като вече е редактор на вестника и негов съсобственик. Парите за своето образование и за своите пътувания, той получава след като продава дела си във вестника. Той се завръща в САЩ две години по-късно и отново се опитва да се установи в Ню Йорк. Постъпва на работа в New York Sun, където най-накрая прави име в журналистиката, а той всъщност ръководи политическия отдел на вестника.

Но въпреки това дори тогава той все още няма никакъв шанс да се издигне по-високо и затова се завръща в Сейнт Луис. През 1878 г. той става собственик на вестник St. Louis Dispatch, който той купува за $2700 на търг на имуществото, арестувано за дългове. И всъщност той измисля вестника наново.

Вестникът, според него, не трябва просто да информира или да забавлява. Той трябва да се бори и да представлява интересите на „малкия човек“ и на цялото общество, и да държи властите и онези, които имат влияние върху тези власти, под постоянен прицел.

Вестник St. Louis Dispatch е може би първият в страната, който съчетава скандалните новини с дълбоките, сериозни аналитични статии. Пулицър оправдава публикуването на най-скандалните съобщения с факта, че читателят, преди да си изгради собствената си представа за проблема, трябваше да знае за този проблем във всичките му подробности.

Скандалността и активната дейност свършват своята работа и вестникът става популярен, и започна да печели. Скоро St. Louis Dispatch се слива с Westliche Post и в града се появява новият вестник St. Louis Post-Dispatch, който, между другото, все още съществува.

Колкото по-печеливш става неговият вестник, толкова по-неудобно се чувства Пулицър в Мисури. Най-накрая се мести в Ню Йорк през 1883 г. и за $346 800 той купува New York World, вестник с добро родословие, но нищо повече. Бившият му собственик, за когото вестниците не са основния му бизнес, губи по $40 000 от вестника.

След като става собственик на вестника, Пулицър също го преработва. За начало той премества в него изпълнителния секретар на St. Louis Post-Dispatch Джон Кокърил и го прави отговорен секретар на New York World. И той със сигурност се превръща в това, което днес се нарича таблоид. Пороците на обществото и измамата са изложени на страниците му с всичките най-чудовищни подробности, които, разбира се, само увеличават тиража на вестника. След като Пулицър купува вестника, тиражът му нараства от 15 000 до невероятните 600 000. И в един момент вестникът се превръща в най-мощната медия в Америка.

През 1889 г. Пулицър ослепява. Но той вече е станал един от най-богатите и влиятелни хора в страната.

Това, което измисля за своя вестник, е изкопирано от друг колос на масмедиите - Уилям Хърст. През 1895 г. той купува друг нюйоркски вестник, New York Journal, и като копира работата на New York World, ще предизвика онова, което по-късно ще влезе в историята като войната на жълтата преса.

Терминът „жълта преса“ също влиза в употреба благодарение на Пулицър. През 1895 г. New York World започва да издава първия в света цветен комикс, с главен герой „Жълтото хлапе“, който, разбира се, се бори срещу всякакъв вид несправедливост.

Жълтият цвят, както и гигантските заглавия, сензационно отразяване и замислен и сериозен коментар, бързо е възприет и от конкурентите на вестника.

Конфронтацията в жълтата преса продължава с променлив успех, но самият Пулицър, чието здраве бързо се влошаваше, участва все по-малко. По-късно изцяло прехвърля този бизнес на сина си Ралф.

Джоузеф умира на 64 години на борда на своята яхта Liberty през 1911 г. от сърдечен удар. Последните му думи са оправени към неговия секретар, който му чете сутрешния вестник: „По-тихо, по-тихо“.

Година след неговата смърт, в съответствие със завещанието на Пулицър, в Колумбийския университет е открито училище по журналистика. И през 1917 г. се появява известната вече награда „Пулицър“. Първите u носители са вестник New York Tribune и журналистът от вестника на Пулицър, Хърбърт Суоп.

Вестник St. Louis Post-Dispatch все още съществува и до днес и е спечелил 20 награди „Пулицър“.

Превод за „Труд“ - Павел Павлов