Пълна безизходица в ООН след година война в Украйна

Киев и съюзници не успяват да пробият проруския фронт в „Стъкления дворец“

Вървим към тотално модерно превъоръжаване на Европа и разширяване на НАТО

Цената за оръжейната надпревара ще платят данъкоплатците в страните-членки на ЕС

Година след началото на руската инвазия в Украйна дипломатическата безизходица в ООН изглежда пълна. Независимо от гласуваната миналия четвъртък с голямо мнозинство от 141 гласа резолюция, настояваща за незабавното изтегляне на войските на Москва от окупираните територии на съседната страна.

Разбира се, приемането на подготвения от Киев и съюзници документ бе посрещнато с аплодисменти, а президентът Влодимир Зеленски веднага го квалифицира като силен сигнал за непоколебима глобална подкрепа на Украйна. В подобен дух бяха възторжените отзиви за резултата от вота на присъстващите в заседателната зала на „Стъкления дворец“ на ООН министри на външните работи на водещи страни от ЕС и НАТО. Като тези отговорни жени и мъже подчертаха дебело, че вотът е доказателство за нарастващата подкрепа на Киев в международната общност.

Да, ама не, отсече френският всекидневник „Льо Монд“, също както реагираше на необоснованите словесни фойерверки учителят по репортерство на пишещия тези редове - големият журналист и преводач Петко Бочаров. Защото балансът на „за“ - 141 гласа, „против“ - 7 гласа и „въздържали се“ - 32 гласа, при вота в четвъртък в „Стъкления дворец“ в Ню Йорк остава същият както преди една година, на 2 март 2022 г., когато с нарочна резолюция бе осъдена руската инвазия в Украйна. Почти идентичен е и резултатът от вота през миналия октомври на документ срещу анексирането от Русия на четири области от съседната страна - одобряват го 143 от 193-те страни-членки на ООН, 5 са „против“, а „въздържали се“ са 35 държави.

Прави впечатление, че на вота миналата седмица броят на гласувалите „против“ се увеличава с още две държави - Никарагуа и Мали, а от „лагера“ на „въздържали се“ към този на „за“ преминават четири страни - Ирак, Мадагаскар, Мароко и Южен Судан. Но балансът остава същият като на гласуването преди година и за редица водещи европейски анализатори това означава, че огромните усилия на дипломацията на страните от ЕС и НАТО за пробив във фронта на приятелите на Москва, включително и чрез изключването от резолюцията на безкомпромисния мирен план на Зеленски от 10 точки, са се провалили. Ами непроменен е броят на гласувалите с „да“ и „въздържали се“ държави, сред които най-обезпокояващо за САЩ и съюзници е присъствието на Китай, Индия и Южна Африка, тоест огромната част от Азия и Африка - кажи-речи повече от половината свят, включвайки и Русия.

Разбира се, резолюциите на Общото събрание на ООН не са обвързващи, те просто са барометър на тежненията в страните-членки и са само „нефелна гарнитура“ на блокирания Съвет за сигурност, който не може да гласува нито един текст за войната в Украйна заради руското вето. А той е единственият орган на ООН с правомощия да приема задължителни решения за държавите-членки, включително и за съставянето на мироопазващи контингенти или за изпращане на армейски части с цел потушаване и контрол на конфликти. Независимо от това обаче резолюциите на Общото събрание имат някаква тежест що се отнася до промяната в една или друга посока на обществените настроения и едно масирано увеличаване на гласовете в подкрепа на последния документ би накарало доста от недолюбващите Зеленски и Киев страни да се откажат от мълчаливата си или гласна подкрепа на Москва, затягайки така примката около Кремъл.

Това обаче не се случва вече една година и в тази дипломатическа безпътица, в която призракът на преговори за мир в Украйна съвсем избледня, през последните дни наблюдателите неистово търсят отговор на въпроса: „А сега накъде?“. Като мнозинството германски, италиански и френски анализатори го дават, копирайки репликата на германския канцлер Олаф Шолц, написана неотдавна в авторитетното американско списание за международни отношения „Foreign Affairs“: „Мирната епоха за Европа свърши, настъпва ерата на усилената надпревара във въоръжаването!“. Като според канцлера първа в „новата ера“ пристъпва Германия, която загърбва всичките си немилитаристични клетви от края на Втората световна война насам, все пак мотивирайки се с античната истина: „Ако искаш мир - готви се за война!“.

Да, Берлин повлича крак, но очертаната от него надпревара има цена и интересно е да се разбере кой ще я плати?

Естествено на Стария континент това ще бъдат данъкоплатците в страните-членки на ЕС, но според Лучия Анунциата от италианския всекидневник „Ла Стампа“ и Никола Барот от френския „Льо Фигаро“, процесът на намиране на нужните пари ще бъде подобаващо дълъг. Защото ЕС е политически субект, който постоянно работи с цел да консолидира баланса между компетенциите и идентичността на 27-те държави, но задачата с модерното и спешно преворъжаване е сложна, тъй като досега Съюзът наистина е съумял да обедини валутата си, но не и своята отбрана.

Както подчертава Лучия Анунциата, материята е деликатна, защото е въпрос на граници и идентичност, на съществуването на една нация, на нейните хора, на нейните оръжия, въобще на собствената u сигурност. Казано с прости думи, това означава, че тепърва предстоят сериозни дебати по военните бюджети на вътрешно и съюзно равнище, където всяка страна ще дърпа чергата към себе си и единното решение ще бъде ако не невъзможно, то поне нелеко.

Тази перспектива налага привличането в превъоръжаването на частния сектор, който разбира се би участвал охотно в разпределянето на очертаващата се щедра торта, но съвсем нормално за него е да поиска гаранции за капиталовложенията си. А те в момента са мъглявина и никоя банка или държавна институция не би се наела да ги даде, като за да бъде преодоляно това препятствие коментаторите са склонни да приемат на пръв поглед несериозния подход към проблема на шефката на ЕК и докторка-гинеколожка Урсула Фон Дер Лайен. Ами тя предложи към наложителното превъоръжаване с авангардни бойна техника и муниции да се приложи моделът, използван от ЕС към фармацевтичните компании, заели се с разработката и производството на ваксините срещу Ковид-19. Тоест Фон Дер Лайен смята за необходимо да бъдат осъществени авансови плащания като гаранция на различните оръжейни индустрии в Европа и така те да станат веднага съпричастни към решаването на задачата. После - каквото стане, но надеждата е, че „моделът Ковид“ ще генерира успех и в „новата ера“.

После безпътието на дипломацията покрай конфликта в Украйна налага на ЕС и НАТО още една спешна инициатива - разширяването им максимално на изток. Значи за анализаторите в Берлин, Париж и Рим е дошло време Съюзът и особено Алиансът да се откажат от т. нар. буферни зони или от неутрални страни, които да ги „обезопасяват“ срещу Русия и евентуално срещу други гранични и неприятелски държави. Като в новоприетите страни веднага ще може да бъде задействан член 5 от договора на НАТО, според който агресията срещу една или повече страни от Алианса предизвиква дружния въоръжен отговор на останалите с цел възстановяване и поддържане на неговите общи граници. С други думи, ако Украйна беше приета за член на НАТО още през 2008 г., когато се заговори за пръв път за тази възможност, сега война нямаше да има, тъй като територията u щеше да бъде обхваната от разубеждаващото наличие на член 5 от статута на блока.

А както посочва във в. „Кориере дела сера“ Натали Точи, новоприетите държави в ЕС и НАТО ще станат и трамплин за следвоенното възстановяване на Украйна, в което се надяват да участват активно всички страни от съюза. Според коментаторката сигурни бъдещи членове на Съюза и Алианса, освен Швеция, Финландия и Украйна, били също така Молдова и Грузия.