Труд
Автор:
Труд онлайн
Разходите за персонал на държавната администрация достигат абсолютен рекорд през 2025 г. Проверка на Института за пазарна икономика на база отчетите на министерствата за първите две тримесечия на 2025 г. показва, че има сфери, в които покачването за заплатите достига 30-40% за първото полугодие, пише старши изследователят Петър Ганев в текст, част от седмичния бюлетин на ИПИ. По материала работи и Радостин Дяков, стажант в ИПИ.
През 2025 г. разходите за персонал в бюджета ще достигнат близо 22.8 млрд. лв. Преди 10 години същият разход е в размер на 7.1 млрд. лв., тоест има нарастване от 3.2 пъти или с 15.6 млрд. лв. за едно десетилетие. Над половината от допълнителните средства са натрупани само в последните три години (+8.1 млрд. лв. спрямо 2022 г.). Промяната е видима и в структурно отношение. Традиционно разходите за персонал в бюджета са от порядъка на 7-8% от БВП. В бюджета за 2025 г. те са заложени в размер на 10.6% от БВП, което е абсолютен рекорд.
Основната причина за този непропорционален ръст на разходите за персонал през тази година се крие в заложените с решения на парламента от 2024 г. автоматични механизми за формиране на заплатите в редица сфери, начело със силовите ведомства. Тези механизми действително са напът да взривят разходната част на бюджета през 2025 г. Заложени увеличения на заплатите с 40-50% в някои сфери вече са реалност, която се вижда в данните за изпълнението на бюджета.
Проверка на ИПИ на база отчетите на ведомствата за първите две тримесечия на 2025 г. потвърждава, че има сфери, в които покачването за заплатите достига 30-40% за първото полугодие. Разходите за персонал в МВР са в размер на 1.9 млрд. лв. за първите 6 месеца на година и отчитат ръст от над 40% спрямо първата половина на 2024 г. Разходите за персонал в Министерство на отбраната (МО) достигат 1.2 млрд. лв. за първите 6 месеца на годината и отчитат ръст от 35% спрямо същия период на 2024 г. Само тези две ведомства са похарчили 3.1 млрд. лв. за персонал до средата на 2025 г.
Подобна е картината и в други т.нар. силови структури. Ръстът на разходите за персонал в Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) е 41%, в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) - 38%, а в Национална служба за охрана (НСО) - 36%. Министерство на правосъдието (МП) също се представя на ниво с ръст на разходите за персонал от 27%, при това с много сериозна промяна от второто тримесечие, която, ако се запази, и МП ще отиде на над 40% ръст.
Тук трябва да се отчете, че бюджетът за тази година беше приет в края на март, тоест възможно е към средата на годината да не наблюдаваме пълното разгръщане на новата политика за възнагражденията. В рамките на МВР например се вижда, че ръстът на разходите е изцяло през второто тримесечие на година, като е възможно в тези данни да влиза и компенсация със стара дата, тоест да са отчетени новите заплати от началото на годината.
В други ведомства обаче картината е различна. Сфери, в които няма подобни автоматични механизми за формиране на по-високи заплати, тоест не са получили специално (и необяснимо) внимание от народните представители, се справят с много по-малък ръст на възнагражденията. Във водещи структури като министерствата на финансите, здравеопазването, труда и социалната политика ръстът на средствата за персонал е от порядъка на 5-10% - ниво, което е нормално на фона на икономическите реалности, в т. ч. нивото на инфлацията, и съпоставимо с ръста на пенсиите например (8.6 на сто).
Прегледът на отчетите за първото полугодие по ведомства потвърждава, че свръх амбициозната политика за покачване на възнагражденията в избрани сфери води до сериозна тежест за бюджета - от порядъка на близо 2 проценти пункта от БВП допълнителен разход спрямо историческото ниво. В същото време този извънреден импулс в публичния сектор подсилва инфлацията и се пренася (най-малкото през механизма за определяне на минималната заплата) като допълнителен товар върху разходите за труд в частния сектор.
Пътят към бюджетна консолидация в бюджета за следващата година е задължителен, а това не може да се случи без отмяната на всички автоматични правила и обуздаването на ръста на разходите за персонал. Ако този момент бъде пропуснат, "болката" от неизбежните финансови корекции през 2027-2028 г. ще бъде много по-тежка. Това в голяма степен се потвърждава и от заключенията на мисията на МВФ в страната, както и от всички независими експерти и органи (например Фискалния съвет), които имат отношение към бюджетната стабилност.
