150 години от Старозагорското въстание

На 16 септември се навършиха 150 години от “Заарското въстание”, както го наричат съвременниците 

В навечерието на 150-годишнината на Априлското въстание, която ще отбележим през 2026 г., събитията от есента на 1875-а заслужават още по-пълно изследване и осмисляне

В историческата наука Старозагорско въстание е разглеждано като неуспял опит за масова революционна акция през 1875 г., замислена от създадения в Букурещ Българския революционен комитет (БРК) - поредната трансформация на БРЦК, в който надмощие вземат радикалните дейци начело с Христо Ботев. Въпреки своя неуспех “Заарското въстание”, което има своите прояви и в Русенско и Шуменско, на практика е първата акция, в която решаваща роля имат не само изпратените от Букурещ апостоли, на първо място Стефан Стамболов, а и създадените от Васил Левски местните революционни комитети.

Старозагорското въстание се оказва прелюдия към Априлската епопея само след половин година и не заслужава да бъде подценявано. Затова държим да подчертаем, че с отговорната задача да възкреси паметта за събитията от септември 1875 г. се зае Регионалният исторически музей - Стара Загора, ръководен Петър Калчев, с подкрепата на Община Стара Загора и Фондация “Васил Левски.” Във връзка с годишнината бе организирана национална научна конференция, която се проведе в Регионалния исторически музей. Темата є е точно формулирана: “150 години от Старозагорското въстание. Революционният дух на България през 60-те и 70-те години на XIX в. Идеи, събития, личности”, а научното ръководство - поверено на авторитетния познавач на епохата на Възраждането проф. Пламен Митев. Още нещо, именно в навечерието на годишнината Университетското издателство на СУ “Св. Климент Охридски” публикува най-новата книга на проф. Митев, озаглавена сполучливо “Заарското въстание” 1875 година (Документален летопис)” - корпус от документални свидетелства, снабдени с аналитични коментари на автора. Няма съмнение, че книгата на проф. Митев не само излиза във възможно най-подходящия момент, но и ще бъде полезно помагало за днешните и бъдещите изследователи.

Ще се опитаме накратко да запознаем нашите читатели с работата на националната конференция и новата информация, изнесена пред старозагорската публика от участниците в нея. Научният форум беше открит от директора на Регионалния исторически музей в Стара Загора Петър Калчев, който приветства присъстващите и очерта значението на събитието, разтърсило града, Тракия, а и други райони на България преди 150 години. Модераторът на конференцията проф. д-р Пламен Митев представи стойностен и подплатен с нови факти доклад за “Заарското съзаклятие” и предприетия от революционните дейци опит за масово въстание срещу османската власт. В качеството ми на председател на Фондация “Васил Левски” и участник в конференцията изнесох доклад за авторитетния старозагорски “даскал” Петър Иванов, член на местния революционен комитет и участник в подготовката на въстанието. Воден от чувството си за дълг пред историческата памет, през 1884 г. П. Иванов публикува своята пиеса “Апостоли за свободата”, посветена на Кольо Ганчев, братята Михаил и Георги Жекови и другите скъпи жертви, паднали за нашата свобода в резултат на събитията от 1875 г. Иван Попов от Съюза на учените - клон Варна се спря на личностите на Панайот Волов и Георги Бенковски като продължители на делото на старозагорските съзаклятници. На свой ред д-р Денис Попов от Института за исторически изследвания при БАН изнесе новооткрит документ, дело на споменатия по-горе старозагорски учител Петър Иванов, в който са изложени основателни критични бележки във връзка с недостатъчната подготовка на въстанието и прибързаните действия на БРК. Трябва да отбележим, че в цялостната работа на конференцията и дискусиите върху изнесените доклади доминираше обективният подход към събитията и стремежът към още по-пълното им осмисляне.

В своя доклад доц. Светла Атанасова от Регионалния исторически музей - Велико Търново се спря на личността и делото на старозагореца Иван Хаджидимитров, който през онези години развива търговска дейност в старата столица и е председател на Търновския революционен комитет. И в случая редица от по-опитните дейци, вкл. Христо Иванов Големия, имат сериозни резерви към прибързаността в действията на БРК, а от друга страна са повлияни от войводата Панайот Хитов, съответно, от променената позиция на Сърбия по отношение на евентуална война с Османската империя. Д-р Милена Георгиева от Регионалния музей в Шумен обърна внимание на действията на шуменската революционна организация по време и след опита за въстание през септември 1875 г. Дора Чаушева, директор на Националния музей “Васил Левски” в Карлово, изнесе интересни данни за забравения днес революционер Никола Атанасов от с. Медово, Чирпанско, сподвижник на Апостола и участник в подготовката на Старозагорското въстание. Важни, в немалка степен непознати за широката публика, а и специалистите исторически факти изнесе краеведа Тенчо Киряков в своя доклад “Пътят на Обруклийската чета и революционната организация в Одринско”. Този изследовател е автор на книги за с. Обручище и околните селища, участвали активно в Старозагорското въстание. Същото се отнася и за доклада на Атанас Куманов на тема “Мустафапашанската чета и нейният ръководител войводата Димитър Новаков”. По време на дискусиите бе обърнато внимание и на четата от Търново-Сеймен (дн. Симеоновград), наброяваща повече сто въстанници, а и на други акции в Старозагорско, за Червеноводската чета в Русенски о други революционни прояви.

Петьо Мирчев от Регионалния исторически музей - Стара Загора се спря обстойно на личността и делото на Кольо Ганчев за изграждането и развитието на революционните комитети в старозагорския регион. Както в този доклад, така и в дискусиите неведнъж бе изтъквана изключителната роля на авторитетния гражданин и патриот, който с основание може и трябва да бъде причислен към видните ни национални герои от епохата на Възраждането. Вяра Жекова и Веселина Тракова от Държавен архив - Стара Загора запознаха публиката със запазените документи за участниците във въстанието. В доклада на Райна Антонова-Тончева от Старозагорския регионален музей, бяха представени интересни факти за живота и дейността на оцелелите старозагорски революционери след Освобождението.

В хода на научната конференция беше открита документалната изложба “По пътя към свободата. 150 години от Старозагорското въстание”, дело на споменатите Райна Антонова-Тончева и Петьо Мирчев. С помощта на фотографии, оригинални документи и други артефакти е представена дейността на революционните комитети в региона, създадени от Васил Левски, както и самото въстание през септември 1875 г. Основен акцент в изложбата е знамето на въстаниците, което с право е смятано за първообраз на нашия национален трибагреник. Тържественото отбелязване на 150-годишнината от Старозагорското въстание завърши с историческа възстановка на клуб “Традиция” и възпоменателен ритуал пред паметника на лобното място на Колю Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов.

В заключение, няколко думи за предстоящата 150-та годишнина на Априлското въстание, която е само след броени месеци през идващата 2026 г. Колегите от Регионалния исторически музей - Стара Загора, общинските власти и културната общественост в града много правилно избраха за дата на честването именно 16 септември, т. е. по т. нар. стар стил. Както неведнъж е ставало дума и в тази поредица, редно е историческите събития да се отбелязват именно по такъв начин - подходящи примери са датите на Съединението и Независимостта, съответно 6 и 22 септември по стар стил! Затова ще припомним обръщението на Фондация “Васил Левски”, на писателката Галина Златарева и колеги историци към държавните институции Априлското въстание да бъде чествано на 20 април, а не на 1 или 2 май, което създава объркване и смесване с други празници. Нека в навечерието на емблематичната годишнина да последваме примера на Стара Загора!