Възможно ли е да настъпи ситуация, в която лявото и дясното, либералното и консервативното да се окажат от една и съща страна на барикадата
Затова са идеологиите - за да оправдаят стремежа към превъзходство
Защото ние под “социализъм” вече не разбираме онова, което може би е имал предвид Дядо Благоев, а горчивия спомен от тоталитарната държава с концлагерите, унищожаването на интелигенцията и частната собственост, военизираната прокуратура по съветски образец и пр. Затова и не очаквах тази реакция на публиката, когато споделих една статия под заглавие “Сенките на тоталитарните идеологии на 20 век”.
Един мой познат - по настоящем депутат няма да казвам от коя партия, за да запазя загадъчност, - написа в коментар: “Много е некоректно да се отъждествяват социализмът и фашизмът” и пред мен възникна резонния въпрос и не само възникна, но и му го зададох: „ Кое обидихме, заради кое от двете се засегнахте - заради фашизма или заради социализма? В случая и двете хипотези са правдоподобни”. Не разбрах той на “фашизъм” ли се обиди или на “социализъм” - види се, според него едното е хубаво, а другото е лошо и затова не бива да се сравняват, за да не се обиди хубавото. Така е и с почти всичко останало - когато се стълкновят две неща, непременно едното трябва да е добро, а другото зло (не знам какво ще прави умнокрасивитетът, ако се скарат Борисов и Пеевски) и някак недопустима остава мисълта, че и двете може да са зло или пък че и двете може да са добро. Макар че между две наистина добри неща стълкновенията са рядкост, клоняща към нула.
Фашизмът (нацизмът) и болшевизмът (социализмът, комунизмът) са агресивни идеологии, които, добрали се до държавната власт, стават тоталитаризми. А вече като разновидности на тоталитаризма те са почти еднакви. Различават се комай само по това, че за фашизма (нацизма) фетиш е расата, докато за болшевизма (социализма) фетиш е класата. В цитираната статия се обясняват много прегледно спецификите на тоталитаризма, които с тревога наблюдаваме и днес у съвременните ляволиберални движения:
• Езикът на моралната непогрешимост - и двете претендират за абсолютна истина; днешните woke-движения, радикалният феминизъм или климатичният фанатизъм често третират несъгласието като ерес.
• Култура на отмяна - днес се налагат практики, напомнящи доносничеството и общественото заклеймяване от тоталитарните режими.
• Принудителна еднаквост - от културни квоти до агресивна джендър-идеология; натиск за уеднаквяване на ценности, подобно на болшевишкия “нов човек” или нацисткия “чист ариец”.
• Глобалистичен елемент - нацизмът, болшевизмът и woke-движенията се виждат като универсални мисии, откъдето омразата към патриотизма и семейството.
Порокът на тоталитаризма е стар като света, като грехопадението. Той поставя човека на мястото на Бог, опитвайки се да докаже, че той, човекът, е най-висшето същество, получено по еволюционен път, като по някаква космическа ирония в процеса на това доказване принизява човека до безименна бурмичка в голямата историческа машина на прогреса и славния път към изграждането на рая на земята. Бурмичка, която ако не желае да се саможертва, трябва да бъде жертвана пред олтара на расата, класата, световната революция, светлото бъдеще и идните поколения. Къде е тук разликата между нацизма и болшевизма? При това и двете са антиклерикални, като лидерите им са тайни ревностни окултисти. И двете са еднакво нечовешки. Така че моят познат, депутатът, да има да взема - съвсем коректно е да се отъждествяват фашизмът и социализмът, особено като държавни практики, а не като теоретични идеологии. И не са само те. Грехът на гордостта и богоотхвърлянето, откъдето и хюбрисът на човешкото предизвикателство, на илюзията за самодостатъчност, върховност и непогрешимост, се проявяват на всяка крачка. Дори “горд” масово се приема като някакъв особено положително качество - “горд съм, че съм българин; горд съм, че децата учат в чужбина; горд съм, че колата ми е по-готина от твоята”. Защо? Заради произтичащото от греха тщеславие и манията по превъзходство над другите, макар и само по някакъв съвсем периферен показател, например най-добрия футболист сред политиците.
Затова са идеологиите - за да оправдаят стремежа към превъзходство. Затова са и научните доказателства за превъзходството на арийската раса, затова са и научните доказателства, че пролетариатът е най-прогресивната класа, откъдето и “гробокопач на капитализма”, казано впрочем със същата гордост, за която стана дума преди малко. Преди време една жена във връзка с идеологиите каза: “Бог е уредил света с десетте заповеди. Идеологиите са грях”. И ако идеологиите обслужват греха на греховете - гордостта, - то те наистина са грях и може би затова консерватизмът никога не е признал себе си, не се е нарекъл “идеология”, а предпочита да бъде приеман като начин на мислене, като мироглед. Може би консерватизмът не е типична идеология, не за друго, а защото е религиозен, а идеологиите идват да компенсират отсъствието на религия. Макар че от друга страна някои хора разглеждат и религиите като идеологии. Ето впрочем една класификация на идеологиите:
Класически политически идеологии
Либерализъм - в центъра е индивидът, неговите права и свободи; защитава свободния пазар, демокрацията и правовата държава.
Консерватизъм (с уговорка, че не е типична идеология) - акцентира върху традицията, институциите, религията и постепенното развитие вместо революционни промени.
Социализъм (социалдемокрация) - издига равенството и колективните интереси; настоява за обществен или държавен контрол върху средствата за производство.
Комунизъм - радикална форма на социализма, целяща премахване на частната собственост и класовото разделение, основан върху идеите на Маркс и Енгелс.
Анархизъм - отхвърля всякаква форма на власт и принуда, залага на самоуправление и доброволни общности.
Фашизъм - авторитарна, националистическа и колективистична идеология, отхвърляща либерализма и марксизма, издигаща култа към държавата и лидера.
Нацизъм - разновидност на фашизма с централен елемент расизма и идеята за “арийско превъзходство”.
Социално-икономически и културни идеологии
Национализъм - поставя на първо място нацията като върховна ценност и политически субект.
Феминизъм - настоява за равни права между половете, преминавайки през различни “вълни” на развитие.
Екологизъм (зелена идеология) - акцентира върху опазването на природата, устойчивото развитие и ограничаването на индустриалното замърсяване.
Глобализъм - визия за интегриран свят с общи икономически, политически и културни връзки.
Антиглобализъм - критика към глобализацията и защита на локални култури, икономики и идентичности.
Мултикултурализъм - възглед, че различните култури могат да съжителстват равноправно в едно общество.
Идеологии, свързани с религията
Християнска демокрация - съчетава етичните принципи на християнството със социално-пазарна икономика. Оксиморон, защото властта не може да идва хем от Бог, хем от хората (народа).
Ислямизъм - настоява за прилагане на шариата в обществото.
Хинду-национализъм (Хиндутва) - съчетава религиозни и националистически идеи в Индия.
Съвременни и постмодерни течения
Неолиберализъм - модерна форма на либерализма, акцентираща върху свободния пазар, приватизацията и дерегулацията.
Неоконсерватизъм - акцентира върху традиционните ценности, но с активна външна политика и интервенционизъм - също на границата с оксиморона.
Прогресивизъм (ляв либерализъм) - права на малцинствата и културна еманципация; вяра в перманантния прогрес
Популизъм - по-скоро стил на лицемерие, отколкото завършена идеология, но играе роля в съвременната политика, противопоставяйки “народа” на “елита”.
Изобщо, както се вижда, идеологиите лесно могат да бъдат групирани по двойки, които да се противопоставят една на друга. Но не това е интересният въпрос. Интересният въпрос е следният:
Възможно ли е да настъпи ситуация, в която лявото и дясното, либералното и консервативното да се окажат от една и съща страна на барикадата и тогава кой ще е от другата страна?
А още по-интересният, да не кажа най-интересният въпрос е коя аджеба ще е тая ситуация, в която леви и десни, либерали и консерватори ще се окажат от една и съща страна на барикадата! Извънземно нашествие? Няма ли това да компрометира принципа за единство и борба на противоположностите? Няма ли да постави под въпрос изобщо демокрацията? Не знам... Но продължавам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.