Репресиите върху ансамбъл “Танец”

Задачата му е да представя богатото културно наследство на Македония за „македонско“, а не за българско

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

Ансамбълът за народни песни и игри на Македония „Танец“ е основан от правителството в Скопие през 1949 г. Задачата му е да представя богатото културно наследство на Македония за „македонско“, а не за българско.

Редица негови членове са репресирани заради отказа им да обслужват тези извращения.

През 1956 г. на ансамбъла е възложена задачата да посети САЩ и Канада. По това време обаче там огромното мнозинство от емигрантите от Македония се чувстват българи, поради което членовете на фолклорната група преминават през специален инструктаж.

Групата пристига с два самолета в Ню Йорк на 20 януари, като чрез югославското посолство се разпространява информацията, че това е „югославски национален фолклорен балет“. Това съобщение буквално взривява организираната македоно-българска общност, която познава ситуацията в „Танец“. Така например в меморандума до ООН от 1953 г., подписан от 26 репресирани студенти от Македония, е описана съдбата на известния фолклорист и хореограф от ансамбъла Трайко Попов от с. Ращак, който „бе екзекутиран през този период по един жесток начин - главата му бе смазана с железен чук“.

Във връзка с разпространените белградски твърдения, Централният комитет на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада излиза с официална позиция „Македонската група „Танец“ - няколко интересни данни за нея във връзка с посещението u в Америка“, публикувана във в. „Македонска трибуна“. В нея се казва, че „това не е никакъв „югославски“ фолклорен балет, а е македонската хороводна група „Танец“, която е организирана като държавна“.

В проучване, направено от емигранти от Вардарска Македония, се установява, че „Фолклорната група „Танец“ е фактически наследник на известната танцова група в село Лазарополе, населено със здрави планински македонски българи. Тези играчи, както и да бъдат представени от югославските комунисти, си остават македонски българи... Първият назначен директор на този държавен институт от страна на сърбо-комунистите бе Трайко Атанасов, бивш учител, родом от Беровско. Макар да бе и той самият проверен комунист, властта бързо го отстрани. Тя нямаше доверие в него, само защото е от Беровско. Към тия краища, масово населени с македонски българи, централната власт в Скопие и Белград нямат доверие поради близостта им до българската граница“.

Първият директор на ансамбъла Трайко Атанасов заема поста само няколко месеца. След него е назначен Емануил Чучков, който също е представител на изтъкнато българско семейство и е деец на Македонската младежка тайна революционна организация, съден още в кралска Югославия. Проучванията на македонските българи установяват, че е „бивш директор на закритата и забранена от терора на Тито българска гимназия в гр. Прилеп, сетне бивш директор също така на една от забранените и закрити от същия терор български гимназии в Скопие... Назначен за директор на фолклорната група в Скопие, той работи при тежки условия. Той и членовете на групата „Танец“, зорко следени от УДБА (тайната титова полиция), е трябвало да притискат своето българско национално съзнание, и то по такъв начин, че никъде да не се разбира, че те са българи от Македония и че представляваният от тях фолклор е на македонските българи. За групата е абсолютно невъзможно да прави посещенията си вън от Югославия сама, но винаги е придружавана от органи на УДБА и под строгото нейно наблюдение“.

В разпространената позиция на МПО са изнесени допълнителни данни за убийството на даровития хороводец на ансамбъла Трайко Попов. Посочено е, че изпълнението на смъртната му присъда е предупреждение „към всички членове на групата, за да не манифестират и по най-невинния начин своята българска национална принадлежност... Вината му бе, че се е родил българин и не е могъл да се примири с белградското робство над Македония“.

Емануил Чучков - вторият директор на ансамбъл „Танец“, уволнен заради българския си произход.

През 1955 г. вторият директор на „Танец“ Емануил Чучков също е отстранен и на негово място е назначен Аспарух Николов. Името му обаче е толкова българско, че към него преди турнето в Америка е прикрепен като режисьор Димче Найдески.

Македонските патриотични организации мобилизират своите активисти и ги призовават след представленията да влизат в контакти с членовете на фолклорната група, за да им покажат „забранените македоно-български църкви от титовата тирания как свободно се развиват в Съединените щати и Канада, ще видят многобройните организации на македонските българи тук да работят за национална, религиозна и културна свобода в Македония“.

При осъществяването на контактите на македонските българи с членовете на ансамбъла възникват редица проблеми. Установява се, че 5-6 души от групата са инструктирани как да се държат и имат заучени отговори, а на останалите е забранено да разговарят. Клишетата обаче не помагат при излезлите извън контрол разговори след представленията.

Въпреки че „Македонска трибуна“ се списва на книжовен български, във вестника са предадени част от живите разговори. Интересен е този за езика, когато активист на МПО заявява, че „нема македонски язик. Некой говори по прилепски, много от вас говорите по кумановски, други говорят по битолски, а между нашата емиграция ние говориме по костурски, лерински, има много що говорят по воденски. Що ще кажеш на това?“ Тъй като няма инструкция за такъв въпрос, един от наблюдателите отговаря: „Що го веле (казва, б. а.) господино ми се види за право. Во Македония ке станат много язици, ако секой диалект се смета за отделен язик“. Тук се намесва югославският политически инструктор: „Молчи си тамо. А тоя господин, друже, ми се види како да държи много за бугарското“.

 Най-интересната случка обаче е в Торонто, когато вечерта на 13 февруари 1956 г. двете македоно-български църкви в града „Св. Св. Кирил и Методий“ и „Св. Георги“ дават вечеря на членовете на ансамбъла. Свещениците Харалампи Илиев и Васил Михайлов държат патриотични български речи, а главният редактор на „Македонска трибуна“ Любен Димитров пред слисаните погледи на гостите заявява: „Много политици и партизани минаха и заминаха, но Македония остана да живее и днес тя е жива, бодра и борческа“. След това цялата зала изпява марша на македонските революционери „Изгрей зора на свободата“.

След завръщането си в Югославия, членовете на ансамбъл „Танец“ масово споделят с роднини и приятели своите впечатления от срещите с организираните македонски българи в Америка и борбата, която те водят за освобождението на Македония. Това вбесява югославските власти и те отстраняват Димче Найдески от мястото му в скопския ансамбъл „Танец“, тъй като не се е справил с поставената му задача да предотврати контактите с членовете на Македонските патриотични организации. Една година по-късно близки до МПО среди в НР Македония изпращат информацията, че Димче Найдески е обвинен, че „е допуснал групата да се срещне с нашата емиграция в Америка и по този начин младежите да видят как тази емиграция е против Тито, че е със здраво българско съзнание и е против Югославия... Но в протокола на партията по неговото изключване нарочно писаха, че е изключен поради финансов дефицит от обиколката на танцовата група“.

Съдбата на репресираните членове на ансамбъл „Танец“ е само един малък епизод от борбата на културните среди в Македония за съхраняване на българското наследство.